Не е безднадеждна ситуацията с демографската криза у нас, тя

Не е безднадеждна обстановката с демографската рецесия у нас, тя е обратима. Никой обаче не отхвърля, че рецесията при нас е тежка и има процеси, по които би трябвало да работим, като един от тях е радикална промяна в образованието. Самата философия на нашата просветителна система е съответстваща на една отминала към този момент ера, а не на света, в който живеем, виждам го и по моите студенти. Това съобщи пред Дарик университетският учител доцент Георги Бърдаров.

Според него не можем изключително да повлияем върху естествените процеси като ниската раждаемост, ниските репродуктивни настройки и ускореното застаряване на обществата.

Имаме обаче четири характерно български процеса, върху които би трябвало да работим доста интензивно, с цел да обърнем този отрицателен тренд, безапелационен е Бърдаров.

Това са свръхвисоката смъртност, острият недостиг на младо интензивно население, териториалните демографски диспропорции и просветителният статус при една забележителна част от популацията, а точно – ромския етнос.
Къде обаче би трябвало да бъде опазването на здравето?
Здравната просвета, в случай че я представяме като част от културния микс, то изобщо с културата имаме проблем. Обичаме да пушим цигари към децата си, да ги учим, въпреки и с безалкохолно, да си споделят наздраве, просто сътворяваме идиотски стандарти от доста ранен стадий. Трябва да имаме по-добра гериатрична грижа, само че би трябвало да се грижим по-добре и за младежа, тъй като неговата навременна промяна на рискови държания ще го направи доста по-здрав в неговата зрелост. Ние като хората, които са способени и могат да оказват помощ за политиките, сме длъжници на тази нация, тъй като тази нация заслужава да живее още 10 и повече години, както живеят останалите европейци.