Кои специалности докарват най-висок доход у нас
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Военно дело “ и „ Информатика и компютърни науки “ - над 4500 лева, следвани от тези, които са приключили „ Математика “, „ Металургия “, „ Комуникационна и компютърна техника “, „ Национална сигурност “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Енергетика “, „ Обществено здраве “ и „ Електротехника, електроника и автоматика “ - сред 3000 и 4000 лева Тези данни бяха оповестени на конференция от служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков и от Георги Стойчев от консорциума " ИОО-С ", формиран от Института " Отворено общество " и от " Сирма Груп ".
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет - 9697 лева и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ - 7869 лева и Нов български университет - 7200 лева Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ - 6738 лева
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2024 година над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Новото издание на българската рейтингова система за първи път разгласява данни за реализацията на приключилите по другите образователни-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение.
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните пет години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%, сподели министър Галин Цоков. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока - измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален – измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ - 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ - 70%, „ Изобразително изкуство “ - 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ - 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява - от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), „ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход получават приключилите магистърски стратегии в направлението „ Администрация и ръководство “ на Американския университет - 9697 лева и „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ - 7869 лева и Нов български университет - 7200 лева Сред приключилите бакалавърски стратегии най-голям облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ - 6738 лева
Придобиването на по-висока степен на висше обучение води до възстановяване на възможностите за сполучлива реализация на пазара на труда, демонстрира 14-ото издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ). Според изданието на националната рейтингова система за 2024 година над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение работят на позиции за висшисти или по предопределение, до момента в който едвам 51% от приключилите бакалавърски стратегии работят на сходни позиции. Завършилите магистърски стратегии се отличават с по-високи приходи, с по-висок дял на обезпечените и с по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.
Новото издание на българската рейтингова система за първи път разгласява данни за реализацията на приключилите по другите образователни-квалификационни степени. Това дава спомагателни благоприятни условия за насочване на кандидат-студентите, в това число и на тези, кандидатстващи в магистърски стратегии след към този момент приключена степен на висше обучение.
Друга оригиналност в рейтинговата система на страната е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство. Близо 37% от студентите, интервюирани за задачите на РСВУ, декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% декларират, че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.
Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните пет години, се задържа на ниво от малко над 2%, като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%, сподели министър Галин Цоков. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през предходната година рекордно ниско ниво от 14% при над 25% през 2014 година Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до 2523 лв. от 2200 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година
Въпреки тези позитивни трендове новото издание на националната рейтингова система за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Математика “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Металургия “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-висока - измежду приключилите „ Социални действия “ (3,8%).
Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) има измежду приключилите „ Военно дело “, „ Медицина “, „ Стоматология “ и „ Теория и ръководство на образованието “, а най-ниска - измежду приключилите „ Туризъм “ (26%).
Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в направленията „ Теория и ръководство на образованието “, „ Фармация “ и „ Горско стопанство “, а минимален – измежду приключилите „ Транспорт мореплаване и авиация “ и „ Изобразително изкуство “ (под 72%).
Най-висок междинен триумф от дипломата за приключено приблизително обучение имат студентите в първи курс в направленията „ Медицина “ (5,73), „ Фармация “ и „ Стоматология “ (5,69), и „ Математика “ (5,59). С най-нисък триумф от приключено приблизително обучение са първокурсниците в направлението „ Материали и материалознание “ (4,42). Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,14 при 5,08 през предходната година. Това е най-високото измерено равнище, откогато се поддържат данни по този знак в рейтинговата система от 2013 година насам.
Трите професионални посоки с максимален брой студенти през 2024 година са: „ Икономика “ с 25 383, „ Педагогика “ (16 448) и „ Медицина “ (13 265). Най-малко студенти се образоват в направлението „ Теория на изкуствата “ - 54.
Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ - с 18 988, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ - с 15 801, и от УНСС - с 15 671 студенти. В 12 висши учебни заведения в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, в това число в едно от тях броят на обучаваните студенти е под 100. В деветте най-големи университета се образоват половината от студентите в страната. Другата половина се образоват в останалите 42 упълномощени висши учебни заведения.
В частни висши учебни заведения се образоват близо 12% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши учебни заведения е максимален в професионалните посоки „ Театрално и кино изкуство “ - 70%, „ Изобразително изкуство “ - 45%, „ Теория на изкуствата “- 43% и „ Администрация и ръководство “ - 41%.
В рамките на последното десетилетие делът на задграничните студенти в България се удвоява - от към 4% през 2013 година до близо 9% от настоящите студенти през 2024 година Делът на задграничните студенти е максимален в направленията „ Медицина “ (58% от настоящите студенти), „ Стоматология “ (47%) и „ Ветеринарна медицина “ (31%). В още четири професионални посоки задграничните студенти надвишават 10% от броя на настоящите студенти. Това са „ Фармация “ (14%), „ Транспорт, мореплаване и авиация “ (13%), „ Музикално и танцово изкуство “ (12%) и „ Туризъм “ (11%).
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ