Смъртният ужас на Борисов от парламента
Не че Борисов се появяваше постоянно в Народното събрание, когато беше негов, само че - оттук насетне това място се трансформира в най-големия му смут.
Борисов беше трансформирал Народното събрание в изпълнителна власт - не в юридически смисъл, а в преносен. Кошара, където под строй изпълняваш волята му, някаква бюрократична скука, която ти е нужна, единствено в случай че ти хрумне шантажа с Великото национално заседание. Не се подлъгвайте по персоналната абревиатура ПКП. Това, което Борисов мислеше за личната си председателка, надали е по-различно от мнението му за всички останали в Народното събрание - в абревиатурата се сменя единствено града, от който депутатът идва. Дребна районна детайлност.
Тази Борисова кошара обаче най-накрая взе да демонстрира признаци на живот. И ненапълно даже стартира да връща очакванията към парламентарната народна власт. Поне от първите дни на новото Народно събрание си проличава за какво типичен показа за разделянето на управляващите имат оня смисъл, който им е придавал Монтескьо. Властта развращава, споделя той, а безспорната власт развращава безусловно.
Ако прегледате конференция на Борисов, ще видите живото удостоверение: по какъв начин безспорната власт развращава безусловно. Дадена късно, най-близкото като чувство до лайвстрийм от джипката, доколкото не разчита на журналистически въпроси, а на поток на съзнанието. И тази безспорна власт стартира да приказва - някакви доста странни неща. Например, че не желал да върви в Народното събрание, тъй като " те желаят Народното събрание да го създадат на Народен съд ". Понеже, виждаш ли, Народното събрание желае да направи проверка на човек, който се оказа на фотоси с шкафчета, напълнени с евро (манипулирани съгласно прокуратурата, само че обяснението какво е манипулирано Ви оставям да си го прочетете отново ) и белязан от толкоз дълга серия от кавги, колкото преди време имаше само Тройната коалиция. Между другото - таман такива бяха упованията към Борисов през 2009-та: да направи проверка на Тройната коалиция, да изведе на бял свят стореното от Движение за права и свободи да вземем за пример - същите Движение за права и свободи, които сега, съгласно него, са сключили скришен алианс с " Да, България " при акостирането на Росенец. А от какъв брой години не е проверяван сарая на Росенец? По време на кое ръководство? Сетете се: по време на това ръководство, за което всички гласоподаваха, тъй като бяха шокирани от думите на Доган, че " той разпределя порциите в страната ". Но за над 10 години по нищо не се видя, че това систематизиране не продължава - в противен случай, процъфтява.
Затова и парламентарната проверка е извънредно нужна - и нужна освен поради самия Борисов. Необходима е поради наложителния напън, който Народното събрание би трябвало да оказва на всяка власт. Защото това е единственият метод властта да не се развращава - най-малко не безусловно. Ако Народното събрание ревизира кабинетите на Борисов от А до Я, това ще е акт, който се разпростира с доста по-дълъг хоризонт; той би внушил боязън и отговорност към всяка последваща власт, в това число и към тази, която се възцарява сега. Избирателят би спечелил доста от управляващи, които се ревизират едни-други: даже и това да става за личния им реваншистки комфорт. Големият неуспех на Прехода беше точно в неналичието на подобен реваншизъм - вместо него обръчите от компании изкусно се прехвърляха от една партия към друга, а тази " последователност " нямаше нищо общо с това, което Борисов се пробва да внуши - че е в името на стабилността на страната. В името на непоклатимост е, в действителност - само че не на страната, а на устойчиво ограбващите я.
И не на последно място: отводът на Борисов от депутатското му място наподобява като финалното изтръгване на пантите, които да разкачат жадуваната от него безспорна власт с нужния надзор на нея. За кого другояче са дали своят вот гласоподавателите на ГЕРБ, с изключение на за Борисов? И по какъв начин Борисов ще ги показва, когато не е в Народното събрание? Навремето той обичаше да благодари " за мъдростта на българския народ ", избрал го още веднъж. Е, в този момент даже тази мъдрост не е задоволителна, с цел да го излъчи като депутат. Не знам какво тъкмо ще съставлява той. Нямам мъдростта да предположа.
Автор: Райко Байчев
Борисов беше трансформирал Народното събрание в изпълнителна власт - не в юридически смисъл, а в преносен. Кошара, където под строй изпълняваш волята му, някаква бюрократична скука, която ти е нужна, единствено в случай че ти хрумне шантажа с Великото национално заседание. Не се подлъгвайте по персоналната абревиатура ПКП. Това, което Борисов мислеше за личната си председателка, надали е по-различно от мнението му за всички останали в Народното събрание - в абревиатурата се сменя единствено града, от който депутатът идва. Дребна районна детайлност.
Тази Борисова кошара обаче най-накрая взе да демонстрира признаци на живот. И ненапълно даже стартира да връща очакванията към парламентарната народна власт. Поне от първите дни на новото Народно събрание си проличава за какво типичен показа за разделянето на управляващите имат оня смисъл, който им е придавал Монтескьо. Властта развращава, споделя той, а безспорната власт развращава безусловно.
Ако прегледате конференция на Борисов, ще видите живото удостоверение: по какъв начин безспорната власт развращава безусловно. Дадена късно, най-близкото като чувство до лайвстрийм от джипката, доколкото не разчита на журналистически въпроси, а на поток на съзнанието. И тази безспорна власт стартира да приказва - някакви доста странни неща. Например, че не желал да върви в Народното събрание, тъй като " те желаят Народното събрание да го създадат на Народен съд ". Понеже, виждаш ли, Народното събрание желае да направи проверка на човек, който се оказа на фотоси с шкафчета, напълнени с евро (манипулирани съгласно прокуратурата, само че обяснението какво е манипулирано Ви оставям да си го прочетете отново ) и белязан от толкоз дълга серия от кавги, колкото преди време имаше само Тройната коалиция. Между другото - таман такива бяха упованията към Борисов през 2009-та: да направи проверка на Тройната коалиция, да изведе на бял свят стореното от Движение за права и свободи да вземем за пример - същите Движение за права и свободи, които сега, съгласно него, са сключили скришен алианс с " Да, България " при акостирането на Росенец. А от какъв брой години не е проверяван сарая на Росенец? По време на кое ръководство? Сетете се: по време на това ръководство, за което всички гласоподаваха, тъй като бяха шокирани от думите на Доган, че " той разпределя порциите в страната ". Но за над 10 години по нищо не се видя, че това систематизиране не продължава - в противен случай, процъфтява.
Затова и парламентарната проверка е извънредно нужна - и нужна освен поради самия Борисов. Необходима е поради наложителния напън, който Народното събрание би трябвало да оказва на всяка власт. Защото това е единственият метод властта да не се развращава - най-малко не безусловно. Ако Народното събрание ревизира кабинетите на Борисов от А до Я, това ще е акт, който се разпростира с доста по-дълъг хоризонт; той би внушил боязън и отговорност към всяка последваща власт, в това число и към тази, която се възцарява сега. Избирателят би спечелил доста от управляващи, които се ревизират едни-други: даже и това да става за личния им реваншистки комфорт. Големият неуспех на Прехода беше точно в неналичието на подобен реваншизъм - вместо него обръчите от компании изкусно се прехвърляха от една партия към друга, а тази " последователност " нямаше нищо общо с това, което Борисов се пробва да внуши - че е в името на стабилността на страната. В името на непоклатимост е, в действителност - само че не на страната, а на устойчиво ограбващите я.
И не на последно място: отводът на Борисов от депутатското му място наподобява като финалното изтръгване на пантите, които да разкачат жадуваната от него безспорна власт с нужния надзор на нея. За кого другояче са дали своят вот гласоподавателите на ГЕРБ, с изключение на за Борисов? И по какъв начин Борисов ще ги показва, когато не е в Народното събрание? Навремето той обичаше да благодари " за мъдростта на българския народ ", избрал го още веднъж. Е, в този момент даже тази мъдрост не е задоволителна, с цел да го излъчи като депутат. Не знам какво тъкмо ще съставлява той. Нямам мъдростта да предположа.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ