Не е трудно да станеш един от нас. Необходимо е

" Не е мъчно да станеш един от нас. Необходимо е единствено предпочитание. Ще откриеш своето място и на сцената, и зад нея. Ние ще помогнем. И ще бъде елементарно, тъй като ще си измежду другари. Защото театърът е магия. Очакваме те! ", гласи покана от Театрална групировка " Феникс " във Варна, изпратена посредством Varna24.bg до всички искащи да се причислят към трупата.

" Търсим нови хора, доброволци, артисти, механически лица, които да оказват помощ, хора, които да спомагат за разширение на организацията ни. Търсим хора, които да вземат участие в доброволческите ни начинания и базари за набиране на средства. Искаме да създадем уебсайт, по тази причина са ни нужни и експерти, които да ни го изработят и да го поддържат. Няма възрастови ограничавания, само че е за предпочитане да са младежи над 15-години. Решени сме да работим и по проблемите на младежите в града, по тази причина всеки съидейник е добре пристигнал ", показа за медията ни Иван Цветанов от Фениксите.

Вече 12 години една неправителствена организация от Варна сплотява и въодушевява хора с физически увреждания и им дава опция за пълностоен креативен живот на сцена. Театрална групировка " Феникс "  е единствената у нас непрекъснато настояща любителска натрупа, в чийто актьорски състав има хора със и без увреждания. В креативната си биография фениксите имат към този момент 14 постановки, а сега репетират последния си авторски театър, който се надяват да показват пред аудитория през септември.

Формацията е отличена с доста награди на национални състезания и фестивали. От 2015 година е притежател на " Почетен знак за заслуги към Варна-сребърен ", който получава поради активността си в поддръжка на хората с увреждания.

Трупата е добре позната във Варна и се радва на благосклонностите и поддръжката и на жителите, и на локалната власт. Общинската администрация непрестанно поддържа организацията, като финансира нейните креативен планове, а в осведомителния център на общината работи целогодишен базар, на който театралите продават ръчно направени сувенири, с цел да подкрепят активността си. Гражданите също поддържат своите феникси, чиито постановки чакат с любознание.

Спектаклите на трупата са безвъзмездни за всички фенове и по този начин е през цялото време на нейното основаване.  " Решихме, че няма да вземаме пари за вход, тъй като желаеме да подарим на хората в залата един час просвета, занимания и утеха “, казва Иван Цветанов, сърцето на театрална групировка " Феникс “ и ръководител на едноименната гражданска организация.

Въпреки че е в инвалидна количка, той се качва на сцената едвам 15-годишен, през далечната 2002 година Тогава трупата " Феникс “ към момента не съществува. Нейният първичен вид е съдружие " Кой съм аз ", основано за консолидиране на младежи в неравностойно състояние посредством способите на театралното изкуство. През 2009 година част от актьорите се отделят и основават съдружие " Феникс 2009 ", на което кръщават новата театрална групировка. А останалото е историята на една осъществена фантазия.

" Аз съм в театралната групировка от съвсем 20 години “, спомня си началото Иван. " Тъкмо бях влезнал в Търговската гимназия и един ден директорката ме предложения на среща на хора с увреждания, с цел да обсъждаме какво да се прави за свободното ни време. Имаше всевъзможни оферти – за настолни игри, за съвещания – и някак си се появи концепцията за спектакъл. Аз доста се притеснявах да застана пред аудитория, бях сигурен, че сцената не е за мен. Но Плами ме убеди да опитам “, споделя Иван.

А Плами е Пламена Янкова, извънредно надарена жена с огромен дух. Почти незряща, тя играе в театъра, написа стихове, върви на танго, владее съвършено френски и преподава уроци.  " Благодарение на нея съм на сцената. Реших да опитам и се самоуспокоявах: Най-много да се изложа “, смее се Иван. И до през днешния ден той си спомня първата си роля в пиеса на Оскар Уайлд:  " Застанах пред сцената и нищо не можех да си спомня, текстът ми изчезна от главата. Не знам по какъв начин съм излязъл пред аудитория, от този театър не помня нищо “.

След това прекарване той бил сигурен, че театърът не е за него, само че тъкмо в този миг се появил сегашният режисьор на Фениксите Свилен Стоянов, артист от варненския спектакъл. На първата среща той убеждавал момчетата и девойките, че сцената е магия и ще пристигна ден, когато те ще чакат с неспокойствие новите представления.  " Неговият опит ни накара да заобичаме театъра и сцената в действителност стана нашият живот. Свилен Стоянов се оказа прав, когато ни споделяше по какъв начин ще се вълнуваме, по какъв начин няма да можем да спим преди зрелище “, признава Иван. А театърът се оказал като шоколада – колкото повече играеш, толкоз повече искаш да играеш.

И почнали изявите на групировка " Феникс “ - поетично-музикалният спектакъл  " Море " по стихове на Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Борис Христов и Валери Петров,  " Рожден ден " по книгата на психолога Мадлен Алгафари, " Приказки за пораснали деца " и " Да бъдем положителни " по " Серафим " на Йордан Йовков, " Ромео и Жулиета - да поговорим за любовта! " - по Карел Чапек и Уилям Шекспир.

В самото начало младежите били обучавани на театрална тирада и държание, имало и вокален възпитател, както и хореограф.  Първите спектакли даже били с жива музика. Впоследствие феновете се научили на актьорско майсторство и държание на сцена, само че не престават да се включват във всички уъркшопове, които се провеждат на фестивалите.

Трупата репетира и играе в Младежкия дом във Варна, който след ремонт е наличен за инвалидната количка на Иван Цветанов. " Има асансьори до всички етажи, тъй че можем да употребяваме други зали, в случай че главната е заета “, споделя той. При естествена работа актьорите се събират три пъти седмично, а преди премиера репетират всяка вечер. " Репетираме на всички места, в домашна среда, в Морската градина, на скамейка сме репетирали. Просто се събираме в свободното си време и си харесваме едно място, където да седнем “, обяснява Иван. " Театралната натрупа е животът на актьорите! “, безапелационен е Цветанов и изяснява: " Дори хората, които излязоха от групировката, ни остават другари, не се разделят с нас “.

Фениксите са повече от фенове артисти, те са другари, които се търсят всекидневно и се поддържат по всички способи.  " С Пламена Янкова сме дружно от 2002 година, с Милена Минчева работим от 2003 година “, представя " ядрото “ на трупата Цветанов.  " С всички сме дружно от дълги години и сме доста близки, оказваме помощ си непрестанно. И в сложни, и в хубави моменти постоянно сме били дружно “, казва Иван.

Освен на сцената, театралите са дружно и на другото си креативно поле – изработването на сувенири. Всеки се включва, с каквото може – един създава картички, различен прави декупаж, трети майстори бижута.  " Аз върша бижута, тъй като моите придвижвания са лимитирани единствено в ръцете. После с Плами се въртим да продаваме на базара “, споделя Цветанов. С приходите се финансират пътуванията на трупата до разнообразни фестивали. Актьорите от " Феникс “ вземат участие в доста театрални състезания и чакат с голямо неспокойствие всяко излизане на сцената. Сега пандемията ограничи тези вълнуващи пътувания, само че Фениксите се надяват, че срещите с други сътрудници още веднъж ще се възродят.

В момента трупата в трупата има шестима артисти и едно техническо лице. От състава единствено двама са без увреждания, останалите би трябвало да преодоляват разнообразни компликации, с цел да играят на сцената. Именно на тези трудности е отдадена новата им режисура, наречена " Театър Феникс “.  " Това е авторски театър, в който описваме какво >
Самият той е човек с необикновен дух и жадност за живот. Макар че е със 100 % ТЕЛК и може да движи единствено ръцете си, Иван работи, и то на няколко места – той е кредитен съветник, занимава се с недвижими парцели и с мрежов бизнес. А в останалото време се посвещава на театъра и на сдружението " Феникс “. Почти всички артисти от трупата също работят.

" Винаги споделям на приятелите си, че не би трябвало да се тормозят от своите проблеми, би трябвало да са с високо вдигнати глави и да вървят напред! Повечето хора с увреждания не желаят да приказват за положението си и се затварят по домовете си, боязън ги е да не ги обиди някой. Но аз се пробвам да ги убедя, че за проблемите би трябвало да се приказва, би трябвало да се изяснява на хората “, разяснява Иван. Затова идната му концепция е фениксите да влязат в учебните заведения.  " Искам да се срещнем с децата и да видят, че не сме по-различни от тях. Да ги научим по какъв начин да оказват помощ на незрящ човек да пресече улицата, по какъв начин да бутат инвалидна количка, тъй като даже хора, които желаят да оказват помощ, постоянно не знаят по какъв начин “, споделя Иван. Освен това той се надява, че тези срещи ще привлекат нови доброволци към съдружие " Феникс “, а това ще им разреши да основат и детска театрална групировка.

Фениксите имат и други хрумвания.  " При нас е колкото повече, толкоз повече, както е споделил Мечо Пух “, смее се Иван и изброява идващите проекти. Първата задача е да се привлекат повече доброволци, с цел да се разшири активността на организацията. Фениксите би трябвало да възстановят и благотворителния си базар, също така Иван желае да направи уебсайт на организацията, в който да има цялостна информация за активността им. Иска да сътвори сходни обединения и в други градове, тъй като на всички места има хора с увреждания, които би трябвало да бъдат извадени от домовете си и могат да заживеят с театъра както варненските феникси. Изобщо, проектите са начертани най-малко за още 12 години.

" Това, че човек има увреждане, не значи, че би трябвало да се затвори у дома. Аз не одобрявам хората, които единствено мрънкат, които все се оплакват, че нямат работа, че нямат пари и че някой им е длъжен. Ние не сме се предали и не мрънкаме “, безапелационен е Иван.

А от месец животът на фениксите се възражда с цялостна мощ след анулацията на последните ограничавания. Младежкият дом, където трупата играе, към този момент е отворен и актьорите възобновяват постоянните си подготовки.