Албанският Сталин
Неговата Албания остана най-бедната страна в Европа години наред, обещанията му да построи социализъм по този начин и не се сбъднаха, а единственото очевидно завещание, останало от него са безбройните бункери, издигнати в цялата страна. Днес ръководещите в тирана си бият главите какво да създадат с тези уреди от времето на Студената война.
Но както и в други балкански страни, странното е,че има хора в Албания, които тъгуват по времето на Енвер Ходжа. Въпреки че тогава им бяха забранили да имат в частна благосъстоятелност рояли, коли, задгранична козметика и дънки. Бункерите се трансфораха в същинска фикс идея за вожда през годините на неговото ръководство. В тях албанските жители трябваше да преживеят атомна война, която, в това Енвер Ходжа беше уверен, ще избухне в Европа.
Личният му бункер да вземем за пример е на пет подземни етажа, има 106 стаи, оборудвани по последна дума на техниката от 60-те и 70-те години на предишния век. В бункера има концертна зала, зала за съвещания на депутатите от Народното събрание, работен кабинет за вожда и персонално негова баня с алено биде. Общият брой на бункерите в Албания е към 700 000. Това значи, че всяко албанско семейство е имало къде да се приюти при вероятно нахлуване над страната.
Енвер Ходжа се славеше измежду своите сънародници и с особеното си възприятие за комизъм. Веднъж, когато персонално се заинтересувал от един от строящите се бункери, той разпоредил инженерът, който е възнамерявал и управлявал строителството да влезе в бункера и по-късно танк да стреля по него. Бункерът издържал на обстрела, инженерът също оживял и даже получил награда-позволили му да строи нови бункери. Албания толкоз съществено се е готвила да бъде нападната,че даже в градовете постройките не са били номерирани, с цел да се заблудят възможни шпиони. това не се е приложило единствено за елитния жилищен регион, където Енвер Ходжа е живял дружно със фамилията си.
Въпреки страха си от война, вождът е обичал първокласния живот. Но това усърдно е скривано години наред от елементарните албанци. Например, неговата обичана кола е била Mercedes-Benz 600 W100. Това нямало по какъв начин да се скрие и вождът постоянно е виждан да се носи по улиците на Тирана с колата. Когато застанал отпред на Албания -след Втората международна война-той бързо се издига в йерархията на страната и става министър председател, министър на външните работи, а най-после и главнокомандващ армията.
Той провъзгласил, че Албания потегля по пътя на Съюз на съветските социалистически републики с всичките стъпки-индустриализация, колективизация, културна гражданска война и превъзпитание на народа. Но дружбата с Москва завършва със гибелта на Сталин. Енвер Ходжа не приел възгледите на Хрущов и настава цялостен раздор със Съюз на съветските социалистически републики. В Албания култът към личността на вожда вървял ръка за ръка с превъзнасянето на Сталин като водач на международния пролетарият. Паметници на руския водач се издигат съвсем на всички места в страната, на негово име били наименовани стотици улици, дори един от огромните албански градове.
Ходжа постоянно твърдял, че Албания е във враждебно обграждане и има заплаха всеки миг да бъде нападната. Всички албанци, в това число дамите, на възраст от 18 до 56 години минават военно образование. С несъгласните с политиката му, вождът е категоричен- разстрел или до живот в пандизите. Неговото оръжие е тайната му полиция "Сикурими ". Според непълни данни, по негово време са убити от 5 до 7000 души, а в пандизите попадат над 34 000.
Енвер Ходжа господства над Албания 40 години. Умира на 76 години, траурът за него е девет дни. През цялото това време никой не атакува Албания. А след гибелта му неговия бункер става музей. Но и до момента той си има последователи, които помнят, че при него е ликвидирана неграмотността в Албания, имало е безвъзмездни учебници за децата в учебните заведения, раждаемостта в страната е измежду най-високите в Европа. Днес Албания е друга, само че сянката на Енвер Ходжа продължава да виси над страната и да припомня за нейното социалистическо по албански минало.
Но както и в други балкански страни, странното е,че има хора в Албания, които тъгуват по времето на Енвер Ходжа. Въпреки че тогава им бяха забранили да имат в частна благосъстоятелност рояли, коли, задгранична козметика и дънки. Бункерите се трансфораха в същинска фикс идея за вожда през годините на неговото ръководство. В тях албанските жители трябваше да преживеят атомна война, която, в това Енвер Ходжа беше уверен, ще избухне в Европа.
Личният му бункер да вземем за пример е на пет подземни етажа, има 106 стаи, оборудвани по последна дума на техниката от 60-те и 70-те години на предишния век. В бункера има концертна зала, зала за съвещания на депутатите от Народното събрание, работен кабинет за вожда и персонално негова баня с алено биде. Общият брой на бункерите в Албания е към 700 000. Това значи, че всяко албанско семейство е имало къде да се приюти при вероятно нахлуване над страната.
Енвер Ходжа се славеше измежду своите сънародници и с особеното си възприятие за комизъм. Веднъж, когато персонално се заинтересувал от един от строящите се бункери, той разпоредил инженерът, който е възнамерявал и управлявал строителството да влезе в бункера и по-късно танк да стреля по него. Бункерът издържал на обстрела, инженерът също оживял и даже получил награда-позволили му да строи нови бункери. Албания толкоз съществено се е готвила да бъде нападната,че даже в градовете постройките не са били номерирани, с цел да се заблудят възможни шпиони. това не се е приложило единствено за елитния жилищен регион, където Енвер Ходжа е живял дружно със фамилията си.
Въпреки страха си от война, вождът е обичал първокласния живот. Но това усърдно е скривано години наред от елементарните албанци. Например, неговата обичана кола е била Mercedes-Benz 600 W100. Това нямало по какъв начин да се скрие и вождът постоянно е виждан да се носи по улиците на Тирана с колата. Когато застанал отпред на Албания -след Втората международна война-той бързо се издига в йерархията на страната и става министър председател, министър на външните работи, а най-после и главнокомандващ армията.
Той провъзгласил, че Албания потегля по пътя на Съюз на съветските социалистически републики с всичките стъпки-индустриализация, колективизация, културна гражданска война и превъзпитание на народа. Но дружбата с Москва завършва със гибелта на Сталин. Енвер Ходжа не приел възгледите на Хрущов и настава цялостен раздор със Съюз на съветските социалистически републики. В Албания култът към личността на вожда вървял ръка за ръка с превъзнасянето на Сталин като водач на международния пролетарият. Паметници на руския водач се издигат съвсем на всички места в страната, на негово име били наименовани стотици улици, дори един от огромните албански градове.
Ходжа постоянно твърдял, че Албания е във враждебно обграждане и има заплаха всеки миг да бъде нападната. Всички албанци, в това число дамите, на възраст от 18 до 56 години минават военно образование. С несъгласните с политиката му, вождът е категоричен- разстрел или до живот в пандизите. Неговото оръжие е тайната му полиция "Сикурими ". Според непълни данни, по негово време са убити от 5 до 7000 души, а в пандизите попадат над 34 000.
Енвер Ходжа господства над Албания 40 години. Умира на 76 години, траурът за него е девет дни. През цялото това време никой не атакува Албания. А след гибелта му неговия бункер става музей. Но и до момента той си има последователи, които помнят, че при него е ликвидирана неграмотността в Албания, имало е безвъзмездни учебници за децата в учебните заведения, раждаемостта в страната е измежду най-високите в Европа. Днес Албания е друга, само че сянката на Енвер Ходжа продължава да виси над страната и да припомня за нейното социалистическо по албански минало.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ