Найден Тодоров: Делегираният бюджет в сценичните изкуства е изроден квазипазар с туморни отклонения
Найден Тодоров е роден в Пловдив. През 1993 година приключва СМУ „ Добрин Петков “ в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева. Още като възпитаник основава Младежки оркестър „ Пловдив “. От 1993 година става студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския музикален университет като стипендиант на Ротари клуб – Виена, където приключва като бакалавър през 1996 година През 1996/1997 година е поканен от фондация „ Ленард Бърнстейн “ (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония. През 2000 година, единствено на 26 години, е поканен за Музикален шеф на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция.
Прочетете още
През 2001 година получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 година се дипломира и като управител в региона на културата в Нов български университет.
Найден Тодоров работи с разнообразни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и интернационалните фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 година е музикален шеф на интернационалния фестивал „ Тракийско лято “. През 1998 – 1999 година е определен сред повече от 150 претенденти за непрекъснат диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен консултант на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.
През 2001 година дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 година става неин непрекъснат гост-диригент. В интервала 2005 – 2017 година е шеф на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 година е шеф на Софийска филхармония.
Найден Тодоров се изявява с ярки тълкования в необятен репертоарен диапазон. Сътрудничи с фамозни международни актьори като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и др.
В момента Тодоров е длъжностен министър на културата.
- Г-н Тодоров, в какво положение заварихте Министерство на културата при третото си завръщане отпред на ведомството?
- Открих голяма смяна на фрагментите и казусът е не просто, че има промяна, а доста от освободените позиции не са заети. На други са назначени хора, които занапред би трябвало да се учат по какъв начин се работи в такава среда.
Не знам каква му е била концепцията на предшественика ми. Може би е считал, че ще има 4-годишен интервал на ръководство и първата година да извърши промени, втората - да откри хора, третата - да свикнат. Какви резултати е очаквал, не знам. В последна сметка резултатът е, че Министерство на културата сега не е в своя пик, в случай че мога по този начин да се изразя.
Въпреки това, хората с които работим, явно се стараят да създадат нещо в при тези лимитирани запаси.
- Колко са държавните културни институти, които не са на алено?
- 7 културни института са под 120 % от дотацията, т.е. не са в преразход.
- Ситуацията в театралните изкуства още веднъж е сериозна. От една страна културните институти са в недостиг. От друга – напрежението сред държавните театри и частните културни оператори към този момент е рисково високо.
- Аз няма по какъв начин да позволи подобен спор да се случи, тъй като те не би следвало да имат допирни точки в активността си. Държавните културни институти са принадлежности на Министерство на културата да организира културна политика, до момента в който частните културни оператори и всички самостоятелни структури би следвало да се възползват от резултата от страната културна политика, какъв резултат сега няма. Държавата през последните най-малко пет години не е знаела какво се случва и по какъв начин се случва заради големите непрекъснати смени в ръководството и невъзможността на краткотрайната власт да предприеме дълготрайни дейности.
Системата от една страна е безусловно изродена, тя не действа. От друга страна се е случило нещо, което никой не е предполагал, че е допустимо да се случи. Държавни, частни и общински структури в един миг да тичат в една писта, да се конкурират между тях и да се борят кой на кого да вземе хляба. Тази среда не е естествена, тя е непродуктивна за работа.
Така че мисля, че в случай че тази смяна, която готвим, бъде осъществена в нейната целокупност, без значение кой е министър, ще промени нещата в полза на всички креативен организации. Промяната в театралните изкуства не би трябвало да бъде облечена в политика. Културата е над политическа, културата е народен приоритет, а не на дадена партия.
Тогава този проблем, с който се сблъскваме сега, няма да съществува. И аз не приказвам за някакво ярко бъдеще, приказвам за в този момент, за тази година, в която всичко може да бъде решено.
- Как?
- Става дума за поредност от промени, които би трябвало да се случат. Ще стартира с делегирания бюджет в държавните театрални изкуства. Той от дълго време не действа по метода, по който би следвало да действа. Той е един уродлив квазипазар с туморни отклонения, бих споделил. Системата демонстрира още с театралната спекулация преди две години, че има пробойни. Аз съм уверен, че инспекциите на Сметна палата, на АДФИ и прокуратурата ще покажат, че има и други пробойни, въпреки и не толкоз огромни. Това, което би трябвало да се случи, е първо да се върне главната философия на съществуването на държавните културни институти, т.е. да не се водят по усета на публиката и да се трансформират в съперник на частните организации. Ролята на държавните институти е да образуват усета на публиката и да прокарват политиката на страната тогава, когато има такава. Поради тази причина са и плануваните все още законови промени.
- В какво се показват те?
- Първо желая да уточня, не приказвам за закрепен бюджет, не това желаеме да създадем. Говоря за една напълно друга форма на делегиран бюджет, в която финансирането на държавните структури не се прави по отношение на продажбите на билети, които те правят (както е сега), а по отношение на политиката, която те водят.
Всички промени сме заложили в законопроекта, който готвим. Четири са вероятните способи за финансиране, които вървят редом. Единият е обвързван с демографията и икономическата мощ на обитаемото място на съответния културен институт с планувано щатно разписание за това място. То ще бъде гъвкаво, няма да е застопорено, само че няма да е допустимо, както е в този момент, един шеф да реши през днешния ден да има 5 индивида на щат, на следващия ден да бъдат 250. Другият фактор е обвързван с художествената политика – репертоар, детска публика, нови творби, нови български творби и по този начин нататък. Всичко това ще образува бюджета на институцията.
И с цел да съм напълно прецизен, аз напряко ще изтъквам члена, който готвим. Текстът показва съставените елементи. Единият е главен съставен елемент, който се дефинира за съответната група държавни културни институции по отношение на техния стандарт по Н4 - нова разпоредба, която в този момент се изготвя.
Допълнителните съставни елементи регистрират спецификата на държавните културни институти, обективните географски, демографски, стопански, инфраструктурни, художествени и други индикатори, с които се диференцират другите равнища на разноските при активността на институтите в региона на театралното изкуство, свързани с националната културна политика. Това какво значи? Означава, че от една страна ще се изисква дадена аудитория като численост от театрите, само че тази численост аудитория е в съответствие с обитаемото място.
Тоест ще има процентно взаимодействие сред публиката, която се изисква от театрите и обитаемото място. Става дума за обитаемото място, в което е разположен института, а не той да върви на другия завършек на България, с цел да си изкарва бройките. Означава също по този начин, че когато театърът има собствен личен сграден фонд, част от този стандарт за финансиране ще е обвързван с това да се заплаща издръжката на този сграден фонд и така нататък Извън този съставен елемент, несъмнено, е присъединяване в националния културен календар, присъединяване на сесиите на Национален фонд „ Култура “ и на Министерство на културата, само че за това по-късно.
Говоря за по този начин наречената държавна задача. Това звучи доста гръмко и тежко, само че в действителност какво съставлява държавната задача? Ще ви изтъквам проектозакона.
„ Реализиране на държавна задача сложена от министъра на културата е за разпространение на създатели, творби, реализатори и събития, свързани с развиването на българската просвета. “
За какво приказваме? Говорим за това, че когато има дадени събития, които са значими за представителността на българската просвета, присъединяване в тях или още повече организацията на такива събития води до съответния финансов тласък от министъра на културата.
Също по този начин, когато има годишнини на видни представители на българската просвета, ще се подкрепя финансово отбелязването на тези годишни. Също по този начин, и това е един доста значим и значителен миг, това, което се учи в учебно заведение по литература, би трябвало да участва в театрите, в тяхната стратегия.
Не е наложително, само че когато го вършат, това се отразява на техния бюджет. Според мен е значимо от една страна да се резервира художествената автономия на културните институти, въпреки това те да бъдат стимулирани да следват държавната културна политика.
- Както през 2026 година, когато няколко театъра слагат текстове, свързани с Априлското въстание, 150 години по-късно, нали?
- Да, това имам поради. Има една поредност български държавни културни институти, които, популярност богу, свършиха работата на страната. Това, което страната ни не свърши през последната година. Тук е моментът да се обърна към един различен доста значителен инструмент на Министерството на културата. За страдание, няма да ми стигне времето в служебното държавно управление, с цел да създадем тази смяна, само че ние ще оставим като планова опция да бъде решена, а точно Национален фонд „ Култура “.
Националният фонд „ Култура “ сега е един различен инструмент на държавната културна политика с изродени функционалности. Какво желая да кажа? Той заплаща, само че не е продуцент. Не следва никаква държавна политика, тъй като я няма, несъмнено. Но концепцията е, Фонд „ Култура “ да има отклонение на своята активност в няколко направления.
- Кои са те?
- Едната е част от сесиите за финансиране, които са в Министерство на културата, да преминат във Фонда. Там да има сесии за държавните културни институти, за извършване на избрани задания свързани със събития, значими за страната. Говоря за тематични сесии, нещо което сега го няма. Това е едната посока.
Втората посока е сесии на фонда за подкрепяне на общинските организации. Не приказвам единствено за театри и оркестри, само че и за проблематичен бранш като фолклорните ансамбли, които в действителност страдат сега от неналичието на средства.
Министерството няма законова основа да финансира общинските културни институти. От друга страна обаче Фонд „ Култура “ като инструмент на държавната културна политика може да ги подкрепя с даването на задания, които да са платени. Другата съществена роля на фонда ще бъде подкрепяне на самостоятелния бранш, което обаче също би трябвало да бъде преформатирано, тъй като сега се случва на безусловно свободен принцип.
Обявяват се някакви индикативни стратегии, които след това се трансформират, съгласно това кой е в Управителния съвет и какви са неговите хрумвания. Дали обаче това е част от държавната културна политика, няма значение. В същото време се случва и нещо, което мен персонално доста ме тормози. Аз и преди го заявявах на тогавашния Управителния съвет на фонда, само че нищо не можехме да създадем по въпроса, тъй като би трябвало смяна в закона.
Не може цялата активност на самостоятелните актьори да се концентрира на едно място, в един град. Така част от България остава мрачно леке, в което нищо не се случва, а част от България има прекомерно доста активност и самите актьори и културни организации се самоизяждат между тях в устрема си да гонят една и същата активност и едни и същи културни пространства. Идеята е активността на фонда да се раздели в новите четири райони на България, които влизат в действие от 1 януари.
Това значи да се подкрепят районите разделно със съответните планове, съответните стратегии.
Тоест това, което желаеме да се случи, е страната да се влезе в ролята на продуцент на просвета. Показваш пътя, по който би трябвало да се върви, не задължаваш никого да върви по този път, само че стимулираш този, който върви по него.
- Това е добре, само че се знае, че в културните институти има хора, които са на щат и получават заплати, а нямат сериозна ангажираност. Как ще процедирате с такива проблеми?
- Липсата на активност, която ще се вижда на всеки 6 месеца за даден актьор, ще се отразява върху оценката на съответни културни институции и на неговите ръководители.
- А какво се случва с актьори, които наред с непрекъснатите си контракти в театри, имат такива и с частни продуценти или продукции? Сега породи спор сред частен и държавен бранш, а има доста случаи, в които актьори са разкрачени сред двете.
- Това е занимателно единствено по себе си, само че желая да кажа, че промяната на системата на финансиране ще докара до това, че театрите ще имат опцията при предпочитание безусловно легално и на ярко да подписват контракти за взаимна активност с самостоятелни структури. Държавата няма да се меси в това по новите правила, само че би трябвало да има едно спазено изискване, а точно, че тези актьори, които са на щат в съответния спектакъл, би трябвало също да имат своето театрално време през сезона.
Да се вземат още веднъж мечки ще бъде безусловно ненужно, само че в случай че желаят – ще могат да го вършат на хонорар. Няма потребност да ги назначават краткосрочно, както го вършат в този момент, защото това по никакъв метод няма да въздейства на оценката на театъра.
Но това, което би влияло на оценката на театъра е, в случай че в театъра има щатни актьори, които не получават задоволително работа.
- Как ще се контролира това?
- От една страна ще се подсигурява опцията за повишение на виталния стандарт на артистите и хората в изкуството в България. И въпреки това ще се подсигуряват средства за художествена активност. Защото нормално Министерство на културата разполага с лимитирани запаси. Най-вероятно това, което ще се покрива на театрите, ще са фонд работна заплата.
Повечето неща, които споделям сега, са в действителност за подкрепяне на художествената активност и за насочването ѝ в избрани направления. Разбира се, театърът към този момент няма да има потребност да изкарва доходи от билети, с цел да си покрива фонд работна заплата. И приходите ще се връщат към театрите.
- Това е доста значим подробност!
- Да, по този начин е. Екипът ми има още една значима задача - да се заложи с поддръжката на финансовото министерство годишно повишаване на бюджета на Министерството на културата с 10% до достигането на 1% от брутния вътрешен артикул. Което кардинално е концепцията да бъде обвързано и с повдигането на възнаграждението на хората, които са в културните пространства, в театрите, в музеите, в галериите, в читалища, в библиотеките и така нататък Това е един доста значим значителен миг, тъй като моят главен проблем сега е, както и предходните ми мандати, по какъв метод да балансираме сред активността и сред чисто обществения детайл, че хората, които правят тази активност, би трябвало да могат да живеят почтено и обикновено.
В България хората на изкуството, в случай че би трябвало да сме почтени, не са чак толкоз доста и при едно положително предпочитание, техният стандарт може извънредно елементарно да бъде изменен. Проблемът е на друго място. Проблемът е, че в случай че това се извърши с един бранш, ще скочат всички други браншове, задоволително единствено с тяхна метода.
- Какъв е ходът?
- Ние ще се опитаме да предложим, когато това би трябвало да се прави, то въпреки всичко да се обвързва по някакъв метод и с равнището, на което се показват хората на изкуството. Тоест, по някакъв метод да има съответствие сред качеството, което те показват и заплащането, което получават.
- Как ще коментирате странните средства, които са гласувани по Националния културен календар и ще има ли промени?
- Моето персонално мнение за Националния културен календар е, че хората, които са позволили да мине през Министерски съвет и да бъде гласуван, освен това без обезпечено финансиране, или не са разбирали какво вършат, или са били злонамерени.
За страдание, моето предпочитание беше да има промени в Календара, само че той е признат с решение на Министерски съвет. Единствените две благоприятни условия са тоталната му анулация или намирането на средства за реализирането му. Ако го отменим, времето няма да ни стигне да създадем нов и всички събития, които са в първото полугодие, а част от тях са доста съществени събития в културния живот на България, събития с обичаи, ще се провалят. Затова сме принудени сега да търсим разновидности за изцяло финансиране. Няма да можем, тъй като сме служебно държавно управление, да го създадем изцяло, само че на няколко стъпки може да се финансира националният културен календар. Тези, които са създали този асортимент и по този метод, явно не са разбрали концепцията на наредбата.
Идеята на националния културен календар не е в него да влезе всичко, което можем да вкараме, с 300% финансиране. Неща, които костват три пъти повече, в сравнение с костват. Идеята на Националния културен календар беше да се сортират най-значимите за България в имиджов проект събития и те да бъдат подкрепени от страната не на конкурсен принцип.
- Най-важните събития?
- Да, приказваме за най-големите събития на България, които имат своята десетилетна история и които са фактически имиджови и представителни за нашата българска просвета. Човек, който би седнал да чете тази разпоредба, би схванал, че парите би трябвало да са включени в цялото нещо, т.е. би трябвало да ги има в бюджета, с цел да може да бъде гласувано, което също не е направено по някакви аргументи.
- Реципиентите на Национален фонд „ Култура “ сигнализираха, че за пред банкрут, тъй като не получават разплащанията си. Каква е обстановката?
- Фактът е, че са неизплатени 500 000 лева, а са върнати 5 млн. лева към централния бюджет. Според мен има доста вероятни аргументи за това, измежду които и неналичието кадрови капацитет във Фонда.
- На последната сесия на Общинския съвет на Пловдив още веднъж бе повдигната тематиката оригиналът на Панагюрското богатство да се върне под тепетата. Каква е обстановката сега?
- Много е мъчно да се реагира съответно на сходно искане, тъй като то отваря безусловно Кутията на Пандора. Всеки районен музей може да изиска съкровищата си, само че да няма нужната база. Решено е преди десетилетия мястото на Панагюрското богатство като национална полезност да е в Националния музей. Както Общинският съвет на Пловдив изиска правото да го има, тъй като е заведен в инвентара в моя роден град, същото желаеха и от Панагюрище, където е намерено съкровището. Според мен към сегашния миг обстановката е най-балансирана и то радва посетителите и в Пловдив, и в Панагюрище, и в Националния музей, и по света.
Прочетете още
През 2001 година получава и магистърска степен от Нов български университет. През 2013 година се дипломира и като управител в региона на културата в Нов български университет.
Найден Тодоров работи с разнообразни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и интернационалните фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. От 1997 година е музикален шеф на интернационалния фестивал „ Тракийско лято “. През 1998 – 1999 година е определен сред повече от 150 претенденти за непрекъснат диригент на Северноизраелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен консултант на Международния камерен фестивал в Лос Анджелис.
През 2001 година дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 година става неин непрекъснат гост-диригент. В интервала 2005 – 2017 година е шеф на Държавна опера – Русе. А от началото на 2017 година е шеф на Софийска филхармония.
Найден Тодоров се изявява с ярки тълкования в необятен репертоарен диапазон. Сътрудничи с фамозни международни актьори като Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Паул Бадура-Скода, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Анджела Георгиу, Джошуа Бел, Юрий Башмет, Светлин Русев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Вадим Репин, Анастейша, Джон Лорд и др.
В момента Тодоров е длъжностен министър на културата.
- Г-н Тодоров, в какво положение заварихте Министерство на културата при третото си завръщане отпред на ведомството?
- Открих голяма смяна на фрагментите и казусът е не просто, че има промяна, а доста от освободените позиции не са заети. На други са назначени хора, които занапред би трябвало да се учат по какъв начин се работи в такава среда.
Не знам каква му е била концепцията на предшественика ми. Може би е считал, че ще има 4-годишен интервал на ръководство и първата година да извърши промени, втората - да откри хора, третата - да свикнат. Какви резултати е очаквал, не знам. В последна сметка резултатът е, че Министерство на културата сега не е в своя пик, в случай че мога по този начин да се изразя.
Въпреки това, хората с които работим, явно се стараят да създадат нещо в при тези лимитирани запаси.
- Колко са държавните културни институти, които не са на алено?
- 7 културни института са под 120 % от дотацията, т.е. не са в преразход.
- Ситуацията в театралните изкуства още веднъж е сериозна. От една страна културните институти са в недостиг. От друга – напрежението сред държавните театри и частните културни оператори към този момент е рисково високо.
- Аз няма по какъв начин да позволи подобен спор да се случи, тъй като те не би следвало да имат допирни точки в активността си. Държавните културни институти са принадлежности на Министерство на културата да организира културна политика, до момента в който частните културни оператори и всички самостоятелни структури би следвало да се възползват от резултата от страната културна политика, какъв резултат сега няма. Държавата през последните най-малко пет години не е знаела какво се случва и по какъв начин се случва заради големите непрекъснати смени в ръководството и невъзможността на краткотрайната власт да предприеме дълготрайни дейности.
Системата от една страна е безусловно изродена, тя не действа. От друга страна се е случило нещо, което никой не е предполагал, че е допустимо да се случи. Държавни, частни и общински структури в един миг да тичат в една писта, да се конкурират между тях и да се борят кой на кого да вземе хляба. Тази среда не е естествена, тя е непродуктивна за работа.
Така че мисля, че в случай че тази смяна, която готвим, бъде осъществена в нейната целокупност, без значение кой е министър, ще промени нещата в полза на всички креативен организации. Промяната в театралните изкуства не би трябвало да бъде облечена в политика. Културата е над политическа, културата е народен приоритет, а не на дадена партия.
Тогава този проблем, с който се сблъскваме сега, няма да съществува. И аз не приказвам за някакво ярко бъдеще, приказвам за в този момент, за тази година, в която всичко може да бъде решено.
- Как?
- Става дума за поредност от промени, които би трябвало да се случат. Ще стартира с делегирания бюджет в държавните театрални изкуства. Той от дълго време не действа по метода, по който би следвало да действа. Той е един уродлив квазипазар с туморни отклонения, бих споделил. Системата демонстрира още с театралната спекулация преди две години, че има пробойни. Аз съм уверен, че инспекциите на Сметна палата, на АДФИ и прокуратурата ще покажат, че има и други пробойни, въпреки и не толкоз огромни. Това, което би трябвало да се случи, е първо да се върне главната философия на съществуването на държавните културни институти, т.е. да не се водят по усета на публиката и да се трансформират в съперник на частните организации. Ролята на държавните институти е да образуват усета на публиката и да прокарват политиката на страната тогава, когато има такава. Поради тази причина са и плануваните все още законови промени.
- В какво се показват те?
- Първо желая да уточня, не приказвам за закрепен бюджет, не това желаеме да създадем. Говоря за една напълно друга форма на делегиран бюджет, в която финансирането на държавните структури не се прави по отношение на продажбите на билети, които те правят (както е сега), а по отношение на политиката, която те водят.
Всички промени сме заложили в законопроекта, който готвим. Четири са вероятните способи за финансиране, които вървят редом. Единият е обвързван с демографията и икономическата мощ на обитаемото място на съответния културен институт с планувано щатно разписание за това място. То ще бъде гъвкаво, няма да е застопорено, само че няма да е допустимо, както е в този момент, един шеф да реши през днешния ден да има 5 индивида на щат, на следващия ден да бъдат 250. Другият фактор е обвързван с художествената политика – репертоар, детска публика, нови творби, нови български творби и по този начин нататък. Всичко това ще образува бюджета на институцията.
И с цел да съм напълно прецизен, аз напряко ще изтъквам члена, който готвим. Текстът показва съставените елементи. Единият е главен съставен елемент, който се дефинира за съответната група държавни културни институции по отношение на техния стандарт по Н4 - нова разпоредба, която в този момент се изготвя.
Допълнителните съставни елементи регистрират спецификата на държавните културни институти, обективните географски, демографски, стопански, инфраструктурни, художествени и други индикатори, с които се диференцират другите равнища на разноските при активността на институтите в региона на театралното изкуство, свързани с националната културна политика. Това какво значи? Означава, че от една страна ще се изисква дадена аудитория като численост от театрите, само че тази численост аудитория е в съответствие с обитаемото място.
Тоест ще има процентно взаимодействие сред публиката, която се изисква от театрите и обитаемото място. Става дума за обитаемото място, в което е разположен института, а не той да върви на другия завършек на България, с цел да си изкарва бройките. Означава също по този начин, че когато театърът има собствен личен сграден фонд, част от този стандарт за финансиране ще е обвързван с това да се заплаща издръжката на този сграден фонд и така нататък Извън този съставен елемент, несъмнено, е присъединяване в националния културен календар, присъединяване на сесиите на Национален фонд „ Култура “ и на Министерство на културата, само че за това по-късно.
Говоря за по този начин наречената държавна задача. Това звучи доста гръмко и тежко, само че в действителност какво съставлява държавната задача? Ще ви изтъквам проектозакона.
„ Реализиране на държавна задача сложена от министъра на културата е за разпространение на създатели, творби, реализатори и събития, свързани с развиването на българската просвета. “
За какво приказваме? Говорим за това, че когато има дадени събития, които са значими за представителността на българската просвета, присъединяване в тях или още повече организацията на такива събития води до съответния финансов тласък от министъра на културата.
Също по този начин, когато има годишнини на видни представители на българската просвета, ще се подкрепя финансово отбелязването на тези годишни. Също по този начин, и това е един доста значим и значителен миг, това, което се учи в учебно заведение по литература, би трябвало да участва в театрите, в тяхната стратегия.
Не е наложително, само че когато го вършат, това се отразява на техния бюджет. Според мен е значимо от една страна да се резервира художествената автономия на културните институти, въпреки това те да бъдат стимулирани да следват държавната културна политика.
- Както през 2026 година, когато няколко театъра слагат текстове, свързани с Априлското въстание, 150 години по-късно, нали?
- Да, това имам поради. Има една поредност български държавни културни институти, които, популярност богу, свършиха работата на страната. Това, което страната ни не свърши през последната година. Тук е моментът да се обърна към един различен доста значителен инструмент на Министерството на културата. За страдание, няма да ми стигне времето в служебното държавно управление, с цел да създадем тази смяна, само че ние ще оставим като планова опция да бъде решена, а точно Национален фонд „ Култура “.
Националният фонд „ Култура “ сега е един различен инструмент на държавната културна политика с изродени функционалности. Какво желая да кажа? Той заплаща, само че не е продуцент. Не следва никаква държавна политика, тъй като я няма, несъмнено. Но концепцията е, Фонд „ Култура “ да има отклонение на своята активност в няколко направления.
- Кои са те?
- Едната е част от сесиите за финансиране, които са в Министерство на културата, да преминат във Фонда. Там да има сесии за държавните културни институти, за извършване на избрани задания свързани със събития, значими за страната. Говоря за тематични сесии, нещо което сега го няма. Това е едната посока.
Втората посока е сесии на фонда за подкрепяне на общинските организации. Не приказвам единствено за театри и оркестри, само че и за проблематичен бранш като фолклорните ансамбли, които в действителност страдат сега от неналичието на средства.
Министерството няма законова основа да финансира общинските културни институти. От друга страна обаче Фонд „ Култура “ като инструмент на държавната културна политика може да ги подкрепя с даването на задания, които да са платени. Другата съществена роля на фонда ще бъде подкрепяне на самостоятелния бранш, което обаче също би трябвало да бъде преформатирано, тъй като сега се случва на безусловно свободен принцип.
Обявяват се някакви индикативни стратегии, които след това се трансформират, съгласно това кой е в Управителния съвет и какви са неговите хрумвания. Дали обаче това е част от държавната културна политика, няма значение. В същото време се случва и нещо, което мен персонално доста ме тормози. Аз и преди го заявявах на тогавашния Управителния съвет на фонда, само че нищо не можехме да създадем по въпроса, тъй като би трябвало смяна в закона.
Не може цялата активност на самостоятелните актьори да се концентрира на едно място, в един град. Така част от България остава мрачно леке, в което нищо не се случва, а част от България има прекомерно доста активност и самите актьори и културни организации се самоизяждат между тях в устрема си да гонят една и същата активност и едни и същи културни пространства. Идеята е активността на фонда да се раздели в новите четири райони на България, които влизат в действие от 1 януари.
Това значи да се подкрепят районите разделно със съответните планове, съответните стратегии.
Тоест това, което желаеме да се случи, е страната да се влезе в ролята на продуцент на просвета. Показваш пътя, по който би трябвало да се върви, не задължаваш никого да върви по този път, само че стимулираш този, който върви по него.
- Това е добре, само че се знае, че в културните институти има хора, които са на щат и получават заплати, а нямат сериозна ангажираност. Как ще процедирате с такива проблеми?
- Липсата на активност, която ще се вижда на всеки 6 месеца за даден актьор, ще се отразява върху оценката на съответни културни институции и на неговите ръководители.
- А какво се случва с актьори, които наред с непрекъснатите си контракти в театри, имат такива и с частни продуценти или продукции? Сега породи спор сред частен и държавен бранш, а има доста случаи, в които актьори са разкрачени сред двете.
- Това е занимателно единствено по себе си, само че желая да кажа, че промяната на системата на финансиране ще докара до това, че театрите ще имат опцията при предпочитание безусловно легално и на ярко да подписват контракти за взаимна активност с самостоятелни структури. Държавата няма да се меси в това по новите правила, само че би трябвало да има едно спазено изискване, а точно, че тези актьори, които са на щат в съответния спектакъл, би трябвало също да имат своето театрално време през сезона.
Да се вземат още веднъж мечки ще бъде безусловно ненужно, само че в случай че желаят – ще могат да го вършат на хонорар. Няма потребност да ги назначават краткосрочно, както го вършат в този момент, защото това по никакъв метод няма да въздейства на оценката на театъра.
Но това, което би влияло на оценката на театъра е, в случай че в театъра има щатни актьори, които не получават задоволително работа.
- Как ще се контролира това?
- От една страна ще се подсигурява опцията за повишение на виталния стандарт на артистите и хората в изкуството в България. И въпреки това ще се подсигуряват средства за художествена активност. Защото нормално Министерство на културата разполага с лимитирани запаси. Най-вероятно това, което ще се покрива на театрите, ще са фонд работна заплата.
Повечето неща, които споделям сега, са в действителност за подкрепяне на художествената активност и за насочването ѝ в избрани направления. Разбира се, театърът към този момент няма да има потребност да изкарва доходи от билети, с цел да си покрива фонд работна заплата. И приходите ще се връщат към театрите.
- Това е доста значим подробност!
- Да, по този начин е. Екипът ми има още една значима задача - да се заложи с поддръжката на финансовото министерство годишно повишаване на бюджета на Министерството на културата с 10% до достигането на 1% от брутния вътрешен артикул. Което кардинално е концепцията да бъде обвързано и с повдигането на възнаграждението на хората, които са в културните пространства, в театрите, в музеите, в галериите, в читалища, в библиотеките и така нататък Това е един доста значим значителен миг, тъй като моят главен проблем сега е, както и предходните ми мандати, по какъв метод да балансираме сред активността и сред чисто обществения детайл, че хората, които правят тази активност, би трябвало да могат да живеят почтено и обикновено.
В България хората на изкуството, в случай че би трябвало да сме почтени, не са чак толкоз доста и при едно положително предпочитание, техният стандарт може извънредно елементарно да бъде изменен. Проблемът е на друго място. Проблемът е, че в случай че това се извърши с един бранш, ще скочат всички други браншове, задоволително единствено с тяхна метода.
- Какъв е ходът?
- Ние ще се опитаме да предложим, когато това би трябвало да се прави, то въпреки всичко да се обвързва по някакъв метод и с равнището, на което се показват хората на изкуството. Тоест, по някакъв метод да има съответствие сред качеството, което те показват и заплащането, което получават.
- Как ще коментирате странните средства, които са гласувани по Националния културен календар и ще има ли промени?
- Моето персонално мнение за Националния културен календар е, че хората, които са позволили да мине през Министерски съвет и да бъде гласуван, освен това без обезпечено финансиране, или не са разбирали какво вършат, или са били злонамерени.
За страдание, моето предпочитание беше да има промени в Календара, само че той е признат с решение на Министерски съвет. Единствените две благоприятни условия са тоталната му анулация или намирането на средства за реализирането му. Ако го отменим, времето няма да ни стигне да създадем нов и всички събития, които са в първото полугодие, а част от тях са доста съществени събития в културния живот на България, събития с обичаи, ще се провалят. Затова сме принудени сега да търсим разновидности за изцяло финансиране. Няма да можем, тъй като сме служебно държавно управление, да го създадем изцяло, само че на няколко стъпки може да се финансира националният културен календар. Тези, които са създали този асортимент и по този метод, явно не са разбрали концепцията на наредбата.
Идеята на националния културен календар не е в него да влезе всичко, което можем да вкараме, с 300% финансиране. Неща, които костват три пъти повече, в сравнение с костват. Идеята на Националния културен календар беше да се сортират най-значимите за България в имиджов проект събития и те да бъдат подкрепени от страната не на конкурсен принцип.
- Най-важните събития?
- Да, приказваме за най-големите събития на България, които имат своята десетилетна история и които са фактически имиджови и представителни за нашата българска просвета. Човек, който би седнал да чете тази разпоредба, би схванал, че парите би трябвало да са включени в цялото нещо, т.е. би трябвало да ги има в бюджета, с цел да може да бъде гласувано, което също не е направено по някакви аргументи.
- Реципиентите на Национален фонд „ Култура “ сигнализираха, че за пред банкрут, тъй като не получават разплащанията си. Каква е обстановката?
- Фактът е, че са неизплатени 500 000 лева, а са върнати 5 млн. лева към централния бюджет. Според мен има доста вероятни аргументи за това, измежду които и неналичието кадрови капацитет във Фонда.
- На последната сесия на Общинския съвет на Пловдив още веднъж бе повдигната тематиката оригиналът на Панагюрското богатство да се върне под тепетата. Каква е обстановката сега?
- Много е мъчно да се реагира съответно на сходно искане, тъй като то отваря безусловно Кутията на Пандора. Всеки районен музей може да изиска съкровищата си, само че да няма нужната база. Решено е преди десетилетия мястото на Панагюрското богатство като национална полезност да е в Националния музей. Както Общинският съвет на Пловдив изиска правото да го има, тъй като е заведен в инвентара в моя роден град, същото желаеха и от Панагюрище, където е намерено съкровището. Според мен към сегашния миг обстановката е най-балансирана и то радва посетителите и в Пловдив, и в Панагюрище, и в Националния музей, и по света.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ