Градският транспорт в Германия – как работи, колко струва?
Не е добра концепция да пътувате даром в Германия - нередовните пасажери в градския превоз се глобяват с 60 евро. Ето какво още би трябвало да знаете за това по какъв начин е организиран публичният превоз в Германия:
В Германия човек може бързо и комфортно да се придвижва с. Но това не е привилегия единствено на хората от огромните градове - в дребните обитаеми места за тази цел се движат рейсове. Но в градовете опциите са доста по-големи: с изключение на рейсове се движат също и трамваи и влакчетата на градската железница. Когато линиите са над земята, приказваме за S-Bahn, а подземен - за U-Bahn (метро).
Редакцията предлага
Градски железници (S-Bahn) има в доста немски градове, а U-Bahn, чийто мотриси се движат единствено подземен и не се пресичат с други типове превоз, има единствено в четири огромни града: Берлин, Хамбург, Мюнхен и Нюрнберг.
В някои градове буквата U на наследник декор указва, че това не е същинска подземна железница, а такава, чийто релси излизат и над земята, където в някои сектори се сливат с трамвайния релсов път. Такъв вид публичен превоз има да вземем за пример в Бон, Кьолн, Хановер и Щутгарт.
Видове билети и цени
Преди да приказваме за билетите, би трябвало да обърнем внимание на различен един факт: немските градове са разграничени на тарифни зони, от която зависи и цената на билета. Берлин, да вземем за пример, е разграничен на три зони - A, B и C: в зона А попада центърът на града, В покрива на процедура съвсем цялата останала част от Берлин, а зона C включва предградията и летището Шьонефелд.
Билетите за публичния превоз също са няколко типа. Този за пътешестване на късо разстояние в Берлин важи за до три спирки на метрото или до шест спирки за рейсовете и трамваите. Има билети за единично пътешестване с опция за прехвърляне в границите на един или два часа, само че единствено в една посока. Съществуват и еднодневни карти, както и такива за седмица, месец или цяла година. Освен това се продават и групови билети за 4 до 6 души, както и билети за възпитаници и студенти. Ако човек желае да вземе със себе си велосипед, би трябвало да си купи спомагателен билет.
За туристите в някои огромни градове са планувани и специфични карти за публичния превоз. В Берлин те се назовават WelcomeCard, в Хамбург- HamburgCard и дават право на отстъпки при визитата на някои забележителности на града. Работещите в множеството компании имат право на така наречения Jobticket - месечна карта за градския превоз, която е по-евтина от естествената, защото работодателят поема част от цената ѝ.
Автомати за продажба на билети на гарата в Нюрнберг
Цената на билета за публичния превоз зависи и от обособените райони в Германия. Така да вземем за пример в Берлин билетчето за еднократно пътешестване коства 2,80 евро, а в Хамбург - 3,30 евро. Най-евтино пътуването с градския превоз излиза в Ерфурт - 2 евро. Еднодневните карти са най-скъпи в Кьолн и Бон - 7,30 евро, а Франкфурт на Майн е най-евтиният в това отношение - единствено 4,10 евро.
Къде се продават билетите?
Билети за публичния превоз могат да се купят от автоматите на обособените спирки или в самото транспортно средство. В рейсовете продажбата се прави от водача, само че цената е същата както и на автоматите. А по огромните гари и метростанции има осведомителни центрове за обслужване на пасажерите, където човек може да разбере по какъв начин най-бързо да стигне от точка А до точка Б.
Има и още една опция: закупуването на билет онлайн посредством съответното мобилно приложение, да вземем за пример DB Navigator на или на съответната общинска транспортна компания. Мобилното приложение демонстрира също и разписанието на транспортните средства и разрешава удължение на маршрута. И нещо доста значимо: не забравяйте да перфорирате билета си. Можете да го извършите както на спирката, по този начин и в самото транспортно средство. Глобата за неточен пасажер, или пък за непродупчен билет, в Германия е 60 евро.
Източник: dw.com
КОМЕНТАРИ




