Най-висок е коефициентът на заетост в София - 75%, най-нисък в Кърджали - 46.8%
Най-висок дял на висшисти в област София – 43,6%, а най- невисок в Кърджали – 14%.
Наблюдението на най-високата приключена степен на обучение стартира от преброяването, извършено през 1934 година. За целия интервал до 2021 година просветителната конструкция на популацията на 7 и повече навършени години доста се усъвършенства, следвайки ясно изразена наклонност на нарастване на броя и каузи на популацията с висше и приблизително обучение и понижаване на броя на хората с главно и по-ниско обучение.
Към 7 септември 2021 година броят на лицата с висше обучение е 1 560.0 хиляди, или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В съпоставяне с предходното броене относителният дял на лицата с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като спрямо 2011 година се усилва надлежно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.
Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше обучение в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко, оповестяват от Национален статистически институт.
В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%). Към 7 септември 2021 година 2 695.8 хиляди лица са със приключена най-висока степен на приблизително обучение. От тях 33.6% са приключили общообразователни (гимназиални) стратегии, а 66.4% - професионални стратегии, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална подготовка, или еквивалентните в предишното техникуми и междинни политехнически учебни заведения (СПТУ). Професионалното приблизително обучение е по- публикувано при мъжете (57.2%) в сравнение с при дамите (42.8%). Програми за професионално образование след приблизително обучение (IV степен професионална квалификация) са приключили 78.9 хиляди лица, а 103.8 хиляди лица са със приключен първи гимназиален стадий на междинното обучение.
Продължава позитивната наклонност на понижаване на лицата с ниско или без обучение. Завършилите начално обучение са 353.5 хиляди лица; почналите, само че незавършили начално обучение са 271.7 хиляди и в никакъв случай непосещавалите учебно заведение са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 година относителните дялове от популацията на 7 и повече навършени години понижават надлежно с 2.0, 0.3 и 0.5 процентни пункта. В районен аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-голям е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа и е обичаен въпрос в преброяванията на популацията. Докато през 1893 година 80.1% от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 година понижението на каузи на необразованите е 0.4 процентни пункта. Делът на необразованото население е по-висок в селата (2.3%) в сравнение с в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на необразованите в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Към 7.09.2021 година 951.6 хиляди лица, или 14.6% от популацията на страната, са били записани във формалната просветителна система за придобиване на просветителна степен и/или степен на професионална подготовка. Извън присъединяване в просветителния развой са 24 913 деца в наложителната учебна възраст (7 – 15 години).
Всички данни за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година. Икономически дейното население обгръща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през следения интервал. През следения интервал в страната има 2 953 937 стопански дейни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от популацията на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.
Броят на стопански дейните лица нараства до 1985 година, когато доближава и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През идващите години той понижава, с цел да доближи 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 година броят на стопански дейните лица понижава с 376 хиляди души, или с 11.3%. През следения интервал в страната има 2 835 хиляди стопански дейни лица на възраст сред 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като
отношение на броя на стопански дейните лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа интензивност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).
С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София (столица) - 78.6%, следвана от Габрово - 73.5%, и Перник - 72.1%. Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали - 54.1%, Силистра - 60.6%, и Сливен - 61.1%. От общия брой стопански дейни лица на възраст 15 - 64 години 2 549 хиляди са заети. Жените са 1 248 хиляди, или 49.0%, а мъжете - 1 301 хиляди, или 51%. Коефициентът на претовареност, изчислен като отношение на броя на заетите лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 62.6%. Коефициентът на претовареност при мъжете е по-висок от този при дамите, надлежно 63.3% и 62.0%. Повъзрастовите коефициенти на претовареност демонстрират, че присъединяване в пазара на труда е
най-ниско във възрастовата група 15 - 24 навършени години (26.4%). С повишение на възрастта индикаторът се усилва, като най-висока е цената му при лицата на възраст 35 - 44 навършени години (74.0%). Коефициентът на претовареност е по-нисък в селата в сравнение с в градовете във всички възрастови групи.
В районен аспект най-голям е коефициентът на претовареност в областите София (столица) - 75.0%, Габрово - 68.0%, и Варна - 65.3%, а най-нисък е в областите Видин - 50.9%, Силистра – 49.6%, и Кърджали - 46.8%. Общо в 21 области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Продължава наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица. През следения интервал с висше обучение са 1 001 хиляди души, или 39.3% от заетите. Спрямо 2011 година този дял се усилва с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите дами е по-висок спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5%, надлежно 31.4% при мъжете. През следения интервал най-вече лица са заети в икономическите действия „ преработваща индустрия “ - 474 хиляди души, или 18.6%, „ търговия; ремонт на коли и мотоциклети “ - 418 хиляди, или 16.4%, и „ държавно ръководство “ - 202 хиляди, или 7.9% от заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години.
Налице са разлики по пол сред заетите в обособените стопански действия. Мъжете доминират в стопански действия като „ строителство “, „ добивна индустрия “ и „ превоз, депозиране и пощи “, а дамите доминират в икономическите действия „ активност на семействата като работодатели “, „ обучение “ и „ хуманно опазване на здравето и обществена работа “.
Разпределението по специалности демонстрира, че най-вече заети има в клас „ експерти “ (18.8%), следва клас „ личен състав, ангажиран с услуги за популацията и търговия “ (18.3%) и „ специалности, неизискващи специфична подготовка “ (11.6%). И тук се следят основни разлики по пол.
През следения интервал безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45.6%, а мъжете 156 хиляди, или 54.4%. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към стопански дейното население във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 10.1% общо за страната, надлежно 10.7% за мъжете и 9.5% за дамите.
Повъзрастовите коефициенти на безработица демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1%). С повишаване на възрастта цената на индикатора понижава. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете в сравнение с в селата във всички възрастови групи.
Най-висок е делът на безработните със приблизително обучение - 50.6% от всички безработни, следван от тези с главно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните дами измежду висшистите - 57.0%, а най невисок при лицата със приблизително обучение (40.2%).
Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 със приключено висше обучение е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при дамите 4.2%. За лица с начално и по- ниско обучение коефициентът на безработица е 43.6%, надлежно 39.4% за мъжете и 47.7% за дамите. Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) - 4.6%, Габрово - 7.4%, и Пловдив - 8.1%, а най-голям е във Видин - 20.1%, Силистра - 18.1%, и
Търговище - 17.7%. В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната. Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1 234 хиляди души, или 30.3% от популацията в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хиляди - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи приходи от благосъстоятелност, и 595 хиляди са „ други “. Най-висок е делът на стопански неактивното население със приблизително обучение – 53.8%. Следват лицата с главно (24.6%) и с висше обучение (14.4%). В районен аспект Кърджали е региона с най-голям условен дял на
стопански неактивното население - 45.9%, следват Силистра - 39.4%, и Сливен - 38.9%. Най-нисък е делът на стопански неактивното население в София (столица) -21.4%.
През следения интервал незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хиляди души, или 21.7% от популацията на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% на възраст 20 -24 и 18.4% на възраст 15 – 19 навършени години. Преобладават лицата със приключено приблизително (48.2%) и главно обучение (25.4%). Завършилите висше обучение измежду незаетите и неучастващи в обучение и образование са 14.3%.
В районен аспект делът на лицата на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не вземат участие в обучение и образование, е най-голям в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%. Общо в 19 области този индикатор е над междинния за страната./БГНЕС
Наблюдението на най-високата приключена степен на обучение стартира от преброяването, извършено през 1934 година. За целия интервал до 2021 година просветителната конструкция на популацията на 7 и повече навършени години доста се усъвършенства, следвайки ясно изразена наклонност на нарастване на броя и каузи на популацията с висше и приблизително обучение и понижаване на броя на хората с главно и по-ниско обучение.
Към 7 септември 2021 година броят на лицата с висше обучение е 1 560.0 хиляди, или всеки четвърти (25.5%) е висшист. В съпоставяне с предходното броене относителният дял на лицата с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като спрямо 2011 година се усилва надлежно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.
Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше обучение в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко, оповестяват от Национален статистически институт.
В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%). Към 7 септември 2021 година 2 695.8 хиляди лица са със приключена най-висока степен на приблизително обучение. От тях 33.6% са приключили общообразователни (гимназиални) стратегии, а 66.4% - професионални стратегии, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална подготовка, или еквивалентните в предишното техникуми и междинни политехнически учебни заведения (СПТУ). Професионалното приблизително обучение е по- публикувано при мъжете (57.2%) в сравнение с при дамите (42.8%). Програми за професионално образование след приблизително обучение (IV степен професионална квалификация) са приключили 78.9 хиляди лица, а 103.8 хиляди лица са със приключен първи гимназиален стадий на междинното обучение.
Продължава позитивната наклонност на понижаване на лицата с ниско или без обучение. Завършилите начално обучение са 353.5 хиляди лица; почналите, само че незавършили начално обучение са 271.7 хиляди и в никакъв случай непосещавалите учебно заведение са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 година относителните дялове от популацията на 7 и повече навършени години понижават надлежно с 2.0, 0.3 и 0.5 процентни пункта. В районен аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-голям е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа и е обичаен въпрос в преброяванията на популацията. Докато през 1893 година 80.1% от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 година понижението на каузи на необразованите е 0.4 процентни пункта. Делът на необразованото население е по-висок в селата (2.3%) в сравнение с в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на необразованите в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Към 7.09.2021 година 951.6 хиляди лица, или 14.6% от популацията на страната, са били записани във формалната просветителна система за придобиване на просветителна степен и/или степен на професионална подготовка. Извън присъединяване в просветителния развой са 24 913 деца в наложителната учебна възраст (7 – 15 години).
Всички данни за икономическите характерности на популацията се отнасят до ситуацията на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща сериозния миг на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година. Икономически дейното население обгръща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през следения интервал. През следения интервал в страната има 2 953 937 стопански дейни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45.3% от популацията на страната. От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.
Броят на стопански дейните лица нараства до 1985 година, когато доближава и най-високата си стойност - 4 686 140 души. През идващите години той понижава, с цел да доближи 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 година броят на стопански дейните лица понижава с 376 хиляди души, или с 11.3%. През следения интервал в страната има 2 835 хиляди стопански дейни лица на възраст сред 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като
отношение на броя на стопански дейните лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа интензивност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).
С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София (столица) - 78.6%, следвана от Габрово - 73.5%, и Перник - 72.1%. Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали - 54.1%, Силистра - 60.6%, и Сливен - 61.1%. От общия брой стопански дейни лица на възраст 15 - 64 години 2 549 хиляди са заети. Жените са 1 248 хиляди, или 49.0%, а мъжете - 1 301 хиляди, или 51%. Коефициентът на претовареност, изчислен като отношение на броя на заетите лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 62.6%. Коефициентът на претовареност при мъжете е по-висок от този при дамите, надлежно 63.3% и 62.0%. Повъзрастовите коефициенти на претовареност демонстрират, че присъединяване в пазара на труда е
най-ниско във възрастовата група 15 - 24 навършени години (26.4%). С повишение на възрастта индикаторът се усилва, като най-висока е цената му при лицата на възраст 35 - 44 навършени години (74.0%). Коефициентът на претовареност е по-нисък в селата в сравнение с в градовете във всички възрастови групи.
В районен аспект най-голям е коефициентът на претовареност в областите София (столица) - 75.0%, Габрово - 68.0%, и Варна - 65.3%, а най-нисък е в областите Видин - 50.9%, Силистра – 49.6%, и Кърджали - 46.8%. Общо в 21 области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Продължава наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица. През следения интервал с висше обучение са 1 001 хиляди души, или 39.3% от заетите. Спрямо 2011 година този дял се усилва с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите дами е по-висок спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5%, надлежно 31.4% при мъжете. През следения интервал най-вече лица са заети в икономическите действия „ преработваща индустрия “ - 474 хиляди души, или 18.6%, „ търговия; ремонт на коли и мотоциклети “ - 418 хиляди, или 16.4%, и „ държавно ръководство “ - 202 хиляди, или 7.9% от заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години.
Налице са разлики по пол сред заетите в обособените стопански действия. Мъжете доминират в стопански действия като „ строителство “, „ добивна индустрия “ и „ превоз, депозиране и пощи “, а дамите доминират в икономическите действия „ активност на семействата като работодатели “, „ обучение “ и „ хуманно опазване на здравето и обществена работа “.
Разпределението по специалности демонстрира, че най-вече заети има в клас „ експерти “ (18.8%), следва клас „ личен състав, ангажиран с услуги за популацията и търговия “ (18.3%) и „ специалности, неизискващи специфична подготовка “ (11.6%). И тук се следят основни разлики по пол.
През следения интервал безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45.6%, а мъжете 156 хиляди, или 54.4%. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към стопански дейното население във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 10.1% общо за страната, надлежно 10.7% за мъжете и 9.5% за дамите.
Повъзрастовите коефициенти на безработица демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1%). С повишаване на възрастта цената на индикатора понижава. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете в сравнение с в селата във всички възрастови групи.
Най-висок е делът на безработните със приблизително обучение - 50.6% от всички безработни, следван от тези с главно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните дами измежду висшистите - 57.0%, а най невисок при лицата със приблизително обучение (40.2%).
Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 със приключено висше обучение е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при дамите 4.2%. За лица с начално и по- ниско обучение коефициентът на безработица е 43.6%, надлежно 39.4% за мъжете и 47.7% за дамите. Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) - 4.6%, Габрово - 7.4%, и Пловдив - 8.1%, а най-голям е във Видин - 20.1%, Силистра - 18.1%, и
Търговище - 17.7%. В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната. Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1 234 хиляди души, или 30.3% от популацията в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хиляди - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи приходи от благосъстоятелност, и 595 хиляди са „ други “. Най-висок е делът на стопански неактивното население със приблизително обучение – 53.8%. Следват лицата с главно (24.6%) и с висше обучение (14.4%). В районен аспект Кърджали е региона с най-голям условен дял на
стопански неактивното население - 45.9%, следват Силистра - 39.4%, и Сливен - 38.9%. Най-нисък е делът на стопански неактивното население в София (столица) -21.4%.
През следения интервал незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хиляди души, или 21.7% от популацията на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% на възраст 20 -24 и 18.4% на възраст 15 – 19 навършени години. Преобладават лицата със приключено приблизително (48.2%) и главно обучение (25.4%). Завършилите висше обучение измежду незаетите и неучастващи в обучение и образование са 14.3%.
В районен аспект делът на лицата на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не вземат участие в обучение и образование, е най-голям в областите Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%. Общо в 19 области този индикатор е над междинния за страната./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ