Морът по пътищата - огледало на комплексарите
Не, думичката „ мор” не е пресилване на епидемията по родните пътища, която продължава да лишава толкоз човешки животи, че ни подрежда преди всичко по този индикатор в Европейския съюз.
Дали има съответно наказване за водач, сгазил брутално момче на тротоара край пешеходна пътека, която е пресичало в Златоград? Едва ли. Опечалените му родители цялостен живот няма да намерят разтуха и покой.
Обществото ни в целокупност пък надали в миналото ще се успокои, че джигитите ще се поправят и към този момент няма да трепят мирните пешеходци като мухи даже на обозначените от закона места за тях, каквито са пътеките и тротоарите.
Защото бг бабаитлъкът е безграничен. Както твърдеше един комедиен воин „ Аресивен съм и съм комплексар”. Думата ми е за тях. Иначе е ясно, че всеки, седнал зад кормилото, автоматизирано попада в риск да стане евентуален палач или жертва.
Според Евростат и други обобщители, продължаваме да сме първенци, ведно с Румъния, по брой на убити при произшествия. Основният индикатор, по който се съпоставя сигурността на придвижване в обособените страни в Европа, е брой на починали при пътнотранспортни произшествие на един милион поданици, а по този аршин през 2016 година нашата страна заема челна позиция с близо 100 починали /99,7/ на 1 млн. население.
По данни на Техническия университет, представени от медии, през 2015-а починалите са били 99 на 1 млн. поданици, през 2014-а - 91,8 души, през 2013-а и 2012-а - 82 души.
По този индикатор за 2016 година с минимален брой на починалите са Швеция, Обединеното кралство, Холандия, Испания, Дания, Германия, Ирландия. Средните стойности за Европейски Съюз са тъкмо на половина по-малко, в сравнение с в България - 49,99 убити на 1 млн. поданици.
В последните години Европейската комисия е подхванала редица начинания за възстановяване на сигурността в държавите-членки. Ако се съди по статистиката, те са дали резултат в по-развитите западноевропейски страни, само че не и у нас, е маркирано в известие на СБА /Съюз на българските автомобилисти.
Отчетите на Министерство на вътрешните работи демонстрират, че до 27 юли по родните пътища да били прегазени 298 наши сънародници. Според ведомството, което дава отговор за нашата сигурност, наклонността е от 1990-та година насам жертвите на пътя понижават от година на година, само че не доста и по този начин, както е в страните, които ни се водят събратя от Европейския съюз.
През 2001 година 54 900 души са починали при пътни злополуки по пътищата в Евросъюза, а през предходната година този брой е 25 500. Спадът е незабравим - жертвите са на половина по-малко.
Ние обаче сме надалеч от тези резултати. И причина за това преди всичко, е погрешно изпреварване, както и високата и несъобразена скорост. В България умират хора главно заради тези две аргументи. Така е, съгласно специалистите, които обощават печалните рузалтати от хаоса по родните пътища.
Пак съгласно тях август е най-черният месец в годината, през който умират съвсем два пъти повече хора от пътни катастрофи. И ще е по този начин до момента в който не се откри противопоставяне против неуравновесените зад кормилото, чието накриво схващане се отразява в огледалото на общия ни живот. За страдание.
Дали има съответно наказване за водач, сгазил брутално момче на тротоара край пешеходна пътека, която е пресичало в Златоград? Едва ли. Опечалените му родители цялостен живот няма да намерят разтуха и покой.
Обществото ни в целокупност пък надали в миналото ще се успокои, че джигитите ще се поправят и към този момент няма да трепят мирните пешеходци като мухи даже на обозначените от закона места за тях, каквито са пътеките и тротоарите.
Защото бг бабаитлъкът е безграничен. Както твърдеше един комедиен воин „ Аресивен съм и съм комплексар”. Думата ми е за тях. Иначе е ясно, че всеки, седнал зад кормилото, автоматизирано попада в риск да стане евентуален палач или жертва.
Според Евростат и други обобщители, продължаваме да сме първенци, ведно с Румъния, по брой на убити при произшествия. Основният индикатор, по който се съпоставя сигурността на придвижване в обособените страни в Европа, е брой на починали при пътнотранспортни произшествие на един милион поданици, а по този аршин през 2016 година нашата страна заема челна позиция с близо 100 починали /99,7/ на 1 млн. население.
По данни на Техническия университет, представени от медии, през 2015-а починалите са били 99 на 1 млн. поданици, през 2014-а - 91,8 души, през 2013-а и 2012-а - 82 души.
По този индикатор за 2016 година с минимален брой на починалите са Швеция, Обединеното кралство, Холандия, Испания, Дания, Германия, Ирландия. Средните стойности за Европейски Съюз са тъкмо на половина по-малко, в сравнение с в България - 49,99 убити на 1 млн. поданици.
В последните години Европейската комисия е подхванала редица начинания за възстановяване на сигурността в държавите-членки. Ако се съди по статистиката, те са дали резултат в по-развитите западноевропейски страни, само че не и у нас, е маркирано в известие на СБА /Съюз на българските автомобилисти.
Отчетите на Министерство на вътрешните работи демонстрират, че до 27 юли по родните пътища да били прегазени 298 наши сънародници. Според ведомството, което дава отговор за нашата сигурност, наклонността е от 1990-та година насам жертвите на пътя понижават от година на година, само че не доста и по този начин, както е в страните, които ни се водят събратя от Европейския съюз.
През 2001 година 54 900 души са починали при пътни злополуки по пътищата в Евросъюза, а през предходната година този брой е 25 500. Спадът е незабравим - жертвите са на половина по-малко.
Ние обаче сме надалеч от тези резултати. И причина за това преди всичко, е погрешно изпреварване, както и високата и несъобразена скорост. В България умират хора главно заради тези две аргументи. Така е, съгласно специалистите, които обощават печалните рузалтати от хаоса по родните пътища.
Пак съгласно тях август е най-черният месец в годината, през който умират съвсем два пъти повече хора от пътни катастрофи. И ще е по този начин до момента в който не се откри противопоставяне против неуравновесените зад кормилото, чието накриво схващане се отразява в огледалото на общия ни живот. За страдание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ