Най-стресиращо ми беше, когато спрях и от канавката пищяха хора.

„ Най-стресиращо ми беше, когато стопирах и от канавката пищяха хора. Чудех се дали да сляза – бях доста изплашен, само че слязох и започнах да споделям на хората от кое място да минат. Краката ми бяха задачите в тръни, само че не ги усещах “.

Това разяснява в „ Тази заран “ Кръстьо Буцев, избавил десетки от .

Доста хора от авариралия рейс ми се обадиха, изясни той и добави, че гледа не мисли за случилото се. С негов другар раздават и бутилки с вода на потърпевшите.

„ Не се усещам воин. Всеки, който може да помогне, би трябвало да слезе и да помогне “, споделя Буцев.

„ Шофьор съм. На доста обстановки съм попадал, на безразсъдни водачи. На всичко съм се нагледал. От 1991 година съм професионален водач. Не мога да каже, че съм най-съвестният водач, само че като видя някой мога да преценява какво може да направи “, разяснява той.

„ Винаги съм помагал и ще не преставам да оказвам помощ “, безапелационен е Кръстьо Буцев.