Мислете като учен
Не бихте употребявали чук за отрязване на дърво, или пък секира за забиване на пирони. Различните физически действия изискват разнообразни принадлежности. Макар да не го осъзнаваме, същото важи и за другите умствени действия.
Оптимизмът и фокусът върху по-голямата картина ще ви оказват помощ да визиите по-убедително бизнес концепцията си. Поддържането на счетоводството в ред изисква метод, насочен към детайлите. За мотивирането на чиновници е належащо демонстриране на съпричастност, а не на аналитично мислене.
Различните режими на мислене са подобаващи за съответни обстановки, като съгласно професорът от бизнес учебното заведение Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант, множеството от нас не се възползват задоволително от един от най-мощните способи на мислене.
4-те режима на мислене
В изявлението си за Inc.com Грант обрисува четири режима на мислене, които използваме при метода си към разнообразни проблеми (първите три са избрани първо от сътрудника на Грант от Уортън Филип Тетлок):
Проповедник – „ Когато сме в режим на мислене като просветител, ние сме уверени в правотата си “, изяснява Грант. От продавачи до духовници, това е стилът, който хората употребяват, когато пробват да убедят другите в нещо.
Прокурор – „ Когато сме в режим на мислене като прокурор, ние опитваме да потвърдим на някой различен, че бърка “, споделя Грант.
Политик – „ За никой не е изненада, че когато сме в режим на мислене като политик ние опитваме да спечелим утвърждението на нашата аудитория “, разяснява той
Учен – „ Когато мислим като академик ние слагаме смирението пред гордостта и любознанието пред убеждението. В този режим човек търси аргументи, които да му покажат, че бърка, а освен такива, които да го убедят в личната му справедливост “, изяснява Грант.
По думите му множеството от нас прекарват прекалено много време в ролята на проповедници, прокурори и политици.
Разбира се, тези режими на мислене съществуват, тъй като са потребни в избрани обстановка, само че Грант е на мнение, че те ни пречат да променяме вижданията си, даже когато сме изправени пред безапелационни доказателства.
„ При режимите просветител и прокурор всичко опира до - аз съм прав, а ти грешиш. Няма потребност да трансформирам мнението си. В режим политик може да ти кажа това, което искаш да чуеш, само че най-вероятно няма да трансформира личната си позиция. “, споделя той.
Когато обаче мислите като академик, вие гледате на другите отзиви като на хипотези, които се нуждаят от удостоверение или опровергаване. Ако имате сходна настройка смяната в гледната точна не у оставя у вас възприятие за позор, а вие изпълва с вдъхновение от постигнатия прогрес. В идеалния случай това ще ви накара не просто да изслушвате разнообразни гледни точки, само че и да търсите доказателства, които може да ги оборят.
Как да мислите като академик?
Режимът на мислене като академик е изключително потребен за бизнесмените и иноваторите. Някои от най-успешните водачи по света схващат добре големите изгоди от него. Основателят на Amazon Джеф Безос да вземем за пример споделя, че търси претенденти за работа, които постоянно си трансформират мнението, защото това е знак точно за този тип интелектуално преклонен метод на мислене, присъщ за учени. Преди двеста години Бенджамин Франклин отбелязва в автобиографията си наклонността да подхожда към разногласията като прокурор, като в нея той поучава както себе си, по този начин и другите, да отделят по-малко време за разногласия и повече за търсене на нови способи за схващане на света.
Разбира се, този режим на мислене се отдава по-лесно на някои хора, в сравнение с други. Ако намирате смяната на вижданията си за нещо извънредно мъчно, то може да предприемете няколко стъпки, с цел да влезете в режим на мислене от вида „ академик “.
Според Грант това може да бъде реализирано посредством анализирането на нова информация, която може да ви промени мнението по избрана тематика, или посредством построяването на обграждане от хора, които не се опасяват да показват мнение, противоречащо на вашето. Друг способ е всяка заран да си поставяте за задача откриването на нещо, за което сте били на неверно мнение денем.
Някои от тези хрумвания могат да работят добре, или не изключително, за вас, само че има едно нещо, което важи за всички ни – не е елементарно да загърбим гордостта си и да стартираме да мислим като академик. Ако обаче успеем да го създадем, ще разберем, че това е извънредно скъпа дарба.
Джесика Стилман за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
