„Ангелски езици” от Димитър Динев – един от големите ни емигрантски романи отново на български език
„ Ангелски езици” от един от най-успешните ни създатели в чужбина – Димитър Динев – се появява още веднъж на български език!
Името на австрийския публицист от български генезис е споменавано паралелно с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи разказ „ Ангелски езици” се трансформира в същински феномен и необикновено прецизен и трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората международна война.
Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, с цел да търсят щастието си на открито – се срещат инцидентно на Виенското централно гробище, без да подозират, че орисите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без вяра, загубен в своята емигрантска орис. Последният им късмет е Миро.
Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се е знаело доста (освен че е роден в Югославия), само че след гибелта му измежду емигрантите във Виена той е считан за ангел хранител; избавител, който ти оказва помощ да намериш решение на всеки проблем.
Но дали този път Миро ще проговори?
В чудния свят на Димитър Динев действителни исторически събития и художествената небивалица се преплитат в трагичен, смешно-тъжен и магичен роман за ориста на четири генерации българи, напуснали родината, за силата на персоналния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „ чужбината”.
Колоритни и спорни, героите на Динев оживяват на страниците на романа и вършат читателя част от инциденти и премеждия – объркано кълбо от езици и религии, от благ, само че по едно и също време с това и пъклен страдания.
Димитър Динев е роден през 1968 година в Пловдив. Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 година емигрира във Виена. Там приключва философия и съветска лингвистика. Пише белетристични и драматургични творби на немски.
Първата му книга с разкази е „ Надписът “ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците стартират да приказват за „ жанр Динев “, а името му е споменавано паралелно с това на Елиас Канети. Известност придобива с първия си разказ, „ Ангелски езици” („ Engelszungen”) (2003), преведен на български през 2006 година от Гергана Фъркова. Носител е на редица литературни награди, а пиесите му се радват на огромен триумф на австрийска сцена.
Името на австрийския публицист от български генезис е споменавано паралелно с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи разказ „ Ангелски езици” се трансформира в същински феномен и необикновено прецизен и трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората международна война.
Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, с цел да търсят щастието си на открито – се срещат инцидентно на Виенското централно гробище, без да подозират, че орисите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без вяра, загубен в своята емигрантска орис. Последният им късмет е Миро.
Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се е знаело доста (освен че е роден в Югославия), само че след гибелта му измежду емигрантите във Виена той е считан за ангел хранител; избавител, който ти оказва помощ да намериш решение на всеки проблем.
Но дали този път Миро ще проговори?
В чудния свят на Димитър Динев действителни исторически събития и художествената небивалица се преплитат в трагичен, смешно-тъжен и магичен роман за ориста на четири генерации българи, напуснали родината, за силата на персоналния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „ чужбината”.
Колоритни и спорни, героите на Динев оживяват на страниците на романа и вършат читателя част от инциденти и премеждия – объркано кълбо от езици и религии, от благ, само че по едно и също време с това и пъклен страдания.
Димитър Динев е роден през 1968 година в Пловдив. Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 година емигрира във Виена. Там приключва философия и съветска лингвистика. Пише белетристични и драматургични творби на немски.
Първата му книга с разкази е „ Надписът “ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците стартират да приказват за „ жанр Динев “, а името му е споменавано паралелно с това на Елиас Канети. Известност придобива с първия си разказ, „ Ангелски езици” („ Engelszungen”) (2003), преведен на български през 2006 година от Гергана Фъркова. Носител е на редица литературни награди, а пиесите му се радват на огромен триумф на австрийска сцена.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ