Какви може да са целите на Азербайджан в Нагорни Карабах |
Не е належащо човек да е приключил генералщабна академия, с цел да си зададе резонни въпроси към развоя на необявената война в региона на Нагорни Карабах и какви са задачите на Баку. На 27 септември азербайджанската войска настъпи с два ударни корпуса по 20 хиляди души и доста бойна техника, в това число всеобщо употребявайки безпилотни разследващи и ударни самолети.
Нещо обаче не е наред. Тези сили трябваше за по-малко от месец да пробият защитата на Нагорни Карабах и да пречупят волята му за опозиция. Но светът не видя танкови клинове и пробиви в защитата към столицата Степанокерт или към стратегическите градове Лачин и Шуша. Настъплението се водеше откъм южната граница на страната, което не показваше решителни цели и не решаваше изхода от войната. В същото време наближава зима, която в този планински край не основава най-хубавите условия за бойни дейности.
А и какво щеше да завоюва Баку от една победа? В НКР има открити дребни находища без практическа стойност от сребро, злато и нефт. А колцина азербайджанци след това ще се преселят да живеят в тази планинска пустота? Всичко това сложи въпроса каква е крайната цел на Баку.
Военни и политически анализатори допускат, че войната въобще не се води за окупиране на Нагорни Карабах. Според тях, задачата е затваряне на дъгата, разбирай ислямския полумесец, към целия Кавказ. В дъното може да е сговор сред турския президент Ердоган и азербайджанския му сътрудник Илхам Алиев. За да се разгадае техния план, е належащо да се огледа картата на района, който съставлява политически „ сандвич ” с присъединяване на три страни и два анклава – арменският Нагорни Карабах и Нахичеванската самостоятелна
република от състава на Азербайджан. Те са „ надиплени ” в следния ред: Турция, азербайджански Нахичеван, Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах, Азербайджан.
Политолози позволяват, че стратегическият план на Алиев и подкрепящия го Ердоган могат да предложат договорка: Баку ще се помири със съществуването на арменския Нагорни Карабах, само че в подмяна ще получи безплатно арменската територия от Капан до Агарак, осигуряваща съединяване на Азербайджан с Нахичеван. Сега Баку в действителност е стеснен от транспортни връзки с Нахичеван и по тази причина е подготвен за замяна на териториите. И тъй като Ереван надали ще се съгласи непринудено, е предизвикана сегашната война.
Повече от несъмнено е, че съветските и турските дипломати водят усилени съвещания. Какъвто и да е резултатът, нарушеното статукво ще е преди
всичко в интерес на Азербайджан и още повече на Турция. Ако пък Русия допусне затварянето на обръча към Южен Кавказ, въпреки и с къса граница сред Нахичеван и Турция, ще се получи ислямски пояс, който ще мине през Дагестан и ще приключи до съветския Краснодарски край. Това ще стане зона на тероризъм от ислямско направление.
Русия е пред мъчно решение: да пожертва арменския Нагорни Карабах или да пусне тероризма до своите граници. Всяка отстъпка обаче може да е съдбоносна. Кремъл може да вземе рисковото решение под напън на компрадорската част от своя политически хайлайф, която е подготвена на всевъзможни взаимни отстъпки в името на своето обогатяване.
Нещо обаче не е наред. Тези сили трябваше за по-малко от месец да пробият защитата на Нагорни Карабах и да пречупят волята му за опозиция. Но светът не видя танкови клинове и пробиви в защитата към столицата Степанокерт или към стратегическите градове Лачин и Шуша. Настъплението се водеше откъм южната граница на страната, което не показваше решителни цели и не решаваше изхода от войната. В същото време наближава зима, която в този планински край не основава най-хубавите условия за бойни дейности.
А и какво щеше да завоюва Баку от една победа? В НКР има открити дребни находища без практическа стойност от сребро, злато и нефт. А колцина азербайджанци след това ще се преселят да живеят в тази планинска пустота? Всичко това сложи въпроса каква е крайната цел на Баку.
Военни и политически анализатори допускат, че войната въобще не се води за окупиране на Нагорни Карабах. Според тях, задачата е затваряне на дъгата, разбирай ислямския полумесец, към целия Кавказ. В дъното може да е сговор сред турския президент Ердоган и азербайджанския му сътрудник Илхам Алиев. За да се разгадае техния план, е належащо да се огледа картата на района, който съставлява политически „ сандвич ” с присъединяване на три страни и два анклава – арменският Нагорни Карабах и Нахичеванската самостоятелна
република от състава на Азербайджан. Те са „ надиплени ” в следния ред: Турция, азербайджански Нахичеван, Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах, Азербайджан.
Политолози позволяват, че стратегическият план на Алиев и подкрепящия го Ердоган могат да предложат договорка: Баку ще се помири със съществуването на арменския Нагорни Карабах, само че в подмяна ще получи безплатно арменската територия от Капан до Агарак, осигуряваща съединяване на Азербайджан с Нахичеван. Сега Баку в действителност е стеснен от транспортни връзки с Нахичеван и по тази причина е подготвен за замяна на териториите. И тъй като Ереван надали ще се съгласи непринудено, е предизвикана сегашната война.
Повече от несъмнено е, че съветските и турските дипломати водят усилени съвещания. Какъвто и да е резултатът, нарушеното статукво ще е преди
всичко в интерес на Азербайджан и още повече на Турция. Ако пък Русия допусне затварянето на обръча към Южен Кавказ, въпреки и с къса граница сред Нахичеван и Турция, ще се получи ислямски пояс, който ще мине през Дагестан и ще приключи до съветския Краснодарски край. Това ще стане зона на тероризъм от ислямско направление.
Русия е пред мъчно решение: да пожертва арменския Нагорни Карабах или да пусне тероризма до своите граници. Всяка отстъпка обаче може да е съдбоносна. Кремъл може да вземе рисковото решение под напън на компрадорската част от своя политически хайлайф, която е подготвена на всевъзможни взаимни отстъпки в името на своето обогатяване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ