Археологическият обект Лесичерски стълб тъне в забвение
Най-високият монумент от римската ера в България - Лесичерският дирек, се нуждае от незабавна консервация и подсилване на основите. Има действителна заплаха да се събори, тъй като е накривен. Това изясни пред " Хоризонт " археологът Калин Чакъров, който от няколко години се грижи за паметника.
Известният още като Марков камък дирек се извисява от две хиляди години в нивите на село Лесичери в община Павликени. Достъпът до него даже за експертите е мощно усложнен, а иманярските нападения го заплашват.
" За първи път за този обект загатва Петко Рачев Славейков, дава забавни сведения за името на стълба и къде се намира. Впоследствие става много по-известен поради гравюрите на австро-унгарския странник Феликс Каниц, който минава през 1871 година през днешна северна България. Той прави схема, след това тази схема се трансформира в гравюра и малко по-късно има и оцветени акварели ", споделя Калин Чакъров за предаването " Нощен небосвод ".
В края на 80-те и началото на 90-те години при археологически разкопки, с изключение на непокътнатия стърчащ над 12 метра монумент откриват още един, както и архитектурни комплекси. Според археолога Иван Църов, това е траурен комплекс, който се трансформира в място за обожествяване на умрелия и неговото семейство.
Паметникът е по всяка възможност от интервала на втори век сл. Хр., разяснява младият археолог. Относно височината на паметника той разяснява, че това е извънредно огромна височина за археологически обект у нас.
" Доскоро нямаше по-висок от него, само че един обект край пловдивското село Маноле надвиши тези размери. Но Лесичерският дирек към момента остава най-високият надгробен монумент от римската ера у нас. Той стърчи към този момент близо 2 хиляди години на това място. Правени са неколкократни опити той да бъде опустошен през годините за увеличение на площите за обработка на земята, пречистване на нивите от камъни. Тези опити са несполучливи. За още по-голямо страдание интервенциите, актуалните, върху него не престават. Има подкопаване на основите в резултат на иманярски ровове, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини. "
Това заплашва паметника и неговата целокупност, безапелационен е Калин Чакъров. Той предизвестява иманярите, че подкопавайки основите на паметника, рискуват да падне върху тях. И прибавя, че е светотатство да копаеш в основата на толкоз добре непокътнат многогодишен монумент .
Има доста загадки и изненади, които може да предложи това място при по-задълбочено археологическо изследване, посочи Чакъров.
Известният още като Марков камък дирек се извисява от две хиляди години в нивите на село Лесичери в община Павликени. Достъпът до него даже за експертите е мощно усложнен, а иманярските нападения го заплашват.
" За първи път за този обект загатва Петко Рачев Славейков, дава забавни сведения за името на стълба и къде се намира. Впоследствие става много по-известен поради гравюрите на австро-унгарския странник Феликс Каниц, който минава през 1871 година през днешна северна България. Той прави схема, след това тази схема се трансформира в гравюра и малко по-късно има и оцветени акварели ", споделя Калин Чакъров за предаването " Нощен небосвод ".
В края на 80-те и началото на 90-те години при археологически разкопки, с изключение на непокътнатия стърчащ над 12 метра монумент откриват още един, както и архитектурни комплекси. Според археолога Иван Църов, това е траурен комплекс, който се трансформира в място за обожествяване на умрелия и неговото семейство.
Паметникът е по всяка възможност от интервала на втори век сл. Хр., разяснява младият археолог. Относно височината на паметника той разяснява, че това е извънредно огромна височина за археологически обект у нас.
" Доскоро нямаше по-висок от него, само че един обект край пловдивското село Маноле надвиши тези размери. Но Лесичерският дирек към момента остава най-високият надгробен монумент от римската ера у нас. Той стърчи към този момент близо 2 хиляди години на това място. Правени са неколкократни опити той да бъде опустошен през годините за увеличение на площите за обработка на земята, пречистване на нивите от камъни. Тези опити са несполучливи. За още по-голямо страдание интервенциите, актуалните, върху него не престават. Има подкопаване на основите в резултат на иманярски ровове, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини. "
Това заплашва паметника и неговата целокупност, безапелационен е Калин Чакъров. Той предизвестява иманярите, че подкопавайки основите на паметника, рискуват да падне върху тях. И прибавя, че е светотатство да копаеш в основата на толкоз добре непокътнат многогодишен монумент .
Има доста загадки и изненади, които може да предложи това място при по-задълбочено археологическо изследване, посочи Чакъров.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ