Мотивацията идва от вдъхновението, не от страха
Не е елементарно да се разбере и дефинира какво тъкмо прави един водач популярен. Човек се научава да разпознава великите водачи, откакто работи за подобен, само че даже и тези хора не могат да обяснят какви са характерните качества, дейности и държание, които способстват за триумфа на техните ръководители. Ефективното водачество е динамично – то съчетава многообразие от неповторими умения, съчетани в едно цяло.
Има обаче едно нещо, което е пределно ясно. Действията на водача се управляват от неговите убеждения и разбирания за работата.
Великите водачи вдъхват доверие и удивление със своите дейности, а освен с думите си. Много водачи споделят, че честността е извънредно значима за тях, само че най-хубавите водачи показват своята честност всеки ден. Ако желаете чиновниците ви да се държат по избран метод, непрекъснатото натякване ще реализира доста дребна част от въздействието, което може да окажете, в случай че самите вие демонстрирате мечтаното държание.
Ето и няколко убеждения, които карат великите водачи да изпъкват над останалите:
1. Растежът би трябвало да бъде насърчаван, а не лимитиран
Посредствените шефове се опасяват от своите най-умни и надарени чиновници, тъй като мислят, че един ден те ще ги надминат и ще ги слагат в неприятна светлина. Те избират да пазят основна информация за себе си и да не разрешават на подчинените си да вземат значими решения.
Великите водачи, въпреки това, обичат да гледат по какъв начин техните чиновници порастват и се развиват професионално. Изследванията демонстрират, че най-важният критерии за избор на хората, търсещи работа, е опцията за професионално развиване, и че 80% от този напредък се реализира в неофициална конюнктура, като да вземем за пример в диалози с мениджърите. Великите водачи желаят най-хубавите им чиновници да разкрият цялостния си капацитет и знаят, че могат да им оказват помощ, с цел да го реализиран.
2. Служителите са персони, а не клонинги
Лошите шефове слагат всичките си чиновници под общ знаменател и пробват да ги стимулират, възнаграждават и предизвикват по еднакъв метод. Великите шефове третират чиновниците си като персони и зачитат обстоятелството, че всеки човек има друга мотивация и жанр на работа. Те не намират успокоение, до момента в който не схванат какво кара служилите им да стават заран и да идват на работа.
3. Служителите са равнопоставени членове на екипа, а не подчинени
Повечето шефове се държат със своите чиновници като с деца. Те имат вяра, че чиновниците им се нуждаят от непрекъснат контрол и че би трябвало да наложат правила, който да подсигуряват, че работният развой ще протича по метода, по който те желаят.
Добрите шефове гледат на чиновниците си като на способени сътрудници и сътрудници, които могат сами могат да вземат решения за своята работа. Вместо непрекъснато да им се месят, тези водачи ясно декларират, че ценят напъните на своите чиновници и че имат вяра в способността им да се оправят със дилемите, които са им сложени.
Има обаче едно нещо, което е пределно ясно. Действията на водача се управляват от неговите убеждения и разбирания за работата.
Великите водачи вдъхват доверие и удивление със своите дейности, а освен с думите си. Много водачи споделят, че честността е извънредно значима за тях, само че най-хубавите водачи показват своята честност всеки ден. Ако желаете чиновниците ви да се държат по избран метод, непрекъснатото натякване ще реализира доста дребна част от въздействието, което може да окажете, в случай че самите вие демонстрирате мечтаното държание.
Ето и няколко убеждения, които карат великите водачи да изпъкват над останалите:
1. Растежът би трябвало да бъде насърчаван, а не лимитиран
Посредствените шефове се опасяват от своите най-умни и надарени чиновници, тъй като мислят, че един ден те ще ги надминат и ще ги слагат в неприятна светлина. Те избират да пазят основна информация за себе си и да не разрешават на подчинените си да вземат значими решения.
Великите водачи, въпреки това, обичат да гледат по какъв начин техните чиновници порастват и се развиват професионално. Изследванията демонстрират, че най-важният критерии за избор на хората, търсещи работа, е опцията за професионално развиване, и че 80% от този напредък се реализира в неофициална конюнктура, като да вземем за пример в диалози с мениджърите. Великите водачи желаят най-хубавите им чиновници да разкрият цялостния си капацитет и знаят, че могат да им оказват помощ, с цел да го реализиран.
2. Служителите са персони, а не клонинги
Лошите шефове слагат всичките си чиновници под общ знаменател и пробват да ги стимулират, възнаграждават и предизвикват по еднакъв метод. Великите шефове третират чиновниците си като персони и зачитат обстоятелството, че всеки човек има друга мотивация и жанр на работа. Те не намират успокоение, до момента в който не схванат какво кара служилите им да стават заран и да идват на работа.
3. Служителите са равнопоставени членове на екипа, а не подчинени
Повечето шефове се държат със своите чиновници като с деца. Те имат вяра, че чиновниците им се нуждаят от непрекъснат контрол и че би трябвало да наложат правила, който да подсигуряват, че работният развой ще протича по метода, по който те желаят.
Добрите шефове гледат на чиновниците си като на способени сътрудници и сътрудници, които могат сами могат да вземат решения за своята работа. Вместо непрекъснато да им се месят, тези водачи ясно декларират, че ценят напъните на своите чиновници и че имат вяра в способността им да се оправят със дилемите, които са им сложени.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ