Дали телескопът Джеймс Уеб е открил изчезнала свръхмасивна черна дупка?
Най-вероятно астрономите не са били способни да я засекат до момента, тъй като тя е била скрита зад пълен пласт прахуляк
Учените от дълго време считат, че в сърцата на всички огромни галактики се крият свръхмасивни черни дупки с чудовищни размери. Затова неналичието на доказателства за подобен галактически колос в центъра на галактиката Месие 83 (M83) дълго време е озадачавала астрономите.
Сега, с помощта на " Джеймс Уеб " (JWST), откриватели може да са разрешили тази мистерия, откривайки първите доказателства за свръхмасивна черна дупка в сърцето на M83. Мощният телескоп е успял да заснеме достатъчно добре намиращата се на към 15 милиона светлинни години от нас вселена.
" JWST революционизира разбирането ни за галактиките ", съобщи в изказване Линда Смит от Института за галактически телескопи. " От години астрономите търсят черна дупка в M83 без триумф. Сега най-сетне имаме безапелационна диря, която сочи, че тя може да е там. "
Свръхмасивните черни дупки имат маса милиони или дори милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето. Разположени в ядрата на далечни галактики, тези обекти нормално са забележими, когато интензивно гълтам материя и заобикалящият ги газ и прахуляк се нагрява, излъчвайки ярка светлина.
Тези зони, наречени " дейни галактични ядра " (AGN), постоянно се следят даже в галактики, които другояче са прекомерно бледи и далечни.
Това предиздвикало учените да предположат, че свръхмасивната черна дупка в M83 е или в " спящо " положение (не гълтам материя), или е скрита зад пълен пласт прахуляк.
Вторият сюжет се поддържа от нови данни на " Джеймс Уеб ", които употребяват невижданата сензитивност и резолюция на телескопа.
" Откритието ни на мощно йонизиран неонов емисионен сигнал в ядрото на M83 бе ненадейно ", сподели ръководителят на проучването Свеа Хернандес от Европейската галактическа организация (ESA). " Тези сигнатури изискват големи количества сила — доста повече от тази, която могат да генерират естествените звезди. Това мощно сочи съществуването на интензивно ядро, което до момента е било неуловимо. "
Дори детонациите на свръхнови не биха могли да произведат задоволително сила за следения от " Джеймс Уеб " феномен. Това прави черната дупка най-вероятният източник, само че не и единственият вероятен.
Екипът би трябвало да изключи и други евентуални аргументи за йонизирания неон, като да вземем за пример ударни талази в междузвездната среда.
Астрономите ще продължат проучванията си благодарение на телескопите " Хъбъл ", ALMA и VLT. Междувременно, това изобретение показва какъв брой ефикасен е " Джеймс Уеб " в разкриването на до момента невиждани галактически структури.
Резултатите от проучването са оповестени на 17 април в списанието The Astrophysical Journal
Учените от дълго време считат, че в сърцата на всички огромни галактики се крият свръхмасивни черни дупки с чудовищни размери. Затова неналичието на доказателства за подобен галактически колос в центъра на галактиката Месие 83 (M83) дълго време е озадачавала астрономите.
Сега, с помощта на " Джеймс Уеб " (JWST), откриватели може да са разрешили тази мистерия, откривайки първите доказателства за свръхмасивна черна дупка в сърцето на M83. Мощният телескоп е успял да заснеме достатъчно добре намиращата се на към 15 милиона светлинни години от нас вселена.
" JWST революционизира разбирането ни за галактиките ", съобщи в изказване Линда Смит от Института за галактически телескопи. " От години астрономите търсят черна дупка в M83 без триумф. Сега най-сетне имаме безапелационна диря, която сочи, че тя може да е там. "
Свръхмасивните черни дупки имат маса милиони или дори милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето. Разположени в ядрата на далечни галактики, тези обекти нормално са забележими, когато интензивно гълтам материя и заобикалящият ги газ и прахуляк се нагрява, излъчвайки ярка светлина.
Тези зони, наречени " дейни галактични ядра " (AGN), постоянно се следят даже в галактики, които другояче са прекомерно бледи и далечни.
Това предиздвикало учените да предположат, че свръхмасивната черна дупка в M83 е или в " спящо " положение (не гълтам материя), или е скрита зад пълен пласт прахуляк.
Вторият сюжет се поддържа от нови данни на " Джеймс Уеб ", които употребяват невижданата сензитивност и резолюция на телескопа.
" Откритието ни на мощно йонизиран неонов емисионен сигнал в ядрото на M83 бе ненадейно ", сподели ръководителят на проучването Свеа Хернандес от Европейската галактическа организация (ESA). " Тези сигнатури изискват големи количества сила — доста повече от тази, която могат да генерират естествените звезди. Това мощно сочи съществуването на интензивно ядро, което до момента е било неуловимо. "
Дори детонациите на свръхнови не биха могли да произведат задоволително сила за следения от " Джеймс Уеб " феномен. Това прави черната дупка най-вероятният източник, само че не и единственият вероятен.
Екипът би трябвало да изключи и други евентуални аргументи за йонизирания неон, като да вземем за пример ударни талази в междузвездната среда.
Астрономите ще продължат проучванията си благодарение на телескопите " Хъбъл ", ALMA и VLT. Междувременно, това изобретение показва какъв брой ефикасен е " Джеймс Уеб " в разкриването на до момента невиждани галактически структури.
Резултатите от проучването са оповестени на 17 април в списанието The Astrophysical Journal
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ