Надвикване или политически диалог?
Не е значимо какво те ще кажат, а да не се чуе какво желае да каже съперникът
Какво изпитва уважаемият фен, когато сяда пред тв приемника, с цел да слуша значим политически спор сред политици, специалисти, публицисти? Първото чувство е за равнопоставеност, тъй като са опълчени и двете съществени страни – нормално ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Респективно това разделяне се придвижва и върху другите категории участници в сходни диспути – в случай че са двама социолози, значи единият е ляв, а другият десен и така нататък
Второто чувство е, че няма да е скучно, тъй като ще има същински спор. Темата несъмнено също е значима, тъй като за каквото и да става дума, даже за двете лъвчета, то ще бъде политизирано. Досещате ли се за какво Елена Йончева настойчиво отхвърля на поканите на Антон Хекимян да седне в студиото с Делян Добрев? Тя прелестно знае, че няма да успее да каже това, което си е наумила, тъй като съперникът й към този момент е курдисан и ще приказва по едно и също време с нея. И по този начин се стигна до сагата да се изричат през ден-два ту единият, ту другият.
Ако са дружно в студиото, откакто разменят едно-две фрази, събеседниците подменят тематиката с обидни персонални бележки – аз те знам кой си, вие сте лъжци и други сходни. Ако единият стартира с някакви съответни обвинявания, другият вика в това време и гласът му се наслагва върху другия. И по този начин до края. Вместо спор – надвикване. Накрая водещият театрално разтваря ръце /какво да ги върша тези!/ и закрива диалога с клишето: – „ Темата е значима и през днешния ден не можем да разгадаем казуса. Благодаря ви за присъединяване “. Водещият е удовлетворен – доставил е на феновете скандално шоу, това ще вдигне рейтинга, шефовете ще са удовлетворени, никой не може да го упрекне, че взима страна в спора…
Какво остава обаче като трайно усещане в нашия фен? Усещане за празнина. Защото не е научил нищо по разисквания проблем. Не е схванал даже какви са позициите на участниците, не ги е чул. Остава му да тегли една благословия на политическия ни хайлайф и да превключи на турския сериал или на риалити шоуто. Във всеки случай гневът му не е ориентиран към водещия и към малкия екран. Не, той не знае какво става в кухнята на политическото предаване. А си коства. Ето по какъв начин.
След като се прецизира тематиката – вота на доверие, Банско, корупцията, митингите – се позвънява на пиарите на ръководещите. Те показват кой ще бъде техният участник в предаването. Питат кой ще е насреща. Ще им го кажат по-късно. Ако участниците ще бъдат политици няма проблем – известно е кои в коя партия са. При социолозите има едно условно разделяне. Кънчо и Андрей към този момент не са едно и също нещо. Кънчо е по-ляв.
И десните не са всички от ГЕРБ. Евгени Дайнов да вземем за пример никак не симпатизира на този кабинет. Той съставлява по-скоро протестърите, в случай че изобщо се търси тяхното мнение. При икономистите мъчно се намират леви, разделянето е сред либерали и националисти.
При публицистите малко на брой са тези, които са съгласни да им се лепне етикет, че са срещу властта, тъй като може да им коства доста. Човешко е. Сашо Симов е изключение, той е към този момент политик. Няма място и за по-широко мислещи. Или си от едните, или от другите.
Както ми изясни наскоро един сътрудник, сменил лагера, завръщал се към този момент двуполюсният модел, разделянето е цялостно и който е по средата ще изгори като от волтова дъга. Ето по този начин се приготвя взривоопасната примес, единствено от два детайла. При това към този момент са се оформили някои непрекъснати двойки, канят ги в пакет. Така избрани, участниците в тъй наречените спор получават инструкции или опорни точки от политическата мощ, която съставляват. Не се стараят да измислят някакви свои послания. Тяхното показване ще се прави оценка не по личните им мисли, а по неутрализирането на съперника. Затова стартират с обидите и след това се отдават на кресчендото. Не е значимо какво те ще кажат, а да не се чуе какво желае да каже съперникът.
Както излиза наяве, няма нищо комплицирано в такава скица. Всичко е подредено, изчистено, не носи никакви опасности. И доста, мнооого комфортно за телевизионните публицисти.
Благодарение обаче на тази процедура обществото търпи следните последствия:
Първо, феновете се отчуждават от политиката. Тя им е досадна, отблъскваща. Оценката им за самите политици клони към негативна. Губят доверие в разсъдъка на хората, които се броят за някакъв хайлайф. Насочват се към други полезности, по-лесни за схващане, за следване и за персонална реализация.
Второ, губи се доверие в самата политическа система. Романтиката и наивитетът на първите години от смяната са забравени. Израстват нови хрумвания за политическо устройство. Стига се до шокиращи оферти за връщане към 1934 година, когато партиите бяха неразрешени. Обществото към този момент няма сплотяващи хрумвания.
Трето, израства цяло едно журналистическо потомство, приучено към лесни решения, към преследване на на ниска цена рейтинг за сметка на значимата информация, към игнориране на сериозната аудитория, към обезсилване на самата народна власт. Ако забележителна част от феновете се насочва единствено към глупавите занимателни излъчвания, предлагащи бърз финансов триумф, към този момент не са малко хората, които изобщо стопират да гледат телевизия.
Добре де, а какво да прави Хекимян в неговия случай? Е, тъкмо него няма потребност да го изучавам.
Да умеят да слушат е мъчно
Не по-малко порочна е практиката в политическите излъчвания водещите да не изслушват изобщо какво приказва поканеният от тях участник. Треперейки да не не помнят какъв е идващия им въпрос, който са подготвили авансово и да не просрочат избраното им време, те го прекъсват на най-неподходящото място с неудобен въпрос. Разбира се, има изключения като Бойко Василев от Панорама, Цветанка Ризова от БТВ, Лора Крумова от Нова телевизия, Мая Костадинова от Канал 3, Доника Ризова от България он еър и други. Тенденцията обаче е те да понижават.
Какво изпитва уважаемият фен, когато сяда пред тв приемника, с цел да слуша значим политически спор сред политици, специалисти, публицисти? Първото чувство е за равнопоставеност, тъй като са опълчени и двете съществени страни – нормално ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Респективно това разделяне се придвижва и върху другите категории участници в сходни диспути – в случай че са двама социолози, значи единият е ляв, а другият десен и така нататък
Второто чувство е, че няма да е скучно, тъй като ще има същински спор. Темата несъмнено също е значима, тъй като за каквото и да става дума, даже за двете лъвчета, то ще бъде политизирано. Досещате ли се за какво Елена Йончева настойчиво отхвърля на поканите на Антон Хекимян да седне в студиото с Делян Добрев? Тя прелестно знае, че няма да успее да каже това, което си е наумила, тъй като съперникът й към този момент е курдисан и ще приказва по едно и също време с нея. И по този начин се стигна до сагата да се изричат през ден-два ту единият, ту другият.
Ако са дружно в студиото, откакто разменят едно-две фрази, събеседниците подменят тематиката с обидни персонални бележки – аз те знам кой си, вие сте лъжци и други сходни. Ако единият стартира с някакви съответни обвинявания, другият вика в това време и гласът му се наслагва върху другия. И по този начин до края. Вместо спор – надвикване. Накрая водещият театрално разтваря ръце /какво да ги върша тези!/ и закрива диалога с клишето: – „ Темата е значима и през днешния ден не можем да разгадаем казуса. Благодаря ви за присъединяване “. Водещият е удовлетворен – доставил е на феновете скандално шоу, това ще вдигне рейтинга, шефовете ще са удовлетворени, никой не може да го упрекне, че взима страна в спора…
Какво остава обаче като трайно усещане в нашия фен? Усещане за празнина. Защото не е научил нищо по разисквания проблем. Не е схванал даже какви са позициите на участниците, не ги е чул. Остава му да тегли една благословия на политическия ни хайлайф и да превключи на турския сериал или на риалити шоуто. Във всеки случай гневът му не е ориентиран към водещия и към малкия екран. Не, той не знае какво става в кухнята на политическото предаване. А си коства. Ето по какъв начин.
След като се прецизира тематиката – вота на доверие, Банско, корупцията, митингите – се позвънява на пиарите на ръководещите. Те показват кой ще бъде техният участник в предаването. Питат кой ще е насреща. Ще им го кажат по-късно. Ако участниците ще бъдат политици няма проблем – известно е кои в коя партия са. При социолозите има едно условно разделяне. Кънчо и Андрей към този момент не са едно и също нещо. Кънчо е по-ляв.
И десните не са всички от ГЕРБ. Евгени Дайнов да вземем за пример никак не симпатизира на този кабинет. Той съставлява по-скоро протестърите, в случай че изобщо се търси тяхното мнение. При икономистите мъчно се намират леви, разделянето е сред либерали и националисти.
При публицистите малко на брой са тези, които са съгласни да им се лепне етикет, че са срещу властта, тъй като може да им коства доста. Човешко е. Сашо Симов е изключение, той е към този момент политик. Няма място и за по-широко мислещи. Или си от едните, или от другите.
Както ми изясни наскоро един сътрудник, сменил лагера, завръщал се към този момент двуполюсният модел, разделянето е цялостно и който е по средата ще изгори като от волтова дъга. Ето по този начин се приготвя взривоопасната примес, единствено от два детайла. При това към този момент са се оформили някои непрекъснати двойки, канят ги в пакет. Така избрани, участниците в тъй наречените спор получават инструкции или опорни точки от политическата мощ, която съставляват. Не се стараят да измислят някакви свои послания. Тяхното показване ще се прави оценка не по личните им мисли, а по неутрализирането на съперника. Затова стартират с обидите и след това се отдават на кресчендото. Не е значимо какво те ще кажат, а да не се чуе какво желае да каже съперникът.
Както излиза наяве, няма нищо комплицирано в такава скица. Всичко е подредено, изчистено, не носи никакви опасности. И доста, мнооого комфортно за телевизионните публицисти.
Благодарение обаче на тази процедура обществото търпи следните последствия:
Първо, феновете се отчуждават от политиката. Тя им е досадна, отблъскваща. Оценката им за самите политици клони към негативна. Губят доверие в разсъдъка на хората, които се броят за някакъв хайлайф. Насочват се към други полезности, по-лесни за схващане, за следване и за персонална реализация.
Второ, губи се доверие в самата политическа система. Романтиката и наивитетът на първите години от смяната са забравени. Израстват нови хрумвания за политическо устройство. Стига се до шокиращи оферти за връщане към 1934 година, когато партиите бяха неразрешени. Обществото към този момент няма сплотяващи хрумвания.
Трето, израства цяло едно журналистическо потомство, приучено към лесни решения, към преследване на на ниска цена рейтинг за сметка на значимата информация, към игнориране на сериозната аудитория, към обезсилване на самата народна власт. Ако забележителна част от феновете се насочва единствено към глупавите занимателни излъчвания, предлагащи бърз финансов триумф, към този момент не са малко хората, които изобщо стопират да гледат телевизия.
Добре де, а какво да прави Хекимян в неговия случай? Е, тъкмо него няма потребност да го изучавам.
Да умеят да слушат е мъчно
Не по-малко порочна е практиката в политическите излъчвания водещите да не изслушват изобщо какво приказва поканеният от тях участник. Треперейки да не не помнят какъв е идващия им въпрос, който са подготвили авансово и да не просрочат избраното им време, те го прекъсват на най-неподходящото място с неудобен въпрос. Разбира се, има изключения като Бойко Василев от Панорама, Цветанка Ризова от БТВ, Лора Крумова от Нова телевизия, Мая Костадинова от Канал 3, Доника Ризова от България он еър и други. Тенденцията обаче е те да понижават.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ