От Националното сдружение на кметствата в Република България /НСКРБ/ са

От Националното съдружие на кметствата в Република България /НСКРБ/ са изрично срещу измененията в Закона за частна охранителна активност, които дават опция едно село да се пази от частна компания. Това стана ясно на конференция в Българска телеграфна агенция.

" Нашето мнение е, че ние не би трябвало да позволяваме частна защита да пази нашите обитаеми места. Самото наличие на Министерство на вътрешните работи в нашите обитаеми места респектира ", съобщи Делчо Митев - ръководител на сдружението във връзка измененията в Закона за частна охранителна активност. Припомняме, преди два дни Конституционният съд бе сезиран по същия мотив от основния прокурор Сотир Цацаров и на президента Румен Радев.

Младшите районни инспектори не им се дава опция да участват постоянно в нашите обитаеми места . Нямаме недоволства към тях, само че наличието им е лимитирано. Преди години имаше селска защита - пазеше нивите и спокойствието на жителите, съобщаваше на Министерство на вътрешните работи, напомни ръководителят на Сдружението.

" Частната компания ще бъде назначена от кмета на общината, няма да се преценяват с нас. Искаме Министерство на вътрешните работи да си свърши работата - полицията прави актове, тя води нарушителите. Как частния охранител ще води извършител? Сега служителят на реда няма право да задържа пийнал водач, би трябвало да пристигна КАТ . Разминаваме се доста в частта на защитата ", изрази Митев опасенията на хората дребните обитаеми места.

Той се притеснява, че с измененията в Закона за частната охранителна активност могат да се размият функционалностите. Министерство на вътрешните работи ще каже - има частна защита, тя да се грижи за парцелите, отпада задължението по Конституция да се грижи Министерство на вътрешните работи за имуществото на даденото обитаемо място .

Той още веднъж напомни закон от 1974 година, който дава опция да се назначат полски пазачи. " Млади въоръжени хора, които имат и полицейски функционалности, може да се обадят на полицейското ръководство и да изиска поддръжка .

Митев изясни, че полската защита е била платена с такса от притежателите на ниви, градини. Сега се обработва от арендатори, персонални стопани - само че никой не заплаща. Кметовете оферират да се осъвремени закона, защото сега при закононарушение за 2000, виновният може да бъде санкциониран 20 лв.. " Той иска ми се изсмее ", съобщи Митев.

Категорично срещу опцията частни охранители да пазят селата се разгласи и зам.-председателят на Сдружението Петко Стоев. " Не може да плащаш за едно и също нещо и налози, и такси ", съобщи той.

Според Делчо Митев би трябвало да има промени в Наказателно-процесуален кодекс, тъй като в случай че кмета го атакуван след работно време, той би трябвало да води гражданско дело . " Случват се и битови кавги в фамилиите, пожари, наводнения - не си предпазен след края на работното време. Имаме сътрудници, които са патили - водят цивилен каузи, тъй като са нападнати ", сподели той.

Никой не се грижи за нашата отбрана след работно време - става пожар след 18:30-19:00 часа, може ли да не отидеш? Между 10 мин. и един час лишава идването на патрулна кола след подаване на сигнала , добави Митев.

По думите му - няма обитаемо място без психологично заболели, а въпросът при нападателно държание от тяхна страна, също не е организиран. " Той налита да бие околните си, чупи имуществото си - полицията не може да се намеси. Трябва да повика лекуващият доктор и да го настани в заведението - това крие опасности ", добави Митев.

Кметствата са без финансови средства, сигнализира още ръководителят на Националното съдружие на кметствата в Република България. Искаме да има бюджет, който да се извършва от кмета, той да носи отговорност. Според него, не е даден еднакъв старт на всички кметства в европейските стратегии за развиване. Парите от оперативната стратегия " Региони в напредък " отиват в огромните общини, до дребните не стигат, добави Митев.

За настоящата тематика с неприятното положение на язовирите и неяснотата по отношение на тяхното стопанисване, ръководителят на Сдружението изясни, че общината няма финансова отговорност да стопанисва язовирите . " Редно е страната не да ги трансферира на общините, а да се грижи и за почистването им. Реките са държавна благосъстоятелност ", напомни той.

" Частни язовири няма. Има язовири под аренда. Щом е взел за 30-годишен период язовира, да се грижи за него - не може да ползваш един язовир - рибата, водата, и да не поддържаш инфраструктурата. Това са насипи, кранове, които от време на време да се обслужват, растителността да се подрязва.

Държавата би трябвало да управлява с наличието си положението на водоемите. Щом той (концесионерът - б.р.) на 2-3 пъти не съблюдава тези неща, да му отнеме язовира ", прикани ръководителят на Кметското съдружие. Той даде образец, че преди години разпоредба е разрешавала кметовете да почистват речните корита против отдаване дървесината, която е там. Сега тази разпоредба е изменена. Върбите ги направиха дървен материал. " Ако позволим на някой да очисти, отива на съд. Имал съм случай - стигнах до областен прокурор, тъй като съм дал да очистят дърветата, които са преди моста и могат да го скъсат ", даде образец Митев.

За промени в Изборния кодекс, които да дават опция и в дребните обитаеми места да се избира кмет, се разгласи Петко Стоев - заместник-председател на Сдружението. По думите му при настоящия Изборен кодекс на хората им е отнето конституционното право на избор. В доста от случаите, когато има назначен кмет, той се явява служител с 8-часов работен ден. Ако кметът е определен, може да му се търси отговорност. Искаме да отпадне границата от 350 души, а всяко малко обитаемо място да си избира кмета, добави Стоев .

Председателят на Националното съдружие на кметствата на Република България Делчо Митев изясни, че в най-малките обитаеми места може да се комбинират по 2-3 махали за избор на кмет.

За още един сериозен проблем в дребните обитаеми места загатна ръководителят на Сдружението на кметове - към 80% в дребните обитаеми места нямат достъп до здравна помощ . Той прикани за промяна на модела на обслужване на пациентите. Лекарите не могат да бъдат търговци. Здравето на хората не може да се търгува, безапелационен е Митев, визирайки регистрацията на лечебните заведения по Търговския закон, както е в този момент.

Според него увеличение на минималната такса за посещаване при доктор на 5 лв. е непостижима - стара жена с пенсия 200-300 лв. мъчно би отделила 5 лв. за обзор. Богатите пенсионери могат да си го разрешат, само че нашите хора по селата не могат да си го разрешат, съобщи Делчо Митев.