Младен Шишков за земеделските протести: Държавата да не хвърля някакви числа, а да вникне в детайлите
Не бива да унищожава стадото, поради няколко черни овци, разяснява депутатът от ГЕРБ
От профила във Facebook на Младен Шишков - народен представител от ГЕРБ/ Съюз на демократичните сили
Роден съм и пребивавам в аграрни район. Регион, в който оперират едни от най-едрите земеделци, както и аграрни производители с дребни фамилни стопанства. Оперират и животновъди с друг потенциал – от големи ферми, до дребни животновъдни обекти.
Съдбата обаче ме завъртя по метод, по който да нямам нищо общо със селското стопанство. Не разбирам нищо от земеделие и отглеждане на животни.
Но за сметка на това към този момент съм понатрупал предостатъчно житейски опит. Опит, който ми подсказва, че нищо не е черно и бяло. Че има нюанси.
Да, част от фермерите са свръхбогати. Но не всички. Вероятно някои от тях злоупотребяват с богатствата, които им дават европейските и национални механизми. Но не всички.
Знам, че евентуално има дисбаланс на подпомагането на другите браншове. Но не за всички.
Но! Познавам голяма част от хората от родния ми район, които стачкуват. Знам, че те не са мрънкачи. Знам, че тъкмо те в никакъв случай не биха злоупотребили с права. Знам, че откакто са подхванали сходни ограничения, има основателна причина за това. Знам, че са съществени хора, които в действителност мислят за прехраната на българите.
От друга страна селското стопанство е бизнес. Бизнес като всеки различен. С доходи и разноски. Не съм счетоводител и не мога да преценява дали този бизнес е печеливш или не. Но знам, че това е витално значим бизнес и по тази причина е най-субсидиран. Няма различен подобен. Никой различен бранш не получава сходно подкрепяне.
Трябва ли да има подкрепяне? Категорично – да. Защото с изключение на бизнес, това е стратегически бранш. Въпрос на национална сигурност.
Бих направил прилика с непосредствен до моята компетентност бранш – ВиК. Той също е стратегически бранш. Сектор, който няма по какъв начин да съществува без субсидиране. Защото приходите са доста по дребни от разноските. По ред аргументи – субективни и справедливи. А без вода не можем. Въпрос на оцеляване е. Както и без земеделие и отглеждане на животни не можем.
Каква обаче би трябвало да бъде дотацията – това не мога да преценява. Това е експертна работа и въпрос на разговор. Трябва ли да има разговор – изрично да!
В този ред на мисли, в умозаключение бих желал да подчертая, че съгласно мен страната би трябвало да се срещне, да изслуша, да вземе под внимание всички гледни точки. Да не хвърля някакви цифри на алангро, с цел да настройва едни браншове против други, едни българи против други. А да вникне в елементи и да вземе най-хубавото решение. Най-доброто за всички. Държавата не би трябвало да бъде мащеха, а майка на жителите си. Не бива да унищожава стадото, поради няколко черни овци. Това е моето непретенциозно мнение.
FaceBookTwitterPinterest




