България не догонва, а изостава от средния жизнен стандарт в ЕС, сочи изследване
Не е изненада, че България е на последно място в Европейския съюз по витален стандарт, само че в интервала 2010 - 2017 година вместо да догонваме междинното равнище в Европейски Съюз, в действителност има наклонност да изоставаме още повече. Това демонстрира лично изследване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките за положението и развиването на материалния витален стандарт и енергийната беднотия в България, показано на Международна научна конференция " Икономическо развиване и политики: действителност и вероятности ", която се организира в София.
Данните сочат, че междинният коефициент на веществен витален стандарт в Европейски Съюз за 2010 година е бил, до момента в който в България – едвам , което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. Най-висок стандарт – 90.8%, е регистриран в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 година е същата – междинният коефециент в Европейски Съюз е, в България – . Страната ни още веднъж е на последно място, пред нас са отново двете балтийски страни и северната ни съседка.
През седемте години сред 2010 и 2017 година има известно догонване от по-изостаналите страни, като приблизително разликите сред по-богатите и по-бедните понижават с 2,2%, само че това не се отнася до България - при нас се следи нарастване от 1,9% на разликата. С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, до момента в който България непроменяемо остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на отчета са изследвали и териториалните промени на материалния виталния стандарт у нас. За задачата са употребявали 3 групи индикатори за оценка - " икономическо развиване " ; " приходи и ползване " ; " неравноправие и беднотия ".
Подреждането по региони търпи обилни промени, излиза наяве от систематизираните данни за миналите 7 години. Според тях Югозападният район държи водеща позиция през целия интервал, обилни усъвършенствания настъпват в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен. Областите с усъвършенстван витален стандарт са Габрово, Плевен, Силистра и Разград, измежду тези със доста намаляване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че сред регионите се следи слаба наклонност на доближаване, диференциацията сред областите се резервира, сочи анализът на двамата професори. Въпреки непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, налице е понижаване броя на областите в сериозно положение, обобщават те.
Данните сочат, че междинният коефициент на веществен витален стандарт в Европейски Съюз за 2010 година е бил, до момента в който в България – едвам , което ни подрежда на последно място измежду 28-те страни. Най-висок стандарт – 90.8%, е регистриран в Лихтенщайн, на опашката пред нас са три страни: Литва, Латвия и Румъния. Подредбата за 2017 година е същата – междинният коефециент в Европейски Съюз е, в България – . Страната ни още веднъж е на последно място, пред нас са отново двете балтийски страни и северната ни съседка.
През седемте години сред 2010 и 2017 година има известно догонване от по-изостаналите страни, като приблизително разликите сред по-богатите и по-бедните понижават с 2,2%, само че това не се отнася до България - при нас се следи нарастване от 1,9% на разликата. С позитивен напредък на материалния витален стандарт се открояват Англия, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия, до момента в който България непроменяемо остава с ниски оценки, сочи анализът на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов.
Авторите на отчета са изследвали и териториалните промени на материалния виталния стандарт у нас. За задачата са употребявали 3 групи индикатори за оценка - " икономическо развиване " ; " приходи и ползване " ; " неравноправие и беднотия ".
Подреждането по региони търпи обилни промени, излиза наяве от систематизираните данни за миналите 7 години. Според тях Югозападният район държи водеща позиция през целия интервал, обилни усъвършенствания настъпват в Северен централен и Северозападен регион, до момента в който измежду губещите се отличава Южен централен. Областите с усъвършенстван витален стандарт са Габрово, Плевен, Силистра и Разград, измежду тези със доста намаляване на оценките - Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че сред регионите се следи слаба наклонност на доближаване, диференциацията сред областите се резервира, сочи анализът на двамата професори. Въпреки непрестанно намаляване на виталното ниво от 2010 година насам, налице е понижаване броя на областите в сериозно положение, обобщават те.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ