Веселин Маринов: Фейсбук е новата Държавна сигурност
Не бива в попмузиката да има вулгаризми и псувни
– Веско, следва ти огромен концерт в зала едно на НДК на 3-ти декември. Защо се реши да направиш още веднъж коледен концерт след тригодишна пауза?
– Много обичам Коледа и настроението през този месец – всички знаем, че тогава, даже най-прозаичните хора стават по-романтични, даже по-добри и доста полезности се откриват в нас. Има и хора, които през цялата година са такива, само че на мен ми се желае да виждам повече усмихнати, добре облечени и доброжелателни лица както към Коледа. Веднъж чух по радиото, че преди този празник съвсем няма престъпност, даже тези хора, които вършат неприятните неща, като обири и други бели, даже и те тогава не вършат неприятно. За България знам, че няма различен човек, който да е правил два коледни албума. Също по този начин, всяка година с екипа ми вършим коледни концерти из цялата страна в 5-6 града, като концепцията за това пристигна инцидентно от кмета на Велико Търново Даниел Панов. Това се трансформира в традиция.
– Вече няма билети за концерта. Защо не направи два, или даже три поредни както Лили Иванова?
– Преди години правех повече коледни концерти в зала 1, само че към този момент ги разредих през 3-4 години и с това си изяснявам и огромния интерес – в никакъв случай толкоз бързо не се продавала залата, единствено за две седмици продадохме целия салон! Миналата година имах два концерта в НДК с албума “Представи си ”, преди този момент и в “Арена Армеец ”, само че си помислих, че като концерта е коледен и ще бъде по-спокойно, само че в противен случай – залата се изпълни рекордно бързо от всички мои изяви до момента и даже ме е гняв, че нямахме опция да създадем два концерта.
– Сигурно ти е мъчно да преодолееш загубата на едни от най-близките ти хора – Евтим Евтимов и Тончо Русев?
– Най-лошото от всичко е, че моят баща и Тончо умряха в един ден! В нашия отрасъл е известно, че аз се обръщах и към Тончо с баща, тъй като той и Евтим Евтимов бяха моите духовни родители. Бате Евтим си отиде няколко месеца по-рано и в този момент имам единствено една остаряла майка, за която се грижа и се старая да задържа колкото се може по-дълго, само че това са естествени човешки неща…
– На какво те научи Тончо Русев?
– Не може да се опише с думи, доста са нещата! Например виждам, че сега всеки издава книги – футболисти, артисти, даже хора на по 22-23 години, само че аз персонално все съм си повтарял Тончовите думи – Веско, започнеш ли книга, значи, че твоята крива на възхода към този момент слиза надолу и започваш да си правиш равносметка. Затова не съм считал за нещо съществено да пиша автобиография, макар, че са ме атакували от доста издателства.
– Колко песни на Тончо си изпял? Коя те вълнува до сълзи?
– Повече от 80, скоро бях се захванал да ги изброя, като всяка една от тях е била парченце от неговия талант и е обвързвана с доста работа. Четири години, каних двамата с Евтим с мен на концертите ми и тримата сме имали неповторими вечери и нощи по-късно в някоя механа. Аз попивах всичко от тях – случки, основаване на песни, любовните им истории като млади… толкоз хубави неща, които ме направиха друг човек. Песента “Сватбата на мама ” беше обичана на Тончо от моите, като тя е по стихове на Борис Христов, талантлив стихотворец, издал една единствена стихосбирка, само че цялостна с гениални стихотворения. Тончо постоянно ми пееше песните на пианото, преди да ми ги даде и си припомням, че за тази не му стигнаха три дни, с цел да я изпее, тъй като всякога се разплакваше и не можеше да започне… Страшна ария! Мен също ме вълнуват доста негови песни, само че изключително мощно ме допират едни тъжни балади, които съвсем никой не ги знае, даже има и една предизвикана от мои хрумвания и диалози с Тончо – “Идвайте си ”, която е ария за родителите, които си отиват.
– Съжаляваш ли за нещо?
– Сега, примерно ми се желае да бях станал известен по-рано и да бях хванал социализма, тъй като тогава се подпомагаше българската музика и всичко се правеше за нея. До ден-днешен тези реализатори, които тогава бяха известни, живеят и работят добре с тези песни. Живият образец е Васил Найденов, всички знаем, че има две, или три песни, които са известни от демокрацията, а всичко останало са шлагерите от преди този момент. Искаше ми се, само че не хванах това време, при мен имаше доста битовизми, разследване даже и от обстоятелството, че съм от провинцията. Тогава беше доста мъчно – жителства, истории… Много години лиши налагането ми, да се запознаеш с точните хора, да свикнеш в средата. Едно време парите не бяха фактор, до момента в който в този момент всичко е пари.
– Ти си подложен на доста офанзиви. Как успяваш да останеш положителен?
– На първо място – от 7 години съумях да пренебрегвам интернет от живота си и това е най-важната, щастлива преживелица в моя живот! Имаше всякакви изявления и групи в интернет за мен, като – да спрем да се поти Веселин Маринов, какви ли не нелепости слушах. В един миг тези неща те зомбират, фейсбук – това е новата Държавна Сигурност – там всеки написа къде е и какво прави, всеки знае къде си… Аз даже в един миг бях толкоз обезверен, а в този момент съм толкоз благополучен, тъй като към този момент не поглеждам интернет и не разбирам за всички тези неприятни и голословни трудове, от всякакви неуспели хора, които единствено и само са научени да приказват неприятно, да ненавиждат и наскърбяват. Такъв е светът сега и тази мрежа дава на такива хора даже пари да вършат от това с тези жълти уеб сайтове. Аз пребивавам доста по-добре без всичко това и съм благополучен, че нямам тази нужда, влизам в интернет единствено и само да потърся някоя рецепция на хотел в късна нощ да вземем за пример, или да диспутирам с някой другар по кое време е роден Йовков, или някой различен. Изолацията от това пространство е нещото, което ме съхранява и ме кара да проучвам единствено това, което изживявам – концертите, претъпканите зали, положителните продажби, думите на хората след концерт или по улиците. Тези срещи ме карат да работя и и да се усещам добре.
– На какво се дължи съгласно теб тази завист?
– Това е част от българския темперамент, по тази причина и животът не ни върви, по тази причина сме и на опашката на демокрацията. Защото ние сме такива като хора, че можем състрадателно да си дадем ризата на някого, само че да признаем триумфа на различен – това е съвсем невероятно! Все още си мисля, че България би трябвало малко по-авторитарно да се ръководи, посредством типично демократичните способи е мъчно да се разбият тези неща, тъй като всеки дърпа нанякъде, а би трябвало някой да поеме цялостната отговорност.
– Каква е твоята най-голяма болежка за България?
– Липсата на почитание към българския език. Аз съм един от хората, бранители на литературния ни език и виждам, че сега има безспорното безконтролие. Не може в известния род вулгаризмите, ориентализмите и даже псувните да бъдат приоритет!
– Ти и Лили Иванова сте измежду изпълнителите с най-строг режим…
– Няма по какъв начин! От няколко месеца ставам в 4, 25 часа сутринта, тъй като не ми стига времето, с цел да изляза в 8 и 30 и да съумея да направя всичко и да се приготвя. Животът ми в Германия ме е формирал значително, преди не бях подобен, само че той докара до цялостна смяна в мен, даже като облекло, или метод на другарство. До ден-днешен имам вяра в това, че работата ти никой не може да я свърши, вместо теб.
– Не криеш, че има обичана жена до теб. Мислиш ли за още едно дете?
– Винаги съм желал доста деца, само че по този начин се случи, че първата ми брачна половинка имаше огромни проблеми още при раждането на щерка ни и не можа да се случи това да имаме второ дете, а вторият ми брак беше за доста малко. Сега към този момент ми се коства, че е малко късно…
– Дъщеря ти сега с какво се занимава?
– Тя е едно зряло момиче, има своята работа, прелестен колектив, като към този момент 5 години е правист в едно дружество и е в действителност построен човек. Щастлив съм за нейния житейски триумф, а тя има и едно доста положително момче за другар.
– Вярваш ли в силата на молитвата?
– Вярвам в българската православна черква и в източното православие. Не върша молебствия преди всеки концерт, само че имам нужда по собствен метод да се обръщам към Всевишния за значими неща.
– Любима мисъл?
– “Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие! ” Открих я, когато гледах постановката “Дон Кихот ”, макар че като възпитаник бях чел книгата, само че тогава Наум Шопов сподели тези прословути думи и те дотам ме обзеха, че чак се почувствах в безтегловно положение! До ден-днешен тази фраза е водеща в живота и творчеството ми.
Нашият посетител
Веселин Маринов е един от най-обичаните родни реализатори, а концертите му постоянно са цялостни с възторжени фенове. Той стартира да се занимава с музика още в седми клас, когато става барабанист на ученическа група, а след време и солист. По-късно е признат в Консерваторията и още до момента в който следва, е поканен за вокал в група “Импулс ”, като първата му ария с тях – “Среднощна музика ” е в жанр прогресив рок. Творческия му път е неразривно обвързван с имената на Тончо Русев и Евтим Евтимов, които са създатели на множеството негови шлагери. Тончо вижда гения, откакто през 1994 година, Веселин печели “Златния Орфей ” и му предлага да запише три негови песни – “Ти си любовта ”, “Горчиво вино ” и “За теб, Българийо ”, които стават емблематични.
– Веско, следва ти огромен концерт в зала едно на НДК на 3-ти декември. Защо се реши да направиш още веднъж коледен концерт след тригодишна пауза?
– Много обичам Коледа и настроението през този месец – всички знаем, че тогава, даже най-прозаичните хора стават по-романтични, даже по-добри и доста полезности се откриват в нас. Има и хора, които през цялата година са такива, само че на мен ми се желае да виждам повече усмихнати, добре облечени и доброжелателни лица както към Коледа. Веднъж чух по радиото, че преди този празник съвсем няма престъпност, даже тези хора, които вършат неприятните неща, като обири и други бели, даже и те тогава не вършат неприятно. За България знам, че няма различен човек, който да е правил два коледни албума. Също по този начин, всяка година с екипа ми вършим коледни концерти из цялата страна в 5-6 града, като концепцията за това пристигна инцидентно от кмета на Велико Търново Даниел Панов. Това се трансформира в традиция.
– Вече няма билети за концерта. Защо не направи два, или даже три поредни както Лили Иванова?
– Преди години правех повече коледни концерти в зала 1, само че към този момент ги разредих през 3-4 години и с това си изяснявам и огромния интерес – в никакъв случай толкоз бързо не се продавала залата, единствено за две седмици продадохме целия салон! Миналата година имах два концерта в НДК с албума “Представи си ”, преди този момент и в “Арена Армеец ”, само че си помислих, че като концерта е коледен и ще бъде по-спокойно, само че в противен случай – залата се изпълни рекордно бързо от всички мои изяви до момента и даже ме е гняв, че нямахме опция да създадем два концерта.
– Сигурно ти е мъчно да преодолееш загубата на едни от най-близките ти хора – Евтим Евтимов и Тончо Русев?
– Най-лошото от всичко е, че моят баща и Тончо умряха в един ден! В нашия отрасъл е известно, че аз се обръщах и към Тончо с баща, тъй като той и Евтим Евтимов бяха моите духовни родители. Бате Евтим си отиде няколко месеца по-рано и в този момент имам единствено една остаряла майка, за която се грижа и се старая да задържа колкото се може по-дълго, само че това са естествени човешки неща…
– На какво те научи Тончо Русев?
– Не може да се опише с думи, доста са нещата! Например виждам, че сега всеки издава книги – футболисти, артисти, даже хора на по 22-23 години, само че аз персонално все съм си повтарял Тончовите думи – Веско, започнеш ли книга, значи, че твоята крива на възхода към този момент слиза надолу и започваш да си правиш равносметка. Затова не съм считал за нещо съществено да пиша автобиография, макар, че са ме атакували от доста издателства.
– Колко песни на Тончо си изпял? Коя те вълнува до сълзи?
– Повече от 80, скоро бях се захванал да ги изброя, като всяка една от тях е била парченце от неговия талант и е обвързвана с доста работа. Четири години, каних двамата с Евтим с мен на концертите ми и тримата сме имали неповторими вечери и нощи по-късно в някоя механа. Аз попивах всичко от тях – случки, основаване на песни, любовните им истории като млади… толкоз хубави неща, които ме направиха друг човек. Песента “Сватбата на мама ” беше обичана на Тончо от моите, като тя е по стихове на Борис Христов, талантлив стихотворец, издал една единствена стихосбирка, само че цялостна с гениални стихотворения. Тончо постоянно ми пееше песните на пианото, преди да ми ги даде и си припомням, че за тази не му стигнаха три дни, с цел да я изпее, тъй като всякога се разплакваше и не можеше да започне… Страшна ария! Мен също ме вълнуват доста негови песни, само че изключително мощно ме допират едни тъжни балади, които съвсем никой не ги знае, даже има и една предизвикана от мои хрумвания и диалози с Тончо – “Идвайте си ”, която е ария за родителите, които си отиват.
– Съжаляваш ли за нещо?
– Сега, примерно ми се желае да бях станал известен по-рано и да бях хванал социализма, тъй като тогава се подпомагаше българската музика и всичко се правеше за нея. До ден-днешен тези реализатори, които тогава бяха известни, живеят и работят добре с тези песни. Живият образец е Васил Найденов, всички знаем, че има две, или три песни, които са известни от демокрацията, а всичко останало са шлагерите от преди този момент. Искаше ми се, само че не хванах това време, при мен имаше доста битовизми, разследване даже и от обстоятелството, че съм от провинцията. Тогава беше доста мъчно – жителства, истории… Много години лиши налагането ми, да се запознаеш с точните хора, да свикнеш в средата. Едно време парите не бяха фактор, до момента в който в този момент всичко е пари.
– Ти си подложен на доста офанзиви. Как успяваш да останеш положителен?
– На първо място – от 7 години съумях да пренебрегвам интернет от живота си и това е най-важната, щастлива преживелица в моя живот! Имаше всякакви изявления и групи в интернет за мен, като – да спрем да се поти Веселин Маринов, какви ли не нелепости слушах. В един миг тези неща те зомбират, фейсбук – това е новата Държавна Сигурност – там всеки написа къде е и какво прави, всеки знае къде си… Аз даже в един миг бях толкоз обезверен, а в този момент съм толкоз благополучен, тъй като към този момент не поглеждам интернет и не разбирам за всички тези неприятни и голословни трудове, от всякакви неуспели хора, които единствено и само са научени да приказват неприятно, да ненавиждат и наскърбяват. Такъв е светът сега и тази мрежа дава на такива хора даже пари да вършат от това с тези жълти уеб сайтове. Аз пребивавам доста по-добре без всичко това и съм благополучен, че нямам тази нужда, влизам в интернет единствено и само да потърся някоя рецепция на хотел в късна нощ да вземем за пример, или да диспутирам с някой другар по кое време е роден Йовков, или някой различен. Изолацията от това пространство е нещото, което ме съхранява и ме кара да проучвам единствено това, което изживявам – концертите, претъпканите зали, положителните продажби, думите на хората след концерт или по улиците. Тези срещи ме карат да работя и и да се усещам добре.
– На какво се дължи съгласно теб тази завист?
– Това е част от българския темперамент, по тази причина и животът не ни върви, по тази причина сме и на опашката на демокрацията. Защото ние сме такива като хора, че можем състрадателно да си дадем ризата на някого, само че да признаем триумфа на различен – това е съвсем невероятно! Все още си мисля, че България би трябвало малко по-авторитарно да се ръководи, посредством типично демократичните способи е мъчно да се разбият тези неща, тъй като всеки дърпа нанякъде, а би трябвало някой да поеме цялостната отговорност.
– Каква е твоята най-голяма болежка за България?
– Липсата на почитание към българския език. Аз съм един от хората, бранители на литературния ни език и виждам, че сега има безспорното безконтролие. Не може в известния род вулгаризмите, ориентализмите и даже псувните да бъдат приоритет!
– Ти и Лили Иванова сте измежду изпълнителите с най-строг режим…
– Няма по какъв начин! От няколко месеца ставам в 4, 25 часа сутринта, тъй като не ми стига времето, с цел да изляза в 8 и 30 и да съумея да направя всичко и да се приготвя. Животът ми в Германия ме е формирал значително, преди не бях подобен, само че той докара до цялостна смяна в мен, даже като облекло, или метод на другарство. До ден-днешен имам вяра в това, че работата ти никой не може да я свърши, вместо теб.
– Не криеш, че има обичана жена до теб. Мислиш ли за още едно дете?
– Винаги съм желал доста деца, само че по този начин се случи, че първата ми брачна половинка имаше огромни проблеми още при раждането на щерка ни и не можа да се случи това да имаме второ дете, а вторият ми брак беше за доста малко. Сега към този момент ми се коства, че е малко късно…
– Дъщеря ти сега с какво се занимава?
– Тя е едно зряло момиче, има своята работа, прелестен колектив, като към този момент 5 години е правист в едно дружество и е в действителност построен човек. Щастлив съм за нейния житейски триумф, а тя има и едно доста положително момче за другар.
– Вярваш ли в силата на молитвата?
– Вярвам в българската православна черква и в източното православие. Не върша молебствия преди всеки концерт, само че имам нужда по собствен метод да се обръщам към Всевишния за значими неща.
– Любима мисъл?
– “Свободата, Санчо, се крепи на върха на бойното копие! ” Открих я, когато гледах постановката “Дон Кихот ”, макар че като възпитаник бях чел книгата, само че тогава Наум Шопов сподели тези прословути думи и те дотам ме обзеха, че чак се почувствах в безтегловно положение! До ден-днешен тази фраза е водеща в живота и творчеството ми.
Нашият посетител
Веселин Маринов е един от най-обичаните родни реализатори, а концертите му постоянно са цялостни с възторжени фенове. Той стартира да се занимава с музика още в седми клас, когато става барабанист на ученическа група, а след време и солист. По-късно е признат в Консерваторията и още до момента в който следва, е поканен за вокал в група “Импулс ”, като първата му ария с тях – “Среднощна музика ” е в жанр прогресив рок. Творческия му път е неразривно обвързван с имената на Тончо Русев и Евтим Евтимов, които са създатели на множеството негови шлагери. Тончо вижда гения, откакто през 1994 година, Веселин печели “Златния Орфей ” и му предлага да запише три негови песни – “Ти си любовта ”, “Горчиво вино ” и “За теб, Българийо ”, които стават емблематични.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ