Не е необходимо да обвиняваме плъховете за разпространението на чумата

Не е належащо да упрекваме плъховете за разпространяването на чумата в Европа през Средновековието, изясниха учените. По-рано се смяташе, че отговорността за разпространяването на чумата в Европа през XIV - XIX век носят гризачите и живеещите върху тях бълхи.

Група учени от университетите в Осло, Норвегия, и Ферара, Италия, твърди, че първото експлоадиране на чумата по всяка възможност е почнала от човешките бълхи и въшките.

IV-XIX веке несут грызуны и жившие на них блохи.

Изследователите се обърнали към архивите, които разказват развиването и мащаба на разпространяването на епидемията, получила името Черната гибел.

От 1347 до 1351 година поради Черната гибел са си изгубили живота минимум 25 милиона души, т.е. повече от една трета от цялото население на Европа.

"Имаме данни за смъртността по време на пандемията в девет града на Европа", споделя на Би Би Си Нилс Стенсет от университета в Осло. "Затова имахме опция да моделираме динамичността на разпространяването на болестта. След това учените моделирали благодарение на компютъра динамичността на болестта във всеки град.

Използвани били три модела: посредством плъхове, по въздуха, посредством бълхи и въшки, живеещи върху хората и облеклата им.

Оказало се, че в седем от деветте града моделът с човешките паразити най-добре подхожда на случилото се по време на епидемията. Било отразено бързото разпространяване и обсегът на заболяването измежду жителите на градовете.

"Изводът е напълно явен. най-добре в модела се вписват бълхите и въшките", споделя Стансет.

"Болестта не би се популяризирала толкоз бързо, в случай че я пренасяха плъховете. В случая с плъховете пътя на разпространяване би бил по-дълъг, до момента в който предавайки се от човек на човек всичко е ставало по-бързо", прибавя той.

Според Стасет проучването преди всичко е преследвало исторически интерес: употребявайки актуалното схващане на инфекцията, развенчава измислицата за това, какво се случва по време на една от най-пагубните пандемии в човешката история.

той отбелязва, че за учените е потребно да знаят колкото може повече за това, какво става по време на епидемията, тъй като в бъдеще такива познания биха помогнали да се понижи смъртността.

Чумата и в този момент е настоящ проблем в Азия, Африка и страните в Америка, където има непокътнати огнища на инфектирани с нея гризачи.

Според Световната здравна организация (СЗО) по света е имало 3248 случая на заболяване от чума, от тях 584 са довели до смъртен излаз.

"Изследването ни показ, че за попречване на разпространяването на инфекцията в бъдеще, хората би трябвало да съблюдават разпоредбите на хигиената", припомня Нилс Стансет. /БГНЕС, Би Би Си