С любовника ми се запознахме в офиса: Забременях от него и въобще не се срамувам
Най-трудното в сходни връзки е да се научим да абстрахираме от омразата и неразбирателството. Можете да ме замеряте с камъни, само че го обичам и не ме интересува кой какво споделя. Когато някое момиче е на двадесет години, тя е изпълнена с илюзии и очаквания да откри своя принц и в името на любовта е подготвена да потъне в планини от чинии, чорапи и гащи, деца, котки и кучета.
С Павлин се запознахме в офиса и скоро започнахме да се срещаме. Той не скри обстоятелството, че е женен и има дете, само че постоянно ми споделяше, че от дълго време не спи с жена си и бракът им е просто условност. Даряваше ме с вниманието и секса, от които по това време имах огромна потребност.
Любовта пристигна малко по-късно и това, което получавах преди, към този момент не ми беше задоволително. Понякога се карахме, след това се сдобрявахме, карахме се още веднъж и в последна сметка нищо не се променяше. Любовникът ми по този начин и нямаше желание да се разведе, а на мен сексът ми стана непълен. След три години загадка връзка, напуснах работата си, с желанието в никакъв случай повече да не го виждам и да стартира живота си отначало. Приятели и родственици упорстваха, че заслужавам най-хубавото, а не лъжец като него. Укоряваха ме, че поради Павлин съм пропиляла младостта си. Регистрираха ме в уеб сайтове за запознанства срещу волята ми и се опитваха да ми намерят „ естествен мъж “.
Изпивах шепа успокоителни и пропусках думите им около ушите си. Месец и половина след следващото ми „ изгубване “, осъзнах, че не мога без любовника си. Физически се усещах болна и мисълта, че ръцете му в никакъв случай повече няма да ме събличат и поставят на леглото, безусловно ме съсипваше. Не виждах по какъв начин мога да продължа да пребивавам без него. Тогава се върнах назад в офиса, а шест месеца по-късно забременях. Щом научи, че съм бременна, той тактично ми загатна, че не желае да става татко и ще е по-добре да посетя гинеколога си. Все още скърбя, че го послушах. Изминаха две години. Приятелките ми се омъжиха и станаха майки, а на моя небосвод цифрата 30 мигаше все по-ясно.
И взех решение за себе си, че е време да имам, в случай че не семейство, то най-малко дете. Изборът беше дребен. С това предложение се обърнах към любовника си. Той се съгласи, само че при изискване, че няма да упорствам да се развежда.
Все отново одобри да поеме финансовите отговорности, свързани с бебето. Не, не се срамя от жена му и обществото. Ако тя беше добра към него, той нямаше да бъде с мен толкоз години. Ако е належащо, съм подготвена да се срещна с нея и да обсъдя всичко, което я интересува. Но брачната половинка му не желае да ме вижда, тъй като знае: в случай че нещо ми се случи, тя ще унищожи личното си семейство със личните си ръце. Впрочем ние се познаваме. Няколко пъти сме се засичали на фирмени събития.
И даже тогава не се срамих, че дремя с мъжа си. И за какво би трябвало да се срамя от личното си благополучие и усеща? След няколко месеца ще се роди нашето бебе. В графата „ татко “ ще имам името му. Щастлива съм. Бременна съм от обичания мъж. Наистина не е персонално мой, само че това е любовта, за която всяка жена мечтае.
Инфо: Лична драма
