Родопското село Момчиловци пази един таен език - мещренския език

Родопското село Момчиловци пази един скришен език - мещренския език на дюлгерите. Тодор Каневски е последният гражданин на селото, който го приказва. Бил е строителен служащ. На този език жена е " нуска ", а мъж - " грумфо ". " Жуфас поръчал да ветаме " пък значи " чорбаджията поръчал да отидем ". Тодор бил строителен служащ. Започнал да работи на 14 година Днес е на 80. Езикът е цялост от македонски майстори, работили в Родопите. През 1830 година в селото всеобщо измират овцете, които са главен занаят на популацията. Тогава всеобщо жителите отиват да учат поминък при македонския занаятчия Арнаутина. Спасението е в гурбетите. Тайният език става локална естествена отбрана, предава " Дойче Веле ". През годините по 400 мъже от селото са изхранвали фамилиите си като строители и са говорили тайния език. " Езикът е необходим, с цел да могат скрито да беседват майсторите и да не схващат чорбаджиите. Тези, които работеха в тайфи и бригади, това беше единодушие сред тях ", споделя Тодор. Езикът съдържа 100-ина думи, свързани най-много с работа и семейство. За да се запазят тайните на селото през 70-те години на предишния век дюлгерите измислят още един скришен език - пилещи. При него се обръщат сричките на думата, слага " у " или " не " първоначално и по този начин си приказват. Днес този език е единствено спомен.