Не е тайна, че в света съществуват места, находки и

Не е загадка, че в света съществуват места, находки и феномени, предлагащи загадки на археолозите и историците.

Такова място са, да вземем за пример, азиатските п ещери „ Пасян Дадон “ . Установено е, че в тях хора са живели още преди 300 000 години, а в близост – огромни животни. Но учените били извънредно сюрпризирани, когато разкрили доказателства, че солидните стегодони и риноцероси (предците на носорозите и слоновете) също са живели или, най-малкото, са умрели вътре в тези пещери. Това е необичайно, като се има поради, че се намират на надморска височина 1600 м. По принцип, съгласно палеонтолозите, е прекомерно огромна необичайност в пещери да бъдат открити остатъци от животни, които нормално не живеят в тях.

По всяка възможност, останките от стегодоните и риноцеросите неслучайно са се озовали вътре. Риноцеросът, по-специално, бил животно-единак и пасял самичък, както актуалните носорози.  Някои палеонтолози допускат, че хищници са умъртвили тези тревопасни животни и по-късно са ги вмъкнали в пещерите си. Но най-вероятният отговор е човешка интервенция. Проверката на костите посочила, че те са минали през огън. Освен това са удряни с нещо, евентуално с примитивни каменни принадлежности.

Обаче, по този начин или другояче, измежду учените към момента няма единно мнение по какъв начин тревопасните се озовали в пещерите.

Крещящата мумия.

Открита през 1886 година, египетската мумия с мъчително изражение на лицето от дълго време е обект на всевъзможни спекулации. Всички нейни вътрешни органи са непокътнати, което въобще не е особено за процедурата на балсамиране. На тази основа са зародили доста хипотези, само че никоя от тях до момента не е приета за достоверна.

Някои учени допускат, че за мъчителното изражение на лицето на мумията са отговорни най-малко двама души. Единят е бил палач, а вторият обезпечил цялостното опазване на тялото (вероятно заради персонални връзки с жертвата). Други откриватели издигнали разнообразни теории – от невъзмутимо  отравяне до заравяне на жив човек.

Някои откриватели допускат, че мумията може да е на принц Пентавер, наследник на фараона Рамзес III, който бил обвинен, че е умъртвил татко си, и бил наказан към този момент след неговата гибел. Древни документи от ХІІ-ти век прочие Хр. настояват, че майка му – кралица Тии, също  била наказана за присъединяване в заговора, когато бил погубен Рамзес ІІІ (изследвания на мумията на фараона сочат, че евентуално гърлото му е прерязано с кинжал). Смята се, че тя желала да помогне на Пентавер да седне на трона; а след това, когато заговорът бил оголен, отровила сина си и, след мумификацията, увила тялото му в овча кожа. Ако е по този начин, тогава „ писъкът “ на мумията евентуално е обвързван с отровата в организма.

По-малко сензационните хипотези допускат, че долната челюст на мумията е отворена, тъй като главата евентуално просто се е отметнала мощно обратно след гибелта.

Конусът в Галилейското езеро. През 2003 година учените инцидентно разкрили конична конструкция в Галилейското езеро. 10 години по-късно видели нещо, което приличало на бронзова скулптура на дъното на езерото. Конусовидната конструкция се състои от базалт и има конична форма. „ Дъното “ на структурата има диаметър 70 м и височина 10 м. Теглото й, съгласно учените, доближава 60 000 тона – с други думи, тежи колкото два Стоунхенджа. Възрастта й се прави оценка на 2000 до 12 000 години, като тази граница се дефинира въз основа на насъбрания пясък в основата и сравняване с сходни структури, чиято възраст е известна. По форма структурата наподобява на антични некрополи в региона. Изградена е от огромни камъни, всеки от които тежи към 100 кг. Но, въпреки всичко, същинското предопределение и възраст на оборудването в Галилейското езеро по всяка възможност ще си останат незнайни.

Следата в Антилопа Спрингс, щата Юта, Съединени американски щати. На 1 юни 1968 година търсачът на вкаменелости Уилям Мейстър завел фамилията си на екскурзия до Антилопа Спрингс. По време на това пътешестване Мейстър забелязал вкаменелост, която приличала на диря от обувки, като петата била по-дълбока от останалата част от крайници. Под този отпечатък намерил два вкаменени трилобита – морски членестоноги от палеозоя (епоха, траяла от 542 до 241-милионната година преди новата ера). Веднага помислил, че мъжът в обувката по някакъв метод е стъпил върху вкаменелостите. След експертизата Мейстър и сътрудниците му разбрали, че възрастта на находката е съвсем 600 милиона години. Загадката се състои в това, че „ следата “ ясно демонстрира по какъв начин някой е стъпил върху трилобитите, до момента в който към момента са били живи.

Пирамида та „ Елинико “. На пръв взор е необичайно да допуснем, че в Европа има пирамиди. Но това в действителност е по този начин, освен това те не са малко. Само в Гърция са 16, като най-известната от тях е пирамидата „ Елинико “ в Аргос. Първото споменаване на тази пирамида се намира в творбите на древногръцкия географ Павзаний. В своя труд „ Описание на Гърция “ той написа за тази конструкция като за „ постройка, доста сходна на пирамида, с ковани щитове в аргоска форма “. След това загатва борба, която се е случила при пирамидата, и мира, който сключили по-късно. Всички, които паднали в сражението, били сложени в „ обща гробница “.

Пирамидата „ Елинико “

Като цяло, съвсем нищо не се знае за пирамидата, като се изключи хипотетичната дата на нейното изграждане – 2720 година прочие Хр. Ако тази дата е вярна, тогава пирамидата „ Елиникон “ може да се окаже по-стара от множеството египетски пирамиди. Но най-голямата загадка на гръцката пирамида е не нейната възраст – а фактът, че никой не знае кой я е построил и защо е била употребена.