Марк Галеоти: С Тръмп късметът на Путин ще продължи
Не бива да подценяваме Русия, не трябва и да я надценяваме.
Това съгласно професор Марк Галеоти, историк от Лондонския академични лицей, е един от най-важните уроци на войната, от чието начало се навършват три години в понеделник.
През седмицата, по едно и също време с началото на първите обществени договаряния със Съединени американски щати от 2021-а до момента, представители на Кремъл сложиха като безусловно изискване за помирение в Украйна преразглеждане на структурите за сигурност в цяла Европа – намек за ултиматума отпреди войната, когато желаеха от НАТО да изтегли силите си от новите страни-членки, измежду които и България.
Според професора - автор на " Войните на Путин – от Чечения до Украйна ", зад претенциите на Москва към НАТО да се отдръпна от Източна Европа прозират по-скоро пъчене и тактичност на договарянията, в сравнение с същинска мощ.
Той приказва в изявление пред журналиста
Г-н Галеоти, бихте ли обяснили по какъв начин се случи по този начин, че откакто даде стотици хиляди жертви - убити и осакатени - съветският народ не въстана и не отхвърли режима в Кремъл, както чакаха доста хора на Запад?
" Трябва да си даваме сметка, че става дума за брутална полицейска страна, която много постоянно е и ефикасна полицейска страна. Повечето хора не са герои. Ако са уверени, че няма да реализират нищо, като стачкуват, с изключение на да бъдат задържани, завлечени някъде, бити и хвърлени в пандиза, множеството биха си останали в кухнята на топло.
На второ място, за множеството хора в Русия животът въобще не е толкоз неприятен. Да, инфлацията стартира да се повишава, само че също и заплатите, изключително в случай че сте служащ в някоя от оръжейните заводи. Може и да има известно утежняване на виталния стандарт, само че към този момент не е толкоз осезаемо.
Що се отнася до загубите, които в действителност са ужасяващи, повечето от жертвите са отишли непринудено на фронта. Това са хора, които сами са създали избора да заминат на война. Политическата реакция би била напълно друга, в случай че ставаше дума за наборници - младежи, които отслужват наложителната си военна работа.
И на последно място, пропагандната машина продължава бълва всевъзможни неща против Украйна и за Русия, която сякаш води война за независимостта си. Като цяло руснаците не имат вяра доста на тези изказвания, но поне една трета възприемат тезата, че тази война е неизбежна. Поради всички тези разнообразни аргументи не сме достигнали момента, в който народът би провокирал режима. "
Не мислите ли, че прекомерно постоянно в тази война и шансът оказа помощ на Путин и хората му? Какво щеше да стане, в случай че Пригожин бе траял марша си към Москва през лятото на 2023-та? Какво щеше да стане, в случай че през есента на 2022-ра, откакто освободиха Херсон и Харков, украинците имаха силите да продължат напора? А през ноември 2024-та сякаш му се падна най-големият шанс - Доналд Тръмп да победи Камала Харис.
" Да, мисля си, че през цялото си ръководство Путин се употребява от " шанса на дявола ", както споделяме ние. Той пристигна на власт в края на 1999-а - тъкмо в точния момент за икономическото възкръсване на Русия. Съживяването не бе вследствие на негова политика, само че той можа да се възползва от него.
Късметът фактически го следва и през тази война, откакто взе пагубното и зле премислено решение да нахлуе в Украйна. Някои от триумфите на Русия се дължат на обстоятелството, че тя към момента има генерали, които знаят по какъв начин да се бият и бойци, които имат волята да се борят. Но като цяло - да, шансът безспорно е на страната на Путин.
Засега, за жалост, Путин не наподобява да е оценил изцяло този факт, въпреки че с Доналд Тръмп шансът му наподобява ще продължи. Изглежда има вяра, че когато нещата вървят добре, това се дължи на неговия талант, а когато вървят на зле, то отговорна е нелепостта на подчинените му. Затова не си дава сметка, че всяка поредност от победи може да се обърне на проваляне. "
Бихте ли коментирали държанието, което съветските дипломати и представители демонстрираха тази седмица - цялостната им непреклонност по въпросите за териториите на Украйна, за възможното разполагане на миротворци, по предлагането за прекъсване на дронните удари по топлоцентрали и, настрана от това, грандиозните искания към НАТО - освен да не приема Украйна, само че и да заявява на висок глас, че се отхвърля от решенията си на Букурещката конференция от 2008 година.
На какво се дължи тази позиция - същинска мощ ли се крие зад нея, или единствено шоу?
" Това е нормалната им тактичност при воденето на договаряния. Навремето и Съветският съюз е преговарял по този начин. Започваш с неуместно високи условия, като твърдиш, че те са абсолютният най-малко, който ще приемеш, въпреки и да знаеш, че ще би трябвало да се задоволиш с нещо по-малко.
Всъщност стилът на руснаците много наподобява на стила на Доналд Тръмп - като погледнем метода, по който той се пробва да накара украинците да му предадат половината от скъпите си изкопаеми. Тръмп - също както руснаците - знае, че това няма да бъде признато, само че започва договарянията с доста висока летва, с вярата да я задържи задоволително високо, когато най-сетне подписа съглашение. Общо взето, съгласно мен, при руснаците става дума по-скоро за проява на мощ, в сравнение с за действителните условия, при които биха прекратили войната. "
В България е известна тезата, че Русия е била подценена като военна мощ и това е коствало живота на доста украинци. По-точно, че контранастъплението, което бе подхванато през 2023 година за освобождение на земите, завладени година по-рано, е било неточност вследствие на това подценяване.
Вие като академик, който от десетилетия следи и изследва Русия, какво мислите по този въпрос?
" На първо място бих призовал да бъдем най-малко малко по-смирени, когато разясняваме тези събития. Да си даваме сметка, че украинците се борят обезверено за своята татковина и страна. Лесно е да ги подлагаме на критика извън, само че те са хората, които вземат решенията за своето бъдеще.
Допускали ли са украинците неточности - оперативни неточности - по време на войната? Да, несъмнено че са допускали неточности. Никой в никакъв случай не прави всичко съвършено.
От друга страна си коства да си спомним по какъв начин при започване на нашествието военни експерти в Лондон и Вашингтон предвидиха, че това ще продължи няколко седмици, най-вече месеци, до момента в който Русия завладее цяла Украйна. Ясно е, че това не се случи. Можем да слагаме под въпрос обособени действия на украинците. Аз например не съм уверен, че резултатите от нахлуването в Курска област оправдаха вложените човешки и материални запаси. Но в последна сметка това, което има значение, е по какъв начин дейно - и обратно на всички упования - украинците опазиха земята си. "
Все отново, подценихме ли Русия и има ли риск още веднъж да я подценим? Прав ли е Тръмп, в случай че в действителност счита, че глобите не могат да озаптят Кремъл?
" Първо за глобите - да, те не могат да принудят Кремъл да се подчини. Но не това е задачата им. Помислете какъв брой дълго време към този момент страни като Северна Корея и Иран претърпяват в такива условия. Един властнически режим в никакъв случай няма да поддаде на подобен напън. Това, което глобите вършат, е, че усилват разноските. Руските оръжейни заводи към момента могат да се доберат до чиповете, от които се нуждаят за ракетите и дроновете, които създават. Но за тази цел би трябвало да заплащат цена, три пъти по-голяма от пазарната. Тоест задачата на глобите е да създадат продължаването на войната по-трудно за Путин. Не могат да го спрат, само че могат да го затруднят.
В началото на войната вярвахме, че Русия ще прегази Украйна. Когато това не се случи, пумпалът се завъртя в другата посока и внезапно руснаците се оказаха некомпетентни пияници, които няма по какъв начин да се оправят в модерната война. Всъщност те са някъде по средата сред тези две крайности. По собствен си метод се приспособиха към войната и към глобите. Не е наложително, че ще могат да продължат по този начин до безспир. Догодина може да стартират да усещат натиска същински. Но не бива да подценяваме качествата на Русия. Вгледаме ли се във войните, които е водила през вековете, намираме нещо като модел - съвсем постоянно стартира зле, само че след това се приспособява и намира способи да се наложи.
Не имам вяра, че руснаците ще атакуван НАТО или други европейски страни. На тези, които споделят, че до няколко години ще има ново настъпление, бих дал отговор, че това е по-скоро желание, в сравнение с опция. От друга страна, Русия не е напът да се срине, нито пък стопанската система й е напът да имплодира. "
Защо през днешния ден в Европа се усещаме по-несигурни, в сравнение с през 2021-ва? Къде сгрешихме? Напразни ли бяха жертвите на Украйна? Трябва ли ние, в Източна Европа, да се възприемаме като новата фронтова линия?
" В известна степен, да. Не забравяйте, Путин счита, че е във война със Запада. Че това, което се случва в Украйна, е прокси война. На това се дължат акциите на дезинформация, бойкот и хакерски атаки в Европа. Каквото и да се случи в Украйна, Путин ще продължи да си мисли, че е в спор с Европа, тъй като има вяра, че тя се пробва да го смъкна от власт.
Защо се усещаме по-несигурни през днешния ден? За мен аргументите са две. Едната е - тъй като в никакъв случай не сме си и помисляли, че ще станем очевидци на пълномащабна война в Европа. Въпреки нещастията на Балканите от по-рано, това, което се случи в Украйна, бе неимоверно, същински потрес.
Другата причина да сме по-несигурни се споделя Доналд Тръмп и опцията Америка да се изтегли от Европа. Станахме прекомерно подвластни от американските гаранции за сигурност. Времето, в което живеем, е в действителност доста несигурно и нестабилно.
Не врявам, че тази война ще се разшири, и не мисля, че Америка ще изостави Европа. И въпреки всичко толкоз доста от презумпциите, които имахме през 2021-ва, се оказаха под въпрос. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това съгласно професор Марк Галеоти, историк от Лондонския академични лицей, е един от най-важните уроци на войната, от чието начало се навършват три години в понеделник.
През седмицата, по едно и също време с началото на първите обществени договаряния със Съединени американски щати от 2021-а до момента, представители на Кремъл сложиха като безусловно изискване за помирение в Украйна преразглеждане на структурите за сигурност в цяла Европа – намек за ултиматума отпреди войната, когато желаеха от НАТО да изтегли силите си от новите страни-членки, измежду които и България.
Според професора - автор на " Войните на Путин – от Чечения до Украйна ", зад претенциите на Москва към НАТО да се отдръпна от Източна Европа прозират по-скоро пъчене и тактичност на договарянията, в сравнение с същинска мощ.
Той приказва в изявление пред журналиста
Г-н Галеоти, бихте ли обяснили по какъв начин се случи по този начин, че откакто даде стотици хиляди жертви - убити и осакатени - съветският народ не въстана и не отхвърли режима в Кремъл, както чакаха доста хора на Запад?
" Трябва да си даваме сметка, че става дума за брутална полицейска страна, която много постоянно е и ефикасна полицейска страна. Повечето хора не са герои. Ако са уверени, че няма да реализират нищо, като стачкуват, с изключение на да бъдат задържани, завлечени някъде, бити и хвърлени в пандиза, множеството биха си останали в кухнята на топло.
На второ място, за множеството хора в Русия животът въобще не е толкоз неприятен. Да, инфлацията стартира да се повишава, само че също и заплатите, изключително в случай че сте служащ в някоя от оръжейните заводи. Може и да има известно утежняване на виталния стандарт, само че към този момент не е толкоз осезаемо.
Що се отнася до загубите, които в действителност са ужасяващи, повечето от жертвите са отишли непринудено на фронта. Това са хора, които сами са създали избора да заминат на война. Политическата реакция би била напълно друга, в случай че ставаше дума за наборници - младежи, които отслужват наложителната си военна работа.
И на последно място, пропагандната машина продължава бълва всевъзможни неща против Украйна и за Русия, която сякаш води война за независимостта си. Като цяло руснаците не имат вяра доста на тези изказвания, но поне една трета възприемат тезата, че тази война е неизбежна. Поради всички тези разнообразни аргументи не сме достигнали момента, в който народът би провокирал режима. "
Не мислите ли, че прекомерно постоянно в тази война и шансът оказа помощ на Путин и хората му? Какво щеше да стане, в случай че Пригожин бе траял марша си към Москва през лятото на 2023-та? Какво щеше да стане, в случай че през есента на 2022-ра, откакто освободиха Херсон и Харков, украинците имаха силите да продължат напора? А през ноември 2024-та сякаш му се падна най-големият шанс - Доналд Тръмп да победи Камала Харис.
" Да, мисля си, че през цялото си ръководство Путин се употребява от " шанса на дявола ", както споделяме ние. Той пристигна на власт в края на 1999-а - тъкмо в точния момент за икономическото възкръсване на Русия. Съживяването не бе вследствие на негова политика, само че той можа да се възползва от него.
Късметът фактически го следва и през тази война, откакто взе пагубното и зле премислено решение да нахлуе в Украйна. Някои от триумфите на Русия се дължат на обстоятелството, че тя към момента има генерали, които знаят по какъв начин да се бият и бойци, които имат волята да се борят. Но като цяло - да, шансът безспорно е на страната на Путин.
Засега, за жалост, Путин не наподобява да е оценил изцяло този факт, въпреки че с Доналд Тръмп шансът му наподобява ще продължи. Изглежда има вяра, че когато нещата вървят добре, това се дължи на неговия талант, а когато вървят на зле, то отговорна е нелепостта на подчинените му. Затова не си дава сметка, че всяка поредност от победи може да се обърне на проваляне. "
Бихте ли коментирали държанието, което съветските дипломати и представители демонстрираха тази седмица - цялостната им непреклонност по въпросите за териториите на Украйна, за възможното разполагане на миротворци, по предлагането за прекъсване на дронните удари по топлоцентрали и, настрана от това, грандиозните искания към НАТО - освен да не приема Украйна, само че и да заявява на висок глас, че се отхвърля от решенията си на Букурещката конференция от 2008 година.
На какво се дължи тази позиция - същинска мощ ли се крие зад нея, или единствено шоу?
" Това е нормалната им тактичност при воденето на договаряния. Навремето и Съветският съюз е преговарял по този начин. Започваш с неуместно високи условия, като твърдиш, че те са абсолютният най-малко, който ще приемеш, въпреки и да знаеш, че ще би трябвало да се задоволиш с нещо по-малко.
Всъщност стилът на руснаците много наподобява на стила на Доналд Тръмп - като погледнем метода, по който той се пробва да накара украинците да му предадат половината от скъпите си изкопаеми. Тръмп - също както руснаците - знае, че това няма да бъде признато, само че започва договарянията с доста висока летва, с вярата да я задържи задоволително високо, когато най-сетне подписа съглашение. Общо взето, съгласно мен, при руснаците става дума по-скоро за проява на мощ, в сравнение с за действителните условия, при които биха прекратили войната. "
В България е известна тезата, че Русия е била подценена като военна мощ и това е коствало живота на доста украинци. По-точно, че контранастъплението, което бе подхванато през 2023 година за освобождение на земите, завладени година по-рано, е било неточност вследствие на това подценяване.
Вие като академик, който от десетилетия следи и изследва Русия, какво мислите по този въпрос?
" На първо място бих призовал да бъдем най-малко малко по-смирени, когато разясняваме тези събития. Да си даваме сметка, че украинците се борят обезверено за своята татковина и страна. Лесно е да ги подлагаме на критика извън, само че те са хората, които вземат решенията за своето бъдеще.
Допускали ли са украинците неточности - оперативни неточности - по време на войната? Да, несъмнено че са допускали неточности. Никой в никакъв случай не прави всичко съвършено.
От друга страна си коства да си спомним по какъв начин при започване на нашествието военни експерти в Лондон и Вашингтон предвидиха, че това ще продължи няколко седмици, най-вече месеци, до момента в който Русия завладее цяла Украйна. Ясно е, че това не се случи. Можем да слагаме под въпрос обособени действия на украинците. Аз например не съм уверен, че резултатите от нахлуването в Курска област оправдаха вложените човешки и материални запаси. Но в последна сметка това, което има значение, е по какъв начин дейно - и обратно на всички упования - украинците опазиха земята си. "
Все отново, подценихме ли Русия и има ли риск още веднъж да я подценим? Прав ли е Тръмп, в случай че в действителност счита, че глобите не могат да озаптят Кремъл?
" Първо за глобите - да, те не могат да принудят Кремъл да се подчини. Но не това е задачата им. Помислете какъв брой дълго време към този момент страни като Северна Корея и Иран претърпяват в такива условия. Един властнически режим в никакъв случай няма да поддаде на подобен напън. Това, което глобите вършат, е, че усилват разноските. Руските оръжейни заводи към момента могат да се доберат до чиповете, от които се нуждаят за ракетите и дроновете, които създават. Но за тази цел би трябвало да заплащат цена, три пъти по-голяма от пазарната. Тоест задачата на глобите е да създадат продължаването на войната по-трудно за Путин. Не могат да го спрат, само че могат да го затруднят.
В началото на войната вярвахме, че Русия ще прегази Украйна. Когато това не се случи, пумпалът се завъртя в другата посока и внезапно руснаците се оказаха некомпетентни пияници, които няма по какъв начин да се оправят в модерната война. Всъщност те са някъде по средата сред тези две крайности. По собствен си метод се приспособиха към войната и към глобите. Не е наложително, че ще могат да продължат по този начин до безспир. Догодина може да стартират да усещат натиска същински. Но не бива да подценяваме качествата на Русия. Вгледаме ли се във войните, които е водила през вековете, намираме нещо като модел - съвсем постоянно стартира зле, само че след това се приспособява и намира способи да се наложи.
Не имам вяра, че руснаците ще атакуван НАТО или други европейски страни. На тези, които споделят, че до няколко години ще има ново настъпление, бих дал отговор, че това е по-скоро желание, в сравнение с опция. От друга страна, Русия не е напът да се срине, нито пък стопанската система й е напът да имплодира. "
Защо през днешния ден в Европа се усещаме по-несигурни, в сравнение с през 2021-ва? Къде сгрешихме? Напразни ли бяха жертвите на Украйна? Трябва ли ние, в Източна Европа, да се възприемаме като новата фронтова линия?
" В известна степен, да. Не забравяйте, Путин счита, че е във война със Запада. Че това, което се случва в Украйна, е прокси война. На това се дължат акциите на дезинформация, бойкот и хакерски атаки в Европа. Каквото и да се случи в Украйна, Путин ще продължи да си мисли, че е в спор с Европа, тъй като има вяра, че тя се пробва да го смъкна от власт.
Защо се усещаме по-несигурни през днешния ден? За мен аргументите са две. Едната е - тъй като в никакъв случай не сме си и помисляли, че ще станем очевидци на пълномащабна война в Европа. Въпреки нещастията на Балканите от по-рано, това, което се случи в Украйна, бе неимоверно, същински потрес.
Другата причина да сме по-несигурни се споделя Доналд Тръмп и опцията Америка да се изтегли от Европа. Станахме прекомерно подвластни от американските гаранции за сигурност. Времето, в което живеем, е в действителност доста несигурно и нестабилно.
Не врявам, че тази война ще се разшири, и не мисля, че Америка ще изостави Европа. И въпреки всичко толкоз доста от презумпциите, които имахме през 2021-ва, се оказаха под въпрос. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ