15 вечни цитата от Йордан Йовков
Не е необходим мотив, с цел да си напомним няколко обичани фрагмента от творбите на Йордан Йовков - класик на българската литература, занаятчия на късия роман.
70 негови книги са преведени на над 25 езика, а обособени негови творби – на над 37, измежду които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици. Йовковите произведения имат своя свят, своята атмосфера, неразделна част от времето, което изобразяват.
Да си напомним някои от неговите най-емблематични цитати.
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
„ Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха надълбоко в душата му. “
„ Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, отдолу под завивката едвам личеше снагата му, стопена от заболяването, лицето му беше восък, само че очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. ”
„ Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ”
„ Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко й прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! “
„ Той дълго заставам на шосето и гледа след каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селяндур, който крачеше изкривен и водеше дребното конче, а над тях, сред всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, след това отново се връщаха и кацаха на жицата.
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
„ Серт жена! " - намерения си Давид, само че незабавно му мина през мозъка: „ Евтимия има право, в случай че не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. ”
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
„ Като всеки остарял човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е в този момент, а какво беше едно време. ”
„ Но нещо друго обръща вниманието му. Нещо се белее отстрана на храста, губи се и се демонстрира. Какво може да бъде пък това? Огромни два кръга, единият по-голям и бял и вътре в него — различен по-малък и жълт. Тия кръгове висят във въздуха, люлеят се, някаква радостна усмивка иде като че ли от тях. Постепенно и тия кръгове понижават, стават напълно дребни, обрисуват се несъмнено и ясно. Та ето що било това! Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче против погледа на Люцкана... Пръстите се разшаваха и постепенно, с мъчителни и обезверени старания се насочиха към засмения цвят, леко разлюлян от вятъра… “
„ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите. ”
„ Хубаво си е то, мойто палто! Пък в случай че ми е писано, с него и пред Бога мога да се показва. Пък там може да ми дадат друго, златно, така да се каже, скъпоценно! "
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна "
