Пролетта беше по-хладна и по-влажна от обичайното
Най-висока температура е измерена на 5 май в Русе - 32,2 градуса. На връх Мусала термометрите са посочили минус 15,5 градуса на 10 април и 2 май, регистрират от Национален институт по метеорология и хидрология
Пролетта на 2026 година е била по-хладна от нормалното и с превалявания над климатичните правила в огромна част от страната. Това демонстрира сезонният разбор на Национален институт по метеорология и хидрология.
Средните температури през сезона са били към и под нормата. Март е минал с температури, близки до нормалните, до момента в който април и май са били по-хладни. Най-високата температура за пролетта е измерена на 5 май в Русе - 32,2 градуса. Най-ниската температура в обитаемо място е регистрирана в Самоков на 1 март - минус 8,2 градуса. На връх Мусала термометрите са показали минус 15,5 градуса на 10 април и 2 май.
Сезонът се отличава и с нараснала валежна интензивност. Най-голямото количество дъжд за 24 часа е регистрирано на връх Ботев - 139,3 литра на квадратен метър на 23 май. Там е записана и най-високата сезонна сума на преваляванията - 457,6 литра на квадратен метър.
През пролетта страната беше наранена от няколко средиземноморски циклона, които донесоха интензивни превалявания, гръмотевични стихии, мощен вятър и краткотрайни захлаждания. В края на март тук-там във високите полета на Западна България даже се образува снежна завивка.
Сред най-сериозните последствия от нестабилното време са били наводненията. На 30 март придошлите води на река Черни Лом заляха дворове и аграрни площи в село Априлово. В началото на април поради високото равнище на река Арда беше оповестено отчасти бедствено състояние в региона на село Китница.
Най-тежка обаче се оказа обстановката в интервала 22-24 май, когато след проливни превалявания реките Росица, Видима и Янтра излязоха от коритата си и нанесоха съществени вреди в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч. Един човек почина във водите на река Росица.
Интензивните валежи активираха и десетки свлачища в разнообразни елементи на страната. Паднали земни и скални маси станаха причина за дерайлирането на два пътнически влака в регионите сред гарите Дъбово и Радунци, както и сред Царева морава и Трявна. При случаите има потърпевши пасажери.
Сериозни вреди нанесоха и градушките. В края на март ледени парчета повредиха коли и оранжерии в региона на Крумовград, а през май мощна градушка с размер на орех удари Трявна, където бяха изпочупени прозорци, покриви и публични здания.
Нестабилното време се отрази и на земеделието. Пролетните слани при започване на май нанесоха вреди на овощните насаждения в Западна България, особено в района на Кюстендил. На места провалите по сливовите и черешовите градини доближиха до 80-90%. Последвалите градушки засегнаха овошки, лозя и пролетни култури в регионите на Плевен, Габрово, Силистра, Сливен и Стара Загора.
Според Национален институт по метеорология и хидрология честите превалявания през май са основали удобни условия и за развиването на редица гъбни болести по зеленчуковите култури, лозята и овощните насаждения.
Хидролозите регистрират обилни покачвания на речните равнища в края на март и през третото десетдневие на май, когато са регистрирани и най-сериозните дъждовни и речни наводнения през сезона. Въпреки това през по-голямата част от пролетта равнищата на реките в страната са останали към междинните за интервала стойности.
Пролетта на 2026 година е била по-хладна от нормалното и с превалявания над климатичните правила в огромна част от страната. Това демонстрира сезонният разбор на Национален институт по метеорология и хидрология.
Средните температури през сезона са били към и под нормата. Март е минал с температури, близки до нормалните, до момента в който април и май са били по-хладни. Най-високата температура за пролетта е измерена на 5 май в Русе - 32,2 градуса. Най-ниската температура в обитаемо място е регистрирана в Самоков на 1 март - минус 8,2 градуса. На връх Мусала термометрите са показали минус 15,5 градуса на 10 април и 2 май.
Сезонът се отличава и с нараснала валежна интензивност. Най-голямото количество дъжд за 24 часа е регистрирано на връх Ботев - 139,3 литра на квадратен метър на 23 май. Там е записана и най-високата сезонна сума на преваляванията - 457,6 литра на квадратен метър.
През пролетта страната беше наранена от няколко средиземноморски циклона, които донесоха интензивни превалявания, гръмотевични стихии, мощен вятър и краткотрайни захлаждания. В края на март тук-там във високите полета на Западна България даже се образува снежна завивка.
Сред най-сериозните последствия от нестабилното време са били наводненията. На 30 март придошлите води на река Черни Лом заляха дворове и аграрни площи в село Априлово. В началото на април поради високото равнище на река Арда беше оповестено отчасти бедствено състояние в региона на село Китница.
Най-тежка обаче се оказа обстановката в интервала 22-24 май, когато след проливни превалявания реките Росица, Видима и Янтра излязоха от коритата си и нанесоха съществени вреди в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч. Един човек почина във водите на река Росица.
Интензивните валежи активираха и десетки свлачища в разнообразни елементи на страната. Паднали земни и скални маси станаха причина за дерайлирането на два пътнически влака в регионите сред гарите Дъбово и Радунци, както и сред Царева морава и Трявна. При случаите има потърпевши пасажери.
Сериозни вреди нанесоха и градушките. В края на март ледени парчета повредиха коли и оранжерии в региона на Крумовград, а през май мощна градушка с размер на орех удари Трявна, където бяха изпочупени прозорци, покриви и публични здания.
Нестабилното време се отрази и на земеделието. Пролетните слани при започване на май нанесоха вреди на овощните насаждения в Западна България, особено в района на Кюстендил. На места провалите по сливовите и черешовите градини доближиха до 80-90%. Последвалите градушки засегнаха овошки, лозя и пролетни култури в регионите на Плевен, Габрово, Силистра, Сливен и Стара Загора.
Според Национален институт по метеорология и хидрология честите превалявания през май са основали удобни условия и за развиването на редица гъбни болести по зеленчуковите култури, лозята и овощните насаждения.
Хидролозите регистрират обилни покачвания на речните равнища в края на март и през третото десетдневие на май, когато са регистрирани и най-сериозните дъждовни и речни наводнения през сезона. Въпреки това през по-голямата част от пролетта равнищата на реките в страната са останали към междинните за интервала стойности.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ