Най-трогателното послание до един син…Ако ти не се беше родил

...
Най-трогателното послание до един син…Ако ти не се беше родил
Коментари Харесай

7 причини да кажеш „Благодаря“ на сина си

 майка-и-син

Най-трогателното обръщение до един син…

Ако ти не се беше родил на този свят, щях да имам различен живот. Работа, пусти злословия, непознати диалози, обувки на висок ток… Защото преди този момент бях влюбена в себе си, а в този момент душата ми е в теб.

Ти ме научи да се опасявам за живота си. По-рано мечтаех да скоча с парашут, да прекосявам на алено, да плавам до шамандурата и да купонясвам до късно. Сега си мисля, че да умра толкоз рано е разкош, който не мога да си разреша. Защото на този свят има този, за който давам отговор с главата и сърцето си. Ти си моята котва в този живот!

Ти ме научи да споделям. Последната лъжица чорба, половинката бисквита, парчето ябълка, новия телефон. И аз въобще нямам нищо срещу да ги споделя с теб.

Ти ме научи да бъда занимателна. Сега знам, че мога да танцувам като малко пате, да чета с разнообразни гласове „ Писмото на Татяна до Онегин “, да рисувам дребното на козата или избягал от зоопарка кон. Заради твоя смях бих дала умората си на заложна къща и с получените пари бих ти купила балони!

Ти ме научи да запаметявам на мига. Да предскажа по кое време ще спреш да лазиш по корема ми или нежно ще ме „ целунеш “ по брадичката е на практика невероятно. Днес правиш едно, а на следващия ден към този момент усвояваш други умения. Затова просто фотографирам всеки ден от живота ти. За да те покажа след това на внуците си и да се посмеем на това по какъв начин си дразнел този свят.

Ти ме научи да оценявам времето. Преди ми се струваше, че за 5 минути не мога да свърша нищо. Сега знам, че 5 минути са си цялостен живот. Една чаша чай, едно вървене до тоалетна, простиране на прането или може би даже душ!

Ти ме научи да резервирам дзен успокоение в най-критични обстановки. Сътресение на мозъка, раздран комбинезон за 100 лв., коте с бълхи върху кухненската маса… Ако някой ден срещна индианско племе на балкона ни, просто бих ги попитала: „ Извинете, не ви ли е студено? “

Ти ме научи да виждам с оптимизъм на бъдещето. Коликите ще минат, зъбите ще пораснат, варицелата ще се излекува… Без значение какъв брой горчиви и сложни минути да имаме с теб в живота, знам, че времето ще ги изтрие от паметта и ще и тласне към нови открития: учебният чин, другарствата в университета, среща с бъдещата ти жена.

-Мамо, баща, това е Моника! Моника, това са родителите ми.

Източник: webmiastoto.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР