“Не давай глас на зрелите си мисли, а на незрелите не

“Не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се хвани, само че не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, само че влезнал в тях,
тъй действай, че съперникът ти след това
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, само че малко на брой — с глас.
Във мненията непознати се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За облеклата пари недей да жалиш,
обличай се богато, само че със усет —
човекът си проличава от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, постоянно губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко правилен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма в никакъв случай да се окажеш
неверен и към другите. ”

Думите са на Полоний към сина му Лаерт,
Пето деяние, трета сцена,
- “Хамлет ”, Шекспир
Превод: Валери Петров