Зомби в космоса!: Мъртъв сателит на НАСА изпрати мистериозен радиосигнал след 60 години пълно мълчание
„ Не би трябвало да е жив “: по този начин възкликват учените на НАСА, когато до тях доближава радиосигнал от зомби спътник след 60 години цялостно мълчание…
В зашеметяващо разобличаване, което завладя научната общественост, дълготраен сателит на НАСА ненадейно излъчи мощен радиоимпулс след близо шест десетилетия безмълвие, предизвиквайки конспирация и повдигайки въпроси за тайните на галактическите технологии.
При незабравим процес на събитията учените са засякли мощен радиовълнов подтик от от дълго време неработещ сателит на НАСА, което провокира потрес в научната общественост.
Този непредвиден сигнал, произхождащ от спътника Relay 2, повдига въпроси за евентуалните аргументи и последствия от сходни феномени. Спътникът, който е изключен от мрежата през 1967 година,предполагаемо се е събудил още веднъж, с цел да излъчи тайнствен радиоимпулс, предизвиквайки актуалните разбирания и подтиквайки към по-нататъшни проучвания.
Изненадващото пробуждане на Relay 2
Relay 2, информационен сателит, изстрелян от НАСА през 1964 година, е основан, с цел да улесни връзката на големи дистанции. Мисията му обаче е прекратена през 1967 година, когато бордовите му транспондери се повреждат и той остава безгласен в космоса. Бързо напред, до юни 2024 година, и това в миналото инертно парче от галактическата история внезапно притегля вниманието на астрономите по целия свят. Изследване оповестява за откриването на необикновено мощен радиоимпулс, предаван от нашата вселена, по-конкретно от Relay 2.
Водещият създател Кланси Джеймс, доцент в университета Къртин, разказва импулса като събитие, което „ доста засенчва всичко останало в небето за доста къс интервал от време “.
Това ненадейно лъчение е траяло едвам 30 наносекунди – дълготрайност, която не подхожда на нито една от известните оперативни системи на спътника. Научната общественост си задава въпроса какво би могло да провокира сходно събитие. Предложени са два вероятни сюжета: удар от микрометеорит или електростатичен разряд, като и двата биха могли да генерират подобен подтик.
Изследване на евентуалните аргументи
Двете водещи хипотези за радиоимпулса включват или удар на микрометеорит, или електростатичен разряд. Ударите на микрометеорити не са необичайност в космоса и могат да генерират облаци от плазма, които евентуално да усилят проводимостта в галактическата среда или да основат електрическо поле на повърхността на галактическия транспортен съд. Такива удари могат да провокират и директно радиочестотно лъчение, което прави това пояснение правдоподобно.
Алтернативната догадка е обвързвана с електростатични разряди, които пораждат при ненадейно протичане на електричество сред материали с разнообразни заряди. Relay 2, като ранен галактически уред, е бил конструиран от материали, които са по-склонни към струпване и освобождение на такива заряди. Известно е, че електростатичните разряди провокират радиочестотни импулси, което способства за достоверността на тази доктрина.
Според специалиста по галактически науки Карен Аплин обаче разграничаването на тези два сюжета е мъчно, защото и двата биха провокирали сходни сигнали.
Последици за бъдещи галактически задачи
Това ненадейно събитие с Relay 2 има обилни последствия за бъдещи галактически задачи и сателитни технологии. Разбирането на механизмите, които стоят зад електростатичните разряди и микрометеоритните удари, е от решаващо значение, изключително с увеличението на броя на дребните и евтини спътници. Тези спътници постоянно имат лимитирана отбрана против електростатични разряди, което съставлява риск за тяхната оперативна целокупност.
Аплин допуска, че радиодетектирането от Relay 2 може да предложи нова техника за оценка на електростатичните разряди в космоса. С повишаването на количеството галактически боклуци създаването на способи за разкриване и схващане на такива феномени става все по-важно. Тези проучвания могат да послужат за планиране на бъдещи спътници, като подсигуряват тяхната резистентност в суровата среда на космоса и евентуално предотвратяват преждевременни повреди.
Ролята на усъвършенстваните радиотелескопи
Откриването на радиоимпулса на Relay 2 стана допустимо с помощта на Australian Square Kilometer Array Pathfinder (ASKAP) – модернизиран радиотелескоп, ситуиран в Западна Австралия. ASKAP се състои от 36 идентични антени и е проектирана да сканира небето за радиоизбухвания, които нормално съставляват интензивни прояви на радиовълни от далечни галактики. В този случай обаче импулсът е пристигнал от Млечния път, задоволително покрай Земята, с цел да може ASKAP да го концентрира.
Тази дарба на ASKAP акцентира смисъла на усъвършенстваните радиотелескопи в актуалната астрономия.
Те дават опция на учените да откриват и проучват феномени, които преди са били недостъпни за нас, като по този метод дават визия за действието на Вселената. Тъй като технологиите не престават да се развиват, капацитетът за разкриване на нови и непредвидени феномени като импулса на Реле 2 безспорно ще се усилва, предлагайки вълнуващи благоприятни условия за теоретичен прогрес.
Неочакваното пробуждане на спътника Relay 2 служи като увещание за загадките, които към момента се крият в проучването на космоса.
Тъй като откривателите не престават да изследват източника на радиоимпулса, събитието акцентира нуждата от непрекъснати нововъведения в региона на сателитните технологии и галактическите наблюдения. Какви ли други секрети могат да се крият в безмълвната пустош на нашия космос и да чакат да бъдат открити от идващото потомство учени и откриватели?!…
Източник – RudeBaguette/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
