Не е съвсем ясно как Мак Матингли разбира за пръв

Не е напълно ясно по какъв начин Мак Матингли схваща за пръв път, че с парите на данъкоплатците се финансира Playboy, само че това по никакъв начин не му харесва. И през 1981 година републиканският сенатор от щата Джорджия декларира това пред Камарата на представителите като осъжда неприличните смешки и еротиката в списанието.

Разбира се, не е извънредно политик да твърди, че сходни материали са неприлични и способстват за моралното покваряване на нацията. Необичайното в съответното недоволство на Матингали обаче е, че то е ориентирано към версия на списанието, която няма нито фотоси, нито карикатури, нито голота. Защото изданието е на брайлова писменост, тъй че по дифолт, сигурно е минимум неприемливата версия на Playboy на пазара.

Това не тормози Матингли – за него концепцията за издаване на брайлов Playboy е разхищаване на средства на Конгреса. И за известно време съумява да накара Камарата на представителите да се съгласи с него.

От 1931 година Библиотеката на Конгреса поддържа финансово брайловите издания на няколко известни списания в границите на Националната библиотечна работа за слепи и хора с физически увреждания. Заглавия като „ Good Housekeeping “, „ Boy’s Life “, „ National Geographic “ и редица други списания са били и към момента са налични гратис за хората с повредено зрение. Библиотеката поема таксите, свързани с тези лимитирани издания; а през 1985 година бюджетът ѝ е 33,8 млн. $.

Playboy за слепи стартира да излиза през 1970 година и в последна сметка се трансформира в шестото най-популярно от време на време издание в брайловия азбучник на библиотеката. В него е включено съвсем цялото наличие от постоянното издание, като се изключи карикатурите, фотосите и рекламите. Подобно на другите списания, тежките му страници са с компактност, близка до тази на хартиените торби за хранителни артикули, и са релефни и от двете страни. Обикновено страниците му са четири пъти повече от тези на изданието за зряща публика. Единственото очевидно мастило е на корицата, на която написа заглавието на списанието и има познатото лого със зайчето.

Макар че Playboy явно се харесва на доста читатели поради пикантното наличие, списанието има и богата история на издание на качествена публицистика и къса художествена литература от разнообразни забележителни писатели като Ърнест Хемингуей, Гей Талес и Норман Мейлър. То влага хиляди думи в интимни изявленията с значими персони като Мартин Лутър Кинг младши, Мохамед Али и Джими Картър.

Матингли наподобява няма скрупули, че държавното управление заплаща за превода на това наличие. По време на заседание през 1981 година, на което би трябвало да се изготви нов бюджет, сенаторът се пробва да прокара предложение, което да отстрани наличието рубриките на списанието „ Party Jokes “, „ Ribald Classics “ и „ Playboy Forum “ с аргумента, че преводът на тези по-парни пасажи е загуба на пари на данъкоплатците.

Предложението отпада още същата вечер, въпреки че Конгресът въпреки всичко намира време да гласоподава в интерес на това да си увеличи заплатата до 60 662,50 $ годишно. Но повдигането на тематиката от страна на Матингали прави по този начин, че въпросът да стартира да циркулира в коридорите на институцията – и някои го виждат като нелепост, а други се тормозят, че флиртува с цензурата.

Чалмърс Уайли, републикански сенатор от Охайо, е на страната на Матингли. Той твърди, че 103 000 $ от налозите, които се харчат годишно за брайловия Playboy, са прекалено много, и дава ясно да се разбере, че желае Библиотеката на Конгреса да се откаже напълно от него.

Според него списанието като цяло не е нищо повече от метод за разпространение на „ безразборния и противозаконен секс и така нататък “ – което е любопитна позиция, като се има поради, че брайловата версия на изданието е лишена от всякакво образно порнографско наличие. Но един от помощниците на Уайли, който приказва пред „ Чикаго Трибюн “, споделя, че Уайли е „ срещу потреблението на федерални пари за субсидиране на разпространяването на материали, предопределени да убеждават хората да станат развратни “.

Плейбой, упорства анонимният консултант, затвърждава тази визия, защото централната разгъвка „ се трансформира във всеки брой и поддържа концепцията за честа промяна на половите сътрудници “.

За да заобиколи въпроса за цензурата, Уайли не приканва за цялостна възбрана на списанието. Технически видяно, той упорства за понижаване на годишния бюджет на библиотеката със 103 000 $, което се оказва тъкмо сумата, предопределена за превода на Playboy.

Даниел Бурстин, библиотекар на Конгреса по това време, не поддържа цензурата, само че схваща посланието. И възнамерява да спре производството от януари 1986 година Но предлагането на Уайли разгневява две гласовити и упорити групи: бранителите на слепите и бранителите на свободата на словото.

През декември 1985 година редица организации – Американският съвет на слепите, Асоциацията на слепите ветерани, Американската библиотечна асоциация и самият Playboy Enterprises – подават иск във федерален съд арбитър да анулира възбраната, като я назовават нарушаване на Първата корекция.

В жалбата групите акцентират, че Playboy се печата от 31 години, без нито един път да бъде приет за непристоен или непочтено държание от щатски или федерален съд. Адвокатът на Playboy, Бъртън Джоузеф, назовава акта „ морално кьорав за Първата корекция “. Донякъде по подигравка на ориста, този ход също по този начин нанася косвени вреди на група служащи с увреждания, натоварени с отпечатването на изданието – Центърът за слепи и незрящи „ Клоувърнук “ в Синсинати, Охайо, на които Конгресът заплаща за издаването.

В решение от август 1986 година съдията от федералния областен съд Томас Хоган афишира, че Конгресът е нарушил Първата корекция и назовава прекъсването на средствата „ малка врата “ за цензурата. Изданието е обновено през януари 1987 година, а Хоган разпорежда изданията от 1986 година, които са били пренебрегнати от Библиотеката на Конгреса, да бъдат издадени под формата на записи.

Днес Playboy към момента се издава в брайлов шрифт, макар че тиражът наподобява е понижен от над 1000 през 1985 година до към 500.

Необезпокоявани от решението, законодателите не престават да патрулират Библиотеката на Конгреса за недопустимо наличие. През 1992 година колумнистът на вестника Роджър Саймън открива, че няколко конгресмени са обичали да ревизират една съответна книга: „ Секс “, сбирка от еротични фотоси с присъединяване на Мадона. Разбира се, единствено с просветителна цел.