На 22 април 2020 г. се навършват 100 години от

На 22 април 2020 година се навършват 100 години от рождението на огромния български създател Валери Петров. Мнозина се изненадват, че е приключил медицина, упражнявал е съзнателно лекарската специалност, въпреки и за малко. Посвещава се на писането, тъй като в него разпознава своето същинско предопределение - само то удовлетворява неутолимия му блян за смисъл и съвършенство. Достатъчно е да споменем блестящите, крайъгълни за българския език преводи на Шекспир, както и превода на популярното произведение на Гьоте " Фауст ". Освен че е неимоверно придирчив към себе си преводач, стихотворец, драматург и сценарист от изчезващия тип на " хвърчащите хора ", Валери Петров е красноречив повествовател и създател на прелестни творби за деца, доста от които имат кино версии и драматизации. Незабравими са приказките " Копче за сън ", " Меко казано ", " В лунната стая ", " Пук! " и " Бяла приказка ", обединени в сборника " Пет приказки ". Няма подозрение, че датата 22 април 2020 година ще бъде мотив за доста начинания в памет на Валери Петров. Защото го обичаха будни, мислещи, " хвърчащи " хора от всички възрасти. И тъй като мъдростта, отговорността към думите, благосъстоянието на неговата заложба няма по какъв начин да бъдат оспорени, нито светлината на креативните му завещания - приглушена. Вече в епилога на живота си, той продължаваше да има вяра в концепцията за едно по-справедливо и хармонично общество. Гениалният български създател на десетки стихове, пиеси, сюжети умира на 27 август 2014 година За хвърчащите хора Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от тон. и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици най-малко
от типа на хвърчащите хора! А ний бутаме някак си
и дами ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв ъгъл, и приказваме за нелепости, значимо вирейки нос,
или с израз на снобска отмалялост,
и въобще стараем се да не става въпрос
за типа на хвърчащите хора. И е правилно, че те не са
от действителния свят,
не се срещат на тениса,
нямат личен „ Фиат “, само че за какво ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги забележим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от типа на хвърчащите хора?