Доц. Христо Орманджиев: Промяната на Конституцията за избора на служебен премиер създаде „мъченици на властта“
" Най-вероятно изборите ще са в края на март ", предвижда преподавателят по конституционно право
Промяната на член 99 на Конституцията за избор на длъжностен кабинет сътвори „ мъченици на властта " - хора, които би трябвало да се жертват, с цел да станат служебни министър председатели, макар нежеланието на доста от тях. Това съобщи преподавателят по конституционно право доцент Христо Орманджиев, разяснявайки въпроса кой може да стане длъжностен министър председател.
" Последните промени на Конституцията от 2023 година сътвориха проблем при съставянето на служебното държавно управление. На първо място казусът идва от това, че кръгът от лица, които са в член 99, алинея 5 като евентуални служебни министър председатели, имат връзка с избрани органи, примерно с Народното събрание или такива, които биха били избирани от Народното събрание ", изясни той.
И добави: " На второ място, несъмнено, в случай че никое от тези лица не се съгласи да стане длъжностен министър председател, тогава стигаме до доста забавен въпрос. В момента държавното управление, което е в оставка, е парламентарно държавно управление - определено е от Народното събрание. Конституцията в член 99, алинея 5 споделя, че след съвещания с политическите сили и парламентарните групи, както и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, се назначава служебно държавно управление и се насрочват нови избори ".
По думите му казусът идва от словесната структура на Конституцията, където има два значими момента - назначението на служебно държавно управление и насрочването на нови избори. Тоест назначението на длъжностен кабинет се явява по този начин наречената conditio sine qua non - изискване, без което не може да се осъществя насрочването на нови избори.
" Тъй като тази наредба е нова - от 2023 година, и във връзка с нея нямаме пояснение на Конституционния съд, въпросът какво се случва, в случай че на процедура нямаме назначено служебно държавно управление, неизбежно ще би трябвало да се сложи за разглеждане. Ако Конституционен съд реши, че няма проблем да има избори без служебно държавно управление - това може да се случи, само че в страната постоянно би трябвало да има кабинет ", посочи той.
" Моята прогноза е, че ще имаме длъжностен министър председател. Не се знае до каква степен процедурата ще се разтегли във времето, тъй като са нужни съвещания с парламентарните групи и срещи на президента с евентуалните претенденти. Но мисля, че няма да се стигне до пояснение от Конституционен съд и процесът ще тръгне безпроблемно. Най-вероятно изборите ще бъдат в края на март ", уточни Орманджиев.
Промяната на член 99 на Конституцията за избор на длъжностен кабинет сътвори „ мъченици на властта " - хора, които би трябвало да се жертват, с цел да станат служебни министър председатели, макар нежеланието на доста от тях. Това съобщи преподавателят по конституционно право доцент Христо Орманджиев, разяснявайки въпроса кой може да стане длъжностен министър председател.
" Последните промени на Конституцията от 2023 година сътвориха проблем при съставянето на служебното държавно управление. На първо място казусът идва от това, че кръгът от лица, които са в член 99, алинея 5 като евентуални служебни министър председатели, имат връзка с избрани органи, примерно с Народното събрание или такива, които биха били избирани от Народното събрание ", изясни той.
И добави: " На второ място, несъмнено, в случай че никое от тези лица не се съгласи да стане длъжностен министър председател, тогава стигаме до доста забавен въпрос. В момента държавното управление, което е в оставка, е парламентарно държавно управление - определено е от Народното събрание. Конституцията в член 99, алинея 5 споделя, че след съвещания с политическите сили и парламентарните групи, както и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател, се назначава служебно държавно управление и се насрочват нови избори ".
По думите му казусът идва от словесната структура на Конституцията, където има два значими момента - назначението на служебно държавно управление и насрочването на нови избори. Тоест назначението на длъжностен кабинет се явява по този начин наречената conditio sine qua non - изискване, без което не може да се осъществя насрочването на нови избори.
" Тъй като тази наредба е нова - от 2023 година, и във връзка с нея нямаме пояснение на Конституционния съд, въпросът какво се случва, в случай че на процедура нямаме назначено служебно държавно управление, неизбежно ще би трябвало да се сложи за разглеждане. Ако Конституционен съд реши, че няма проблем да има избори без служебно държавно управление - това може да се случи, само че в страната постоянно би трябвало да има кабинет ", посочи той.
" Моята прогноза е, че ще имаме длъжностен министър председател. Не се знае до каква степен процедурата ще се разтегли във времето, тъй като са нужни съвещания с парламентарните групи и срещи на президента с евентуалните претенденти. Но мисля, че няма да се стигне до пояснение от Конституционен съд и процесът ще тръгне безпроблемно. Най-вероятно изборите ще бъдат в края на март ", уточни Орманджиев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ