6 съвета за родителите на разглезени деца
Не е елементарно да си родител, а границата сред обичта към детето и разглезването му от време на време е прекомерно тънка. Ако усещате, че сте я минали (дори да не ви се желае да го признаете), тези препоръки ще ви оказват помощ.
1. Най-важното е да се опитате да запазите успокоение. Виковете не водят до нищо положително. Доказано е, че когато човек крещи, е доста по-трудно да бъдат вярно възприети думите му. Опитайте се да се сдържате, тъй като това е единственият метод да контролирате обстановката. Ако съумеете да не обръщате внимание какво споделя детето в яда си, то последователно ще се успокои. Повтаряйте му, че ще го изслушате и ще говорите с него единствено когато се успокои и спре да плаче. После безусловно изпълнете обещанието си. Гушнете го и му обяснете за какво не можете да го разберете, когато крещи и когато приказва, плачейки.
2. Ако детето крещи и се тръшка единствено и единствено с цел да реализира своето, най-добре е да не му обръщате внимание въобще. Това си е същинско тестване за нервите, само че се пробвайте да не му купите играчката, която желае, да не останете още 15 минути на пързалката, да не му пуснете детското единствено с цел да спре да мрънка и плаче. Калявайте волята и нервите си. Но не отстъпвайте, тъй като отстъпите ли един път, детето ще знае, че с тръшкане всичко се реализира – стига да си задоволително твърдоглав и непрекъснат. А, повярвайте ни, то ще бъде!
3. Задължително е да овладеете изкуството да казвате „ не “ на детето си. Не можете да му купувате всяко нещо, което си хареса в магазина. Трябва да го научите да цени цената на парите, да схваща, че човек не може да получава всичко, което желае. Така ще си спестите много нерви. И финанси. Не може да чака, че всякога когато излезете, ще получи нещо. Или че всеки, който пристигна на посетители, ще му носи подарък. Това може да докара до неуместната обстановка, в която отваряте вратата на другар и хлапето вместо привет непосредствено го пита: „ Какво ми носиш?! “ Подарете на детето си време вместо движимости. Прекарвайте време дружно, споделяйте игри, четете приказки. Няма по-ценен подарък от този.
4. Детето би трябвало да има свои отговорности и да си дава ясна сметка за тях. Спрете да го жалите. Нека ви оказва помощ в семейството, дано прибира играчките си, откакто се е наиграло, дано си обува единствено чорапите. Според възрастта у възлагайте от ден на ден отговорности.
5. Не изпадайте в нервни рецесии и в крайности. Най-много да стреснете детето и да реши, че не го обичате. Понякога не си даваме сметка какъв брой мощно влияем на децата си. Ако усещате, че прегрявате, просто излезте за миг от стаята, затворете се в банята, поплачете си две минути или се навикайте, заровени в хавлията, само че не си го изкарвайте на детето.
6. Не забравяйте да повтаряте на детето си, че го обичате и че е толкоз значима част от живота ви.
Цветелина Велчева
