Лъчезар Богданов: Доходите растат, това се отразява пряко върху п...
„ Не е изненада, че българите избират депозитите – стопанската система пораства, приходите също, и това се отразява директно върху парите в банките “, разяснява Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система.
Специалистът акцентира, че след формалната вест за приемането на България в еврозоната от началото на юли се следи извънредно понижаване на парите в послание – близо 2 милиарда лв.. Вместо обичайното нарастване на банкнотите през летните месеци поради туризма. По думите му хората връщат парите си в банки, знаейки, че те ще бъдат автоматизирано обменени в евро от 1 януари.
„ Депозитите за дребни суми понижават на годишна база. Доколкото депозитите за суми над 50 хиляди лева се усилват. Българинът не познава други други възможности, с изключение на банковия депозит и недвижимите парцели “, сподели на собствен ред създателят на Финансова академия Георги Захариев.
На въпроса за какво българите държат парите си в банки макар символичните лихви от към 1% годишно, специалистите обясниха – неналичието на развити и налични други възможности. „ Финансовата просветеност у нас е като диетата – всички споделят, че стартират от на следващия ден, само че този ден по този начин и не идва. Повечето хора не осъзнават по какъв начин инфлацията изяжда спестяванията им “, добави Захариев.
Недвижимите парцели остават другата обичайната форма за инвестиция, безапелационни са анализаторите. Новоотпуснатите жилищни заеми надвишават 9 милиарда лева единствено за година, което подхранва растежа на цените. В столицата жилища в квартали като „ Манастирски ливади “ надвишават 300 хиляди евро, а в Пловдив, Варна и Бургас сходни жилища се търсят за към 220–250 хиляди евро.
„ Банковото кредитиране доближи близо милиард на месец новоотпуснати заеми за покупка на жилища. Това хвърля гориво на пазара, цените порастват и в допълнение се основава чувството, че цените ще порастват със обилни темпове. Получава се едно чувство, че който купи парцел, ще завоюва “, означи Богданов.
Според брокери на парцели, влизането в еврозоната не е довело до всеобщ застой или предстоящ скок на цените, само че банките към този момент отпускат заеми при по-строги условия. Това може да охлади пазара, само че не и да спре интереса.
Темата за „ спящите депозити “ е настояща и в Европа, където има към 10 трилиона евро неизползвани средства. Брюксел възнамерява посредством Съюза на финансовите пазари да насърчи семействата да ги трансфорат в вложения – от зелени планове до защита.
У нас обаче сходен развой ще изисква повече време и по-висока финансова просвета. „ Инвестирането е умеене като всяко друго – изисква учене, процедура и дисциплинираност. Възможности съществуват – акции, борсово-търгувани фондове, криптовалути – само че хората не престават да виждат най-сигурния вид в банковата сметка “, посочи Захариев.
Специалистът акцентира, че след формалната вест за приемането на България в еврозоната от началото на юли се следи извънредно понижаване на парите в послание – близо 2 милиарда лв.. Вместо обичайното нарастване на банкнотите през летните месеци поради туризма. По думите му хората връщат парите си в банки, знаейки, че те ще бъдат автоматизирано обменени в евро от 1 януари.
„ Депозитите за дребни суми понижават на годишна база. Доколкото депозитите за суми над 50 хиляди лева се усилват. Българинът не познава други други възможности, с изключение на банковия депозит и недвижимите парцели “, сподели на собствен ред създателят на Финансова академия Георги Захариев.
На въпроса за какво българите държат парите си в банки макар символичните лихви от към 1% годишно, специалистите обясниха – неналичието на развити и налични други възможности. „ Финансовата просветеност у нас е като диетата – всички споделят, че стартират от на следващия ден, само че този ден по този начин и не идва. Повечето хора не осъзнават по какъв начин инфлацията изяжда спестяванията им “, добави Захариев.
Недвижимите парцели остават другата обичайната форма за инвестиция, безапелационни са анализаторите. Новоотпуснатите жилищни заеми надвишават 9 милиарда лева единствено за година, което подхранва растежа на цените. В столицата жилища в квартали като „ Манастирски ливади “ надвишават 300 хиляди евро, а в Пловдив, Варна и Бургас сходни жилища се търсят за към 220–250 хиляди евро.
„ Банковото кредитиране доближи близо милиард на месец новоотпуснати заеми за покупка на жилища. Това хвърля гориво на пазара, цените порастват и в допълнение се основава чувството, че цените ще порастват със обилни темпове. Получава се едно чувство, че който купи парцел, ще завоюва “, означи Богданов.
Според брокери на парцели, влизането в еврозоната не е довело до всеобщ застой или предстоящ скок на цените, само че банките към този момент отпускат заеми при по-строги условия. Това може да охлади пазара, само че не и да спре интереса.
Темата за „ спящите депозити “ е настояща и в Европа, където има към 10 трилиона евро неизползвани средства. Брюксел възнамерява посредством Съюза на финансовите пазари да насърчи семействата да ги трансфорат в вложения – от зелени планове до защита.
У нас обаче сходен развой ще изисква повече време и по-висока финансова просвета. „ Инвестирането е умеене като всяко друго – изисква учене, процедура и дисциплинираност. Възможности съществуват – акции, борсово-търгувани фондове, криптовалути – само че хората не престават да виждат най-сигурния вид в банковата сметка “, посочи Захариев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ