Дойче веле: След смъртта на Хаменей - отива ли си Ислямската република?
Най-влиятелният човек в Иран е мъртъв, откакто близо четири десетилетия бе на власт. Али Хаменей ръководеше страната с твърда ръка, написа " Дойче веле ".
Какви са сюжетите за Иран отсега нататък и може ли да се чака коренен поврат.
Аятолах Али Хаменей постановяваше своя решителен отпечатък върху властта в Иран в продължение на десетилетия. Като висш нравствен лидер и държавен глава на Иран той бе считан за недостижим и имаше последната дума по всички значими въпроси. Както президентът, по този начин и държавното управление му бяха подчинени.
Ролята на Хаменей
Външната политика на Али Хаменей издигна в управителен принцип битката против „ безконечните врагове “ Израел и Съединени американски щати. Той трансформира Революционната армия във водеща военна мощ и авторитетен сътрудник в стопанската система.
От 1990-те години Техеран поддържаше свързани с Иран милиции и размирен групировки в Ирак, Йемен, Сирия, Ливан и земите на палестинската автономност – като средство за битка против Израел.
Редом с оспорваната иранска атомна стратегия Хаменей форсира и производството на балистични ракети.
Какво значи гибелта на Хаменей за Иран?
Смъртта на Хаменей бележи повратна точка за Иран – това е епохална смяна, чиито последици към момента не са предвидими. Повечето специалисти обаче считат, че е малко евентуално режимът да се срине. Системата на ръководство се е укрепила доста през съвсем 50-те години от революцията насам.
Герлинде Гроитл, политолог в Университета в Регенсбург, разказва иранския режим като извънредно резистентен. В Иран очевидно са отчитали опцията Хаменей да бъде отстранен, заради което още предходната година той е показал претенденти, които да го заместят при положение, че бъде погубен.
Какви са вероятните сюжети за бъдещето?
Агенция ДПА обобщава най-вероятните:
- Връщане към остарялото статукво: сформира се ново държавно управление, митингите в страната биват потушени с принуждение, а Техеран продължава да нанася въздушни контраудари. Това би могло да докара до такава степен, че забърканите в спора страни подемат нова посредническа самодейност.
- Дворцов прелом в Техеран: Поне на доктрина е допустимо настрана крило във властовата система на Иран да се разпалва и да поеме ръководството, да вземем за пример благодарение на военните или Революционната армия. Досега обаче управителните кръгове в страната постоянно са били лоялни към системата в Ислямската република, а пукнатини в тази система не се виждат.
- Ново лице, нов курс: Според специалисти е допустимо Съединени американски щати и Израел да продължат своите военни удари, до момента в който някоя по-умерена фигура в управлението в Техеран не поеме властта и не се съгласи на разговор с атакуващите – най-много във връзка с атомната стратегия на Иран и производството на балистични ракети.
- Синът на шаха като преходна фигура: Живеещият от 1989 година в заточение наследник на сваления от власт шах Реза Пахлави влиза в играта като временен ръководещ. По неговите лични думи той би желал да проправи пътя към нова конституция и свободни избори под интернационално наблюдаване. Пахлави е една от най-популярните фигури измежду иранската съпротива в заточение, само че какъв брой огромно е въздействието му в самата страна, не е ясно.
Какво е належащо за политически поврат?
Сред експертните кръгове е публикувано мнението, че същинска промяна на режима в Иран е малко евентуална, до момента в който няма протест в управителните кръгове на властта или Революционната армия не застане на страната на опозицията.
Израелският анализатор Раз Цимт не вижда сериозна опасност за стабилността на израелското държавно управление. Но в случай че то приложи принуждение против опозицията, рискува да предизвика нови американски реакции, съобщи специалистът пред списание „ Шпигел “.
„ Радостта на хората по улиците е едно, само че да се накара Революционната армия да премине на страната на опозицията – напълно друго “, споделя политоложката Герлинде Гроитл, която не счита, че „ с въздушни удари може да се провокира промяна на режима “. Според нея фотосите на ликуващите хора в Техеран не трябва да бъдат възприемани като начало на края на иранския режим.
Кой беше Хаменей?
Хаменей е роден в Машхад, втория по величина град в Иран, през 1939 година. Той е неприкрит критик на шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави, а след Ислямската гражданска война през 1979 година е един от най-приближените духовници до Рухолах Хомейни, първия висш лидер на Ислямската република. Хаменей ръководи страната от гибелта на Хомейни през 1989 година до през днешния ден.
На директно послушание на Хаменей беше главната част от ръководещите структури в страната, в това число Революционната армия. Основната задача на Сепах, както Революционна армия е известна в Иран, е да брани Ислямската република и властта на аятолаха. Тя е основният отговорник за бруталното угнетяване на митингите в страната, включително и последните всеобщи демонстрации през декември 2024 и януари 2025 година.
Кой ще е новият висш лидер?
Съветът на специалистите, който се състои от 88 духовници, би трябвало да избере наследника на Хаменей. В Иран, който се намира в тежка икономическа и политическа рецесия, това ще е значим тест за устоите на Ислямската република. Последните всеобщи митинги, в които съгласно медийни изявления участваха милиони, съществено сложиха под въпрос опцията на ръководещите в страната да задържат властта си след гибелта на Хаменей. Иран е обект на масирани въздушни офанзиви от Съединени американски щати и Израел, а американският президент Доналд Тръмп се обърна към опозицията в страната и я прикани да поеме надзор над ръководството.
" Убийците на имама на нацията няма да избегнат сурово и уверено наказване ", съобщи представител на ливанската формация Хизбула. Тя е част от така наречен Ос на съпротивата - паравоенните структури в страни в Близкия изток, измежду които Ливан, Ирак и Йемен, които Иран поддържаше през годините. Революционната армия заплаши с " невиждан отговор ".
Иран е втората най-голяма страна в Близкия изток и третата най-богата на нефт в света. В нея живеят към 90 милиона души. 10 милиона иранци живеят в чужбина, а огромна част от тях са остри съперници на режима на моллите, натрапен след Ислямската гражданска война през 1979 година. Един от представителите на опозицията - сина на Реза Пахлави, който живее в заточение - разгласи, че " окончателната победа е близо ".
Източник " Дойче веле "
