Не е нужно основно пренаписване на Конституцията, а да се

Не е нужно главно пренаписване на Конституцията, а да се разграничи дефинитивно ръководството на съда от ръководството на прокуратурата и да бъде въведен във връзка с прокуратурата един по-сериозен детайл на политическо присъединяване, обвързвано с изясненост на това присъединяване и надлежно носене на политическа отговорност. В момента политическото въздействие го има, само че то е освен върху прокуратурата, където е законно, а е и върху съда, и то е зад кадър, за него не се носи политическа отговорност.

 

Общественият интерес е да имаме ясна политика във връзка с реализирането на наказателна отговорност. Осъществяването на наказателната политика минава през законно въздействие върху прокуратурата, тъй като тя е единствената, която държи пълномощията да покачване на обвинявания и внасяне на обвинявания в съда. Няма по какъв начин да се реализира наказателна политика без някакво присъединяване в ръководството на прокуратурата. Навсякъде в Европа изпълнителната власт има съществени принадлежности - примерно, назначение на прокурори - за това да въздейства върху работата на прокуратурата ". 

Това сподели пред БНР някогашният арбитър в Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) Йонко Грозев, номиниран от граждански организации, адвокати, академични преподаватели и общественици за арбитър в Конституционен съд от квотата на Народното събрание. Преподава в Софийския университет, Нов български университет, както и в образования за към този момент практикуващи адвокати, а опитът му в правосъдната процедура включва присъединяване в основни каузи за отбрана на правата на жителите в България.

 

Йонко Грозев посочи, че прокуратурата не би трябвало да е част от изпълнителната власт, " само че във връзка с ръководството на най-високо равнище в прокуратурата - е безусловно наложителен детайл, в случай че желаеме да променим нещо в системата ".

Една по-ясна политическа отговорност за ръководство на правосъдната система и най-много за ръководство на прокуратурата, която на всички места по света има мощна връзка с изпълнителната и законодателната власт, която задава целите в наказателната политика, е нещо, което би трябвало да променим, акцентира той и добави:

 

" По отношение на съдилищата би трябвало има една по-голяма отдалеченост. И това разграничаване, което в България за жалост не съществува, то е в някаква степен резултат от Конституцията от 1991 година, в някаква степен - резултат от следващи решения и практики, е нещото, което дълготрайно би трябвало да променим ".

 

" Мотивацията ми е ясна. С промените в Конституцията Народното събрание съобщи, че желае една по-голяма роля на Конституционен съд в отбрана на съществени права. Бяха променени правата за сезиране на Конституционен съд, с цел да може той да има по-активна роля, която мина през връзка и с европейските съдилища. В момента чувството е, че Конституционен съд може да има по-активна роля в този развой, което дава отговор на рецензията, че ние сме единствено потребители на правила, наложени извън. Решавайки проблеми, задавайки своите причини и визия, самодейно да взе участие в това, което ще бъде общото европейско право ", изясни той.

Влизането на Конституционния съд (КС) по-активно в редовото правосъдие, ще му позволи да се в профил от доминиращия до този миг политически проблеми, които създават усещането за по-голяма политическа пристрастност на институцията.

 

Във връзка с протеста на " Възраждане " в София срещу присъединението на България към еврозоната, при който бяха ранени служители на реда и беше запалена вратата на Дома на Европа, а постройката беше нацапана с алена багра, Йонко Грозев съобщи, че " няма никакво подозрение, че има закононарушение в това, което виждаме ":

 

" Въпрос е на дейно следствие и покачване на обвиняване ".