Проф. Павлов: Съединението окончателно е закрепено с Независимостта
Не бива да считаме, че българската страна е самостоятелна де факто от 1908 година Тя е самостоятелна още от самото си основаване, изключително след Съединението.
Връзките с Османската империя значително са чисто официални. Разбира се, това носи своите негативи, защото България няма право на посланици, а единствено на дипломатически представители и други сходни, само че като цяло бихме сбъркали в случай че кажем, че ние имаме независимост и самостоятелност от 1908 година Не, това е доста по-рано.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. доктор Пламен Павлов, учител в Историческия факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, във връзка 114 години от оповестяването на Независимостта на България.
Проф. Пламен Павлов изясни, че опитите за оповестяване на независимостта на България преди 1908 година не са несполучливи, а по-скоро са считани за ненавременни и просто се е следяла интернационалната конюнктура.
„ Още по силата на дебатите в Учредителното заседание в Търново през 1879 година се стига до решението, че България има две столици – държавна София и историческа Търново “, сподели историкът и добави, че да се разгласи независимостта точно в старопрестолния град е било напълно належащо по силата на тогавашната традиция, по тази причина и цар Фердинанд, и държавното управление на Александър Малинов, реализират този акт точно там.
Самият Манифест е квалифициран неподготвено във влака. Правителството чака в Русе Фердинанд да се завърне от Австрия с транспортен съд по река Дунав, след което се качват на влака, и по време на няколкочасов престой на гара Две могили Александър Малинов написва Указа, който след това е прочетен в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново, а след това и на хълма Царевец.
Проф. Павлов е безапелационен, че Русия на процедура няма директно присъединяване в независимостта на България. Той акцентира, че с това спекулират проруски настроените сили в страната. „ Наистина Русия се намесва в решаването на финансовите въпроси на независимостта, никой не отхвърля нейната роля, само че на процедура си е независимо решение на българското държавно управление, то е съветвано преди всичко с Австро-Унгария и с останалите Велики сили “, сподели той. Според историка да се търси някаква директна заслуга на Русия за това събитие е агитация, неподлежаща на справедливи обстоятелства, и нейната интервенция не трябва да се вади от подтекста, или пък да се влага някакво модерно пропагандно звучене, което е нечиста сделка с историята.
На въпроса по какъв начин гледат на самостоятелна България останалите страни, проф. Павлов разяснява, че Великите сили като цяло възприемат акта, а Балканските страни не са очаровани от това, което става. По същия метод страните на Балканския полуостров възприемат в общи линии и Съединението. „ Те се опасяват от една мощна България, само че действително видяно някаква особена опозиция няма, в това число и Османската империя относително бързо се помирява с новото статукво “, съобщи той.
Историкът добави, че през 1908 година нещата са доста разнообразни от 1885 година и във връзка с българската войска. Ако през 1885 година нашата войска главно се командва от капитани и от няколко души, които са създадени в чин майор, изключително и поради обстоятелството, че тогава Русия изтегля своите офицери и на процедура прави опит да обезглави армията, вторият стамболовистки кабинет на Димитър Петков, който е правил огромни поръчки на оръжия и на снаряжение, разполага с прелестен команден състав, с генерали. По думите му не трябва да се мисли, че българската страна работи единствено по дипломатически път, в противен случай, афишира се нараснала степен на бойна подготвеност и това впечатлява и Турция, и останалите Велики сили. „ Армията е считана като един извънредно значим инструмент и на дипломацията, извънредно и за мирното решение на рецесията. Нещо, от което и актуалните политици би трябвало да се замислят за тази обстановка. Доста разлики тук има сред 1908 и 2022 година, тъй че значително този акт е дело на политическата воля на самия български хайлайф “, акцентира още той.
Проф. Павлов означи, че през 1908 година ролята на държавното управление не трябва да се омаловажава, то не е в сянката на Фердинанд, просто има естетика в дейностите им. Съставът на държавното управление е от 8 души, като от него единствено двама са от територията на Княжество България. Трима са от чужбина – бесарабските българи Александър Малинов от днешна Украйна, патриархът на българското войнство и една от водещите фигури в източнорумелийската милиция Данаил Николаеву и македонският българин Андрей Ляпчев. „ Един необикновен български общественик, пред който ние сме в доста огромен дълг. Няма събитие, в което Ляпчев да не взе участие и да не играе една балансираща и доста положителна роля “, акцентира историкът. Според него това би трябвало да ни накара и да се замислим по какъв начин третираме сега българите в чужбина, изключително в изискванията на избори. Останалите членове на държавното управление са свързани с Румелия – това са Иван Салапашев от Стара Загора, Михаил Такев от Пещера и Стефан Паприков от Панагюрище. Всички те обаче имат връзки с Македония.
„ Самото държавно управление идва за националното единение. То не е търсено умишлено, просто тогавашният български хайлайф е подобен и това би трябвало да ни служи като обеца на ухото като избираме някого сега каква биография има той, с какво се е занимавал “, счита историкът. Той е безапелационен, че всички тези хора са с желязна воля и решителност, високо образовани освен това. „ Трима от тях са с военно обучение, тъй че на процедура това е един доста кадърен български кабинет, който има своите водещи заслуги при оповестяването на независимостта “, сподели още проф. Павлов.
Вследствие на независимостта няма чак толкоз огромни промени във връзка с българската дипломация, вътрешна и външна политика, защото те в общи линии остават относително устойчиви. Това е и повода да има и известно несъгласие в това, че от една страна имаме акт на оповестяване на самостоятелност, въпреки това на процедура България още от самото си основаване води самостоятелна политика, макар опитите на Османската империя да ѝ постанова по един или различен метод своя суверенитет, изясни проф. Павлов. „ Тогавашното българско общество е доста мощно стимулирано за самостоятелна политика, за избавление. Нека да напомня, че в тогавашните учебници уроците по география стартират с неосвободените български земи и там околия по околия се изброяват градовете и популацията в Македония, в Поморавието, в Северна Добруджа, в Родопите, в Беломорска и Одринска Тракия “, показа той и добави, че в това няма нападателен метод, по-скоро тематиката е българчетата да знаят, че не всички са имали щастието да живеят в свободната българска страна, и че българската страна и българското общество имат обвързване към своите сънародници в чужбина. Историкът изрази със страдание мнението си, че степента на национално единение и на съзнание е било доста по-силно тогава, в сравнение с през днешния ден.
На въпроса имало ли е опити да се посегне на българската самостоятелност през годините, проф. Павлов съобщи, че това се случва още на 8 септември 1944 година, когато нахлува руската войска. „ Тя на процедура окупира България, постанова ѝ един марионетен режим на Отечествен фронт и към този момент това нещо при режимите на Георги Димитров, след това на Вълко Червенков, на Тодор Живков, беше реалност “, акцентира той. Историкът обаче счита, че не трябва обстановката да се възприема единствено в черно-бял смисъл, защото по думите му по време на ръководството на Живков България си е разрешавала някаква известна независимост.
Той посочи, че са извънредно жалки и погрешни изказванията, че влизайки в Европейския съюз и НАТО сме изгубили суверенитет. „ По принцип безспорна самостоятелност в никакъв случай не е съществувала и това важи и за така наречен Велики сили. Но сега да се приказва, че ние сме колониална администрация, че сме надали не подчинени на американското посолство или на някой различен, това са клюки. В момента ние имаме свободата да имаме задоволително ясна и безапелационна самостоятелна политика, въпросът е до каква степен нашият настоящ политически хайлайф е податлив, кадърен и има политическата воля на тези хора от преди 114 години да го прави “, счита проф. Павлов.
Той добави и че одобряването на Независимостта на България като народен празник се дължи на смелостта на българската просвета, която още по времето на тоталитарния режим е имала смелостта и свободата да сложи въпроса, само че той бива решен едвам след измененията и по-специално по време на държавното управление на Иван Костов. „ Повече от 20 години този празник зае трайно място в националния календар и ние виждаме, че той има своя бездънен смисъл “, сподели още историкът и добави, че неговото одобряване като празник става и със сегашните учебници по история.
„ Искам да поздравя всички българи с този празник. Той се възприема доста добре и от българите в чужбина “, заключи проф. Пламен Павлов.[**sorce_name**]
Връзките с Османската империя значително са чисто официални. Разбира се, това носи своите негативи, защото България няма право на посланици, а единствено на дипломатически представители и други сходни, само че като цяло бихме сбъркали в случай че кажем, че ние имаме независимост и самостоятелност от 1908 година Не, това е доста по-рано.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. доктор Пламен Павлов, учител в Историческия факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, във връзка 114 години от оповестяването на Независимостта на България.
Проф. Пламен Павлов изясни, че опитите за оповестяване на независимостта на България преди 1908 година не са несполучливи, а по-скоро са считани за ненавременни и просто се е следяла интернационалната конюнктура.
„ Още по силата на дебатите в Учредителното заседание в Търново през 1879 година се стига до решението, че България има две столици – държавна София и историческа Търново “, сподели историкът и добави, че да се разгласи независимостта точно в старопрестолния град е било напълно належащо по силата на тогавашната традиция, по тази причина и цар Фердинанд, и държавното управление на Александър Малинов, реализират този акт точно там.
Самият Манифест е квалифициран неподготвено във влака. Правителството чака в Русе Фердинанд да се завърне от Австрия с транспортен съд по река Дунав, след което се качват на влака, и по време на няколкочасов престой на гара Две могили Александър Малинов написва Указа, който след това е прочетен в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново, а след това и на хълма Царевец.
Проф. Павлов е безапелационен, че Русия на процедура няма директно присъединяване в независимостта на България. Той акцентира, че с това спекулират проруски настроените сили в страната. „ Наистина Русия се намесва в решаването на финансовите въпроси на независимостта, никой не отхвърля нейната роля, само че на процедура си е независимо решение на българското държавно управление, то е съветвано преди всичко с Австро-Унгария и с останалите Велики сили “, сподели той. Според историка да се търси някаква директна заслуга на Русия за това събитие е агитация, неподлежаща на справедливи обстоятелства, и нейната интервенция не трябва да се вади от подтекста, или пък да се влага някакво модерно пропагандно звучене, което е нечиста сделка с историята.
На въпроса по какъв начин гледат на самостоятелна България останалите страни, проф. Павлов разяснява, че Великите сили като цяло възприемат акта, а Балканските страни не са очаровани от това, което става. По същия метод страните на Балканския полуостров възприемат в общи линии и Съединението. „ Те се опасяват от една мощна България, само че действително видяно някаква особена опозиция няма, в това число и Османската империя относително бързо се помирява с новото статукво “, съобщи той.
Историкът добави, че през 1908 година нещата са доста разнообразни от 1885 година и във връзка с българската войска. Ако през 1885 година нашата войска главно се командва от капитани и от няколко души, които са създадени в чин майор, изключително и поради обстоятелството, че тогава Русия изтегля своите офицери и на процедура прави опит да обезглави армията, вторият стамболовистки кабинет на Димитър Петков, който е правил огромни поръчки на оръжия и на снаряжение, разполага с прелестен команден състав, с генерали. По думите му не трябва да се мисли, че българската страна работи единствено по дипломатически път, в противен случай, афишира се нараснала степен на бойна подготвеност и това впечатлява и Турция, и останалите Велики сили. „ Армията е считана като един извънредно значим инструмент и на дипломацията, извънредно и за мирното решение на рецесията. Нещо, от което и актуалните политици би трябвало да се замислят за тази обстановка. Доста разлики тук има сред 1908 и 2022 година, тъй че значително този акт е дело на политическата воля на самия български хайлайф “, акцентира още той.
Проф. Павлов означи, че през 1908 година ролята на държавното управление не трябва да се омаловажава, то не е в сянката на Фердинанд, просто има естетика в дейностите им. Съставът на държавното управление е от 8 души, като от него единствено двама са от територията на Княжество България. Трима са от чужбина – бесарабските българи Александър Малинов от днешна Украйна, патриархът на българското войнство и една от водещите фигури в източнорумелийската милиция Данаил Николаеву и македонският българин Андрей Ляпчев. „ Един необикновен български общественик, пред който ние сме в доста огромен дълг. Няма събитие, в което Ляпчев да не взе участие и да не играе една балансираща и доста положителна роля “, акцентира историкът. Според него това би трябвало да ни накара и да се замислим по какъв начин третираме сега българите в чужбина, изключително в изискванията на избори. Останалите членове на държавното управление са свързани с Румелия – това са Иван Салапашев от Стара Загора, Михаил Такев от Пещера и Стефан Паприков от Панагюрище. Всички те обаче имат връзки с Македония.
„ Самото държавно управление идва за националното единение. То не е търсено умишлено, просто тогавашният български хайлайф е подобен и това би трябвало да ни служи като обеца на ухото като избираме някого сега каква биография има той, с какво се е занимавал “, счита историкът. Той е безапелационен, че всички тези хора са с желязна воля и решителност, високо образовани освен това. „ Трима от тях са с военно обучение, тъй че на процедура това е един доста кадърен български кабинет, който има своите водещи заслуги при оповестяването на независимостта “, сподели още проф. Павлов.
Вследствие на независимостта няма чак толкоз огромни промени във връзка с българската дипломация, вътрешна и външна политика, защото те в общи линии остават относително устойчиви. Това е и повода да има и известно несъгласие в това, че от една страна имаме акт на оповестяване на самостоятелност, въпреки това на процедура България още от самото си основаване води самостоятелна политика, макар опитите на Османската империя да ѝ постанова по един или различен метод своя суверенитет, изясни проф. Павлов. „ Тогавашното българско общество е доста мощно стимулирано за самостоятелна политика, за избавление. Нека да напомня, че в тогавашните учебници уроците по география стартират с неосвободените български земи и там околия по околия се изброяват градовете и популацията в Македония, в Поморавието, в Северна Добруджа, в Родопите, в Беломорска и Одринска Тракия “, показа той и добави, че в това няма нападателен метод, по-скоро тематиката е българчетата да знаят, че не всички са имали щастието да живеят в свободната българска страна, и че българската страна и българското общество имат обвързване към своите сънародници в чужбина. Историкът изрази със страдание мнението си, че степента на национално единение и на съзнание е било доста по-силно тогава, в сравнение с през днешния ден.
На въпроса имало ли е опити да се посегне на българската самостоятелност през годините, проф. Павлов съобщи, че това се случва още на 8 септември 1944 година, когато нахлува руската войска. „ Тя на процедура окупира България, постанова ѝ един марионетен режим на Отечествен фронт и към този момент това нещо при режимите на Георги Димитров, след това на Вълко Червенков, на Тодор Живков, беше реалност “, акцентира той. Историкът обаче счита, че не трябва обстановката да се възприема единствено в черно-бял смисъл, защото по думите му по време на ръководството на Живков България си е разрешавала някаква известна независимост.
Той посочи, че са извънредно жалки и погрешни изказванията, че влизайки в Европейския съюз и НАТО сме изгубили суверенитет. „ По принцип безспорна самостоятелност в никакъв случай не е съществувала и това важи и за така наречен Велики сили. Но сега да се приказва, че ние сме колониална администрация, че сме надали не подчинени на американското посолство или на някой различен, това са клюки. В момента ние имаме свободата да имаме задоволително ясна и безапелационна самостоятелна политика, въпросът е до каква степен нашият настоящ политически хайлайф е податлив, кадърен и има политическата воля на тези хора от преди 114 години да го прави “, счита проф. Павлов.
Той добави и че одобряването на Независимостта на България като народен празник се дължи на смелостта на българската просвета, която още по времето на тоталитарния режим е имала смелостта и свободата да сложи въпроса, само че той бива решен едвам след измененията и по-специално по време на държавното управление на Иван Костов. „ Повече от 20 години този празник зае трайно място в националния календар и ние виждаме, че той има своя бездънен смисъл “, сподели още историкът и добави, че неговото одобряване като празник става и със сегашните учебници по история.
„ Искам да поздравя всички българи с този празник. Той се възприема доста добре и от българите в чужбина “, заключи проф. Пламен Павлов.[**sorce_name**]
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ