Социолози: Младите хора в България са проевропейски настроени
" Не е дотам правилен митът, че младежите не гласоподават. Много се приказва, че те не се интересуват от политика, че са аполитични, само че това изрично не е правилно. Младите хора гласоподават. В съпоставяне с останалите възрастови групи се вижда, че младежите излизат и гласоподават ". Такава оценка за отминалите евроизбори даде социологиът от АФИС Стефан Георгиев.
" Мобилизацията за европейските избори на целия континент беше доста висока. Това беше вотът с най-висока интензивност за последните 25 години. Тенденцията на непрекъснато намаление стартира от 1971-а година и в този момент за пръв път имаме покачване и то с цели 9 %, като в някои страни се стигна и до цели 20 на 100 повече дали своят вот ". Това съобщи ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев по отношение на към този момент завършилите евроизбори. Той беше един от специфичните посетители на събитието " Европейски избори 2019 – равносметката. Перспективи и провокации пред новите членове на Европейския парламент ", проведено от Българското учебно заведение за политика " Димитър Паница ". То е част от самодейността " Европа те чува! Гласувай! ", а медийни сътрудници са Actualno.com и Expert.bg. Модератор на форума беше водещата от Българска национална телевизия Добрина Чешмеджиева, а различен от специфичните посетители беше евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
" Залогът на тези избори не беше по никакъв начин дребен. Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически избор, само че даже и в нашите изследвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота ", съобщи Теодор Стойчев. Той добави, че Европейският парламент ще бъде много по-различен, няма да има болшинството, което имаше в предходните няколко мандата.
" В момента се приказва по-скоро за едно проевропейско болшинство – ЕНП, социалистите и демократите, центърът, който поражда към ядрото на либералите и Зелените. Факт е, че ще има солидно проевропейско болшинство и вълната на евроскептиците не бе огромна ", добави Теодор Стойчев.
" Много преди акцията съм се срещал с младежи и постоянно съм им казвал – това са вашите избори. Младите хора имат неповторимия късмет да живеят в най-големия кротичък план в света, да се възползват от привилегиите, които дава това участие ", съобщи от своя страна евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
" Някои претенденти обясняваха по какъв начин като отидат в Европа ще преобърнат всичко и ще решат всички български проблеми, само че това не става по този начин. Европарламентът има 751 евродепутати и измежду тях сме 17 души българи. Разбирате какъв брой мъчно става това да се прокара българският народен интерес. Много пъти сме търсили съидейници и от други страни. Имаше тематики, по които всички български депутати демонстрирахме забележителна единодушие и единение – това се случваше, когато трябваше да се отбрани българският народен интерес ", добави той.
" На тези избори гласоподаваха малко под 2,1 милиона български жители. Според ЦИК това е 32 % изборна интензивност и би трябвало да си го кажем – това е най-ниската изборна интензивност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едвам 25 % от всички имащи право на глас. Това значи, че едвам една четвърт от българските жители ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За съпоставяне на парламентарни избори към 42 до 47 % от българските жители получават посланичество. Важно е да се означи, че представителността понижава ", безапелационен беше социологът Стефан Георгиев. На изборите са дали своят вот по-голям условен дял хора от столицата, чиновници и висшисти за сметка на хората от по-малките обитаеми места, тези с по-ниско обучение и по-ниски приходи. " Като цяло гласоподаваха повече хора, които живеят по-добре ", съобщи Стефан Георгиев.
Той добави, че огромна част от участниците на евроизбори живеят в столицата. " Това е разбираемо и от позиция на витален статус, и от позиция на обучение, и от позиция на приходи, на начин на живот даже ", съобщи социологът. Той обърна внимание и на друго – 40 % от взелите присъединяване във вота за европейски избори са с висше обучение . " Тук са най-големите разлики. По данни на Национален статистически институт висшистите в България са към 25 – 28 %. На избори доста повече висши гласоподават като съответствие. Много повече висшисти са и показани. На тези избори забелязахме доста сериозен дял на висшистите, които са дали своят вот ", съобщи Георгиев. Друг значим извод от тези избори е, че настроените оптимистично са доста по-голям дял от гласуващите. " На тези избори не излязоха песимистите за бъдещето на Евросъюза ", безапелационен е социологът.
" С тази ниска изборна интензивност политическата класа не можа да активизира огромна част от българските гласоподаватели. Нямаше сериозен спор за бъдещето на Европейския съюз. Гласувалите на тези избори се отличават доста един от различен, сочат изследванията. Ако има неприятна вест, то тя е, че има самоизключване на хората от по-малките обитаеми места, на тези с по-ниски приходи и по-ниско обучение. Тези хора все по-рядко намират своята персонална мотивация, с цел да гласоподават. Има обаче и добра вест – младежите гласоподават ", приключи Стефан Георгиев разбора си за евроизборите.
" Важно е да отбележим две неща. Първо, в европейските избори обичайно мотивацията е по-ниска, тъй като не са доста българските жители, които се разпознават като жители на Европейския съюз. Освен това би трябвало да имаме поради и друго. Средата в България и много наситена с антиевропейска агитация. В този смисъл подобен вид антиевропейско говорене води до изключване на част от обществото от концепцията за ангажираност с Европейския съюз ", сподели Добромир Живков от Агенция " Маркет линкс ". Той добави, че на тези избори се е видяло още едно забавно събитие – тук не е имало протестен избор.
Що се отнася до целия Евросъюз, Добромир Живков съобщи, че жителите са се почувствали застрашени за света, в който живеят и за полезностите, върху които е построен самият съюз. " На този избор имаше и една друга изненада – евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха по този начин, както бяха планувани. На второ равнище обаче имаше още една приятна изненада – ангажираността на младото потомство . Тук маркираме три значими неща – високата изборна интензивност измежду младите. Все още сътрудниците от изследователските организации не престават да вадят данни, с цел да се изследва по-задълбочена тази младежка вълна на интензивност – от 18 до 35 години, само че в някои страни имаше над 50 % интензивност измежду младежите ", съобщи социологът. " Втората вълна, която регистрирахме – проевропейският избор. Младите гласоподават проевропейски. Третото нещо, което би трябвало да отбележим е зелената вълна. Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше по какъв начин да се случи без присъединяване на младите “, безапелационен бе Добромир Живков. Като доказателство той приложи изследвания, съгласно които Зелените е първа политическа мощ измежду гласоподавателите до 28-годишна възраст. С повишаването на възрастта, известността на Зелените спада.
Като цяло в България делът на гласуващите млади е по-малък от този в европейските страни . " Младите тук не са по този начин ангажирани, както европейските си връстници. Важно е обаче да се каже, че изборите още веднъж потвърдиха, че българските младежи са проевропейски настроени “, безапелационен бе Добромир Живков. При тях обаче зелената тематика е на последно място по интерес, защото целите тук в сегашния миг са разнообразни. „ Ние имаме занапред да покриваме стандарт в редица обществени области, с цел да стигнем до такава степен да сме ангажирани с опазването на околната среда “, безапелационен беше социологът.
Директорът на Софийския офис на Европейски съвет по външна политика Весела Чернева съобщи, че на тези избори е станало ясно, че европейците желаят смяна, само че не и разпад на Евросъюза . Тя показа по какъв начин биха изглеждали обособените обединения в новия Европарламент чисто математически. Според нея има три съществени сюжета за бъдеща ръководеща коалиция, като се спря и на главните партии и персони, от които се чака да играят съществена роля в бъдещия европарламент. " ЕНП е станала много по-източноевропейска, с изключение на Германия сега тя е на първо място партията на Полша, Румъния, Унгария, Гърция, Австрия и България. Това е една смяна от предходните години, когато ЕНП е била доста по-силна в Западна и Централна Европа ", съобщи Весела Чернева. Тя сподели и по какъв начин би изглеждала картата в случай че единствено жителите под 35 години бяха дали своят вот – тук картината е много по-различна. В подобен случай социалдемократите, либералите и зелените биха били много покрай сформиране на коалиция без присъединяване на ЕНП.
" Хората схващат, че когато тръгнеш на европейски избори с национални тематики, значи не ги интересуват европейски тематики . В доста малко страни имаше европейска акция с чисто европейски тематики " – по този начин отговори Весела Чернева на въпрос на Actualno.com за говоренето, на което станахме очевидци по време на предизборната акция в България. " Такъв образец е Тимерманс в Холандия. Това персонално за мен беше изненада, тъй като той пое огромен риск ", добави Весела Чернева. „ Нормално е изборите да се водят от национални тематики. Мен персонално ме притесняваше говоренето за това, по какъв начин ние ще изпратим едни хора да пазят националния интерес, явно в европарламента по-скоро въпросът е да правиш обединения в сравнение с да вървиш да се биеш в гърдите. В този смисъл доста по-малко се говореше по отношение на това с кой бихме създали коалиция и по какви въпроси. Освен това концепцията по какъв начин би трябвало да се промени Европа в идващите 5 години и кои са тематиките, които ни интересуват, въобще не съществуваше в нашата акция “, съобщи Весела Чернева.
В края на днешното събитие българското учебно заведение по политика " Димитър Паница " връчи и премиите от състезанието " Европа те чува. Гласувай! ". 18-годишният Николай Петров стана огромният победител и завоюва огромната премия – пътешестване да Брюксел и посещаване в Европейския парламент.
" Мобилизацията за европейските избори на целия континент беше доста висока. Това беше вотът с най-висока интензивност за последните 25 години. Тенденцията на непрекъснато намаление стартира от 1971-а година и в този момент за пръв път имаме покачване и то с цели 9 %, като в някои страни се стигна и до цели 20 на 100 повече дали своят вот ". Това съобщи ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев по отношение на към този момент завършилите евроизбори. Той беше един от специфичните посетители на събитието " Европейски избори 2019 – равносметката. Перспективи и провокации пред новите членове на Европейския парламент ", проведено от Българското учебно заведение за политика " Димитър Паница ". То е част от самодейността " Европа те чува! Гласувай! ", а медийни сътрудници са Actualno.com и Expert.bg. Модератор на форума беше водещата от Българска национална телевизия Добрина Чешмеджиева, а различен от специфичните посетители беше евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
" Залогът на тези избори не беше по никакъв начин дребен. Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически избор, само че даже и в нашите изследвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота ", съобщи Теодор Стойчев. Той добави, че Европейският парламент ще бъде много по-различен, няма да има болшинството, което имаше в предходните няколко мандата.
" В момента се приказва по-скоро за едно проевропейско болшинство – ЕНП, социалистите и демократите, центърът, който поражда към ядрото на либералите и Зелените. Факт е, че ще има солидно проевропейско болшинство и вълната на евроскептиците не бе огромна ", добави Теодор Стойчев.
" Много преди акцията съм се срещал с младежи и постоянно съм им казвал – това са вашите избори. Младите хора имат неповторимия късмет да живеят в най-големия кротичък план в света, да се възползват от привилегиите, които дава това участие ", съобщи от своя страна евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
" Някои претенденти обясняваха по какъв начин като отидат в Европа ще преобърнат всичко и ще решат всички български проблеми, само че това не става по този начин. Европарламентът има 751 евродепутати и измежду тях сме 17 души българи. Разбирате какъв брой мъчно става това да се прокара българският народен интерес. Много пъти сме търсили съидейници и от други страни. Имаше тематики, по които всички български депутати демонстрирахме забележителна единодушие и единение – това се случваше, когато трябваше да се отбрани българският народен интерес ", добави той.
" На тези избори гласоподаваха малко под 2,1 милиона български жители. Според ЦИК това е 32 % изборна интензивност и би трябвало да си го кажем – това е най-ниската изборна интензивност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едвам 25 % от всички имащи право на глас. Това значи, че едвам една четвърт от българските жители ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За съпоставяне на парламентарни избори към 42 до 47 % от българските жители получават посланичество. Важно е да се означи, че представителността понижава ", безапелационен беше социологът Стефан Георгиев. На изборите са дали своят вот по-голям условен дял хора от столицата, чиновници и висшисти за сметка на хората от по-малките обитаеми места, тези с по-ниско обучение и по-ниски приходи. " Като цяло гласоподаваха повече хора, които живеят по-добре ", съобщи Стефан Георгиев.
Той добави, че огромна част от участниците на евроизбори живеят в столицата. " Това е разбираемо и от позиция на витален статус, и от позиция на обучение, и от позиция на приходи, на начин на живот даже ", съобщи социологът. Той обърна внимание и на друго – 40 % от взелите присъединяване във вота за европейски избори са с висше обучение . " Тук са най-големите разлики. По данни на Национален статистически институт висшистите в България са към 25 – 28 %. На избори доста повече висши гласоподават като съответствие. Много повече висшисти са и показани. На тези избори забелязахме доста сериозен дял на висшистите, които са дали своят вот ", съобщи Георгиев. Друг значим извод от тези избори е, че настроените оптимистично са доста по-голям дял от гласуващите. " На тези избори не излязоха песимистите за бъдещето на Евросъюза ", безапелационен е социологът.
" С тази ниска изборна интензивност политическата класа не можа да активизира огромна част от българските гласоподаватели. Нямаше сериозен спор за бъдещето на Европейския съюз. Гласувалите на тези избори се отличават доста един от различен, сочат изследванията. Ако има неприятна вест, то тя е, че има самоизключване на хората от по-малките обитаеми места, на тези с по-ниски приходи и по-ниско обучение. Тези хора все по-рядко намират своята персонална мотивация, с цел да гласоподават. Има обаче и добра вест – младежите гласоподават ", приключи Стефан Георгиев разбора си за евроизборите.
" Важно е да отбележим две неща. Първо, в европейските избори обичайно мотивацията е по-ниска, тъй като не са доста българските жители, които се разпознават като жители на Европейския съюз. Освен това би трябвало да имаме поради и друго. Средата в България и много наситена с антиевропейска агитация. В този смисъл подобен вид антиевропейско говорене води до изключване на част от обществото от концепцията за ангажираност с Европейския съюз ", сподели Добромир Живков от Агенция " Маркет линкс ". Той добави, че на тези избори се е видяло още едно забавно събитие – тук не е имало протестен избор.
Що се отнася до целия Евросъюз, Добромир Живков съобщи, че жителите са се почувствали застрашени за света, в който живеят и за полезностите, върху които е построен самият съюз. " На този избор имаше и една друга изненада – евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха по този начин, както бяха планувани. На второ равнище обаче имаше още една приятна изненада – ангажираността на младото потомство . Тук маркираме три значими неща – високата изборна интензивност измежду младите. Все още сътрудниците от изследователските организации не престават да вадят данни, с цел да се изследва по-задълбочена тази младежка вълна на интензивност – от 18 до 35 години, само че в някои страни имаше над 50 % интензивност измежду младежите ", съобщи социологът. " Втората вълна, която регистрирахме – проевропейският избор. Младите гласоподават проевропейски. Третото нещо, което би трябвало да отбележим е зелената вълна. Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше по какъв начин да се случи без присъединяване на младите “, безапелационен бе Добромир Живков. Като доказателство той приложи изследвания, съгласно които Зелените е първа политическа мощ измежду гласоподавателите до 28-годишна възраст. С повишаването на възрастта, известността на Зелените спада.
Като цяло в България делът на гласуващите млади е по-малък от този в европейските страни . " Младите тук не са по този начин ангажирани, както европейските си връстници. Важно е обаче да се каже, че изборите още веднъж потвърдиха, че българските младежи са проевропейски настроени “, безапелационен бе Добромир Живков. При тях обаче зелената тематика е на последно място по интерес, защото целите тук в сегашния миг са разнообразни. „ Ние имаме занапред да покриваме стандарт в редица обществени области, с цел да стигнем до такава степен да сме ангажирани с опазването на околната среда “, безапелационен беше социологът.
Директорът на Софийския офис на Европейски съвет по външна политика Весела Чернева съобщи, че на тези избори е станало ясно, че европейците желаят смяна, само че не и разпад на Евросъюза . Тя показа по какъв начин биха изглеждали обособените обединения в новия Европарламент чисто математически. Според нея има три съществени сюжета за бъдеща ръководеща коалиция, като се спря и на главните партии и персони, от които се чака да играят съществена роля в бъдещия европарламент. " ЕНП е станала много по-източноевропейска, с изключение на Германия сега тя е на първо място партията на Полша, Румъния, Унгария, Гърция, Австрия и България. Това е една смяна от предходните години, когато ЕНП е била доста по-силна в Западна и Централна Европа ", съобщи Весела Чернева. Тя сподели и по какъв начин би изглеждала картата в случай че единствено жителите под 35 години бяха дали своят вот – тук картината е много по-различна. В подобен случай социалдемократите, либералите и зелените биха били много покрай сформиране на коалиция без присъединяване на ЕНП.
" Хората схващат, че когато тръгнеш на европейски избори с национални тематики, значи не ги интересуват европейски тематики . В доста малко страни имаше европейска акция с чисто европейски тематики " – по този начин отговори Весела Чернева на въпрос на Actualno.com за говоренето, на което станахме очевидци по време на предизборната акция в България. " Такъв образец е Тимерманс в Холандия. Това персонално за мен беше изненада, тъй като той пое огромен риск ", добави Весела Чернева. „ Нормално е изборите да се водят от национални тематики. Мен персонално ме притесняваше говоренето за това, по какъв начин ние ще изпратим едни хора да пазят националния интерес, явно в европарламента по-скоро въпросът е да правиш обединения в сравнение с да вървиш да се биеш в гърдите. В този смисъл доста по-малко се говореше по отношение на това с кой бихме създали коалиция и по какви въпроси. Освен това концепцията по какъв начин би трябвало да се промени Европа в идващите 5 години и кои са тематиките, които ни интересуват, въобще не съществуваше в нашата акция “, съобщи Весела Чернева.
В края на днешното събитие българското учебно заведение по политика " Димитър Паница " връчи и премиите от състезанието " Европа те чува. Гласувай! ". 18-годишният Николай Петров стана огромният победител и завоюва огромната премия – пътешестване да Брюксел и посещаване в Европейския парламент.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ