Кой ще наследи Столтенберг начело на НАТО?
Най-високият дипломатически пост в НАТО ще бъде овакантен през октомври, а сегашният общоприет секретар Йенс Столтенберг разгласи посредством представителя си предишния месец, че няма желание да възобновява контракта си. Това повдига въпроса кой ще бъде 14-ият общоприет секретар на Алианса. А също и какви са възможностите за първи път жена да заеме поста. Почти половината от 30-те страни членки на НАТО дискретно са предложили свои кандидатури.
Йенс Столтенберг е отпред на отбранителния съюз от 2014 година. Новият общоприет секретар ще би трябвало да поддържа единството сред съдружниците, да балансира ползите им и да предизвиква консенсуса, без значение дали рисковете пред Алианса идват от фигури като Доналд Тръмп или от Владимир Путин. Необходими са дипломатически умения и преданост към НАТО, а самият общоприет секретар няма пълномощия да взема политически решения.
Новият общоприет секретар би трябвало да бъде утвърден с консенсус от всички 30 държавни управления. Това значи, че районните ползи, произходът, политическата среда, както и военната тежест и дипломатическото значение на страната по генезис би трябвало да са подобаващи.
Не съществуват публични процедури или избирателен комитет. Дипломатите договарят от името на държавните управления си на секрети кръгове до достигането на консенсус. Няма и публично гласоподаване. След това държавните и държавните ръководители от Алианса афишират новото име на среща на върха. Следващата такава ще се организира във Вилнюс на 11 юли.
Дипломат от НАТО, поискал анонимност, залага на жена от балтийските страни поради съществуващата съветска опасност. Министър-председателката на Естония Кая Калас или премиерката на Литва Ингрида Симоните биха могли да бъдат възможни кандидатки. Жена от някоя от страните от източния фланг сигурно би получила поддръжката и на Полша, чиято военна тежест в НАТО непрестанно нараства. Споменава се и името на Зузана Чапутова, президентката на Словакия - страна с обща граница с Украйна.
Интересен претендент в конкуренцията е Клаус Йоханис, президентът на Румъния, страна със стратегическо значение за НАТО поради Черно море. Твърди се още, че Италия е предложила някогашния министър-председател Марио Драги за нов началник на НАТО, както и че Англия също има упоритости - в тази връка се загатва името на Тереза Мей.
Известни шансове има и канадската министърка на финансите Кристия Фрийланд, която е внучка на украински имигранти. В страната имаше яростен спор за произхода ѝ, защото съветските пропагандни медии повдигнаха въпроса за хипотетични връзки на дядото на Фрийланд с нацистите през Втората международна война. В последна сметка съветските дипломати бяха изгонени от Канада. Основен проблем на Фрийланд е, че не е европейка. Съмнително е дали европейските страни от НАТО биха се отказали от поста, който обичайно им се поставя. Твърди се обаче, че канадката има поддръжката на Съединени американски щати, писа " Вашингтон пост ".
Йенс Столтенберг е отпред на отбранителния съюз от 2014 година. Новият общоприет секретар ще би трябвало да поддържа единството сред съдружниците, да балансира ползите им и да предизвиква консенсуса, без значение дали рисковете пред Алианса идват от фигури като Доналд Тръмп или от Владимир Путин. Необходими са дипломатически умения и преданост към НАТО, а самият общоприет секретар няма пълномощия да взема политически решения.
Новият общоприет секретар би трябвало да бъде утвърден с консенсус от всички 30 държавни управления. Това значи, че районните ползи, произходът, политическата среда, както и военната тежест и дипломатическото значение на страната по генезис би трябвало да са подобаващи.
Не съществуват публични процедури или избирателен комитет. Дипломатите договарят от името на държавните управления си на секрети кръгове до достигането на консенсус. Няма и публично гласоподаване. След това държавните и държавните ръководители от Алианса афишират новото име на среща на върха. Следващата такава ще се организира във Вилнюс на 11 юли.
Дипломат от НАТО, поискал анонимност, залага на жена от балтийските страни поради съществуващата съветска опасност. Министър-председателката на Естония Кая Калас или премиерката на Литва Ингрида Симоните биха могли да бъдат възможни кандидатки. Жена от някоя от страните от източния фланг сигурно би получила поддръжката и на Полша, чиято военна тежест в НАТО непрестанно нараства. Споменава се и името на Зузана Чапутова, президентката на Словакия - страна с обща граница с Украйна.
Интересен претендент в конкуренцията е Клаус Йоханис, президентът на Румъния, страна със стратегическо значение за НАТО поради Черно море. Твърди се още, че Италия е предложила някогашния министър-председател Марио Драги за нов началник на НАТО, както и че Англия също има упоритости - в тази връка се загатва името на Тереза Мей.
Известни шансове има и канадската министърка на финансите Кристия Фрийланд, която е внучка на украински имигранти. В страната имаше яростен спор за произхода ѝ, защото съветските пропагандни медии повдигнаха въпроса за хипотетични връзки на дядото на Фрийланд с нацистите през Втората международна война. В последна сметка съветските дипломати бяха изгонени от Канада. Основен проблем на Фрийланд е, че не е европейка. Съмнително е дали европейските страни от НАТО биха се отказали от поста, който обичайно им се поставя. Твърди се обаче, че канадката има поддръжката на Съединени американски щати, писа " Вашингтон пост ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ