Не би било лесно да обясниш днешния български празник на

Не би било елементарно да обясниш днешния български празник на човек, непознаващ нито историята, нито болките ни, нито изворите на гордостта ни. Ден на великите знайни и незнайни българи, които посредством делото си са извисявали и не престават да извисяват духа на нацията. Ден, отдаден не на едно огромно събитие, не на един повратен миг, а на придвижване, труд, съзидание, продължаващи през вековете.
Празник, зародил, с цел да подейства като лековит еликсир върху раните след Първата международна война, празник забраняван, съживен и всяка година преосмислян.

Тази година желая да се поклоня пред нашите лекари и медицински служащи, които ежедневно и макар умората и изтощението рискуват своя живот и своето здраве, с цел да лекуват и оказват помощ. Да се поклоня пред нашите учители, които вършат всичко по силите си, с цел да образоват и възпитават в едни тежки, съвсем невъзможни условия. Да се поклоня пред нашите учени, които вземат участие наред с сътрудниците си по целия свят в конкуренцията за създаване на лекуване и ваксина против болестта. Пред артистите, музикантите и всички създатели, които мъчно стигат до своята аудитория.

Този празник е бил основан преди съвсем 100 години, с цел да помогне на българите след понесената национална злополука. Днес, в изискванията на невиждана здравна рецесия, да отворим още веднъж сърцата си за Деня на будителите в търсене на вяра и оптимизъм.

Фейсбук, Цвета Караянчева