Ето до какво водят задълбочаващите се психически проблеми на българина
Най-страшното е, когато народът свикне и стартира да възприема насилието като нещо обикновено
Тази седмица два страховити случая оглавиха новините на всички медии. Мъж от Радомир умъртви грубо дамата, с която живее. Удрял я неведнъж с бутилка и дъска. Във съдбовната вечер и двамата използвали алкохол, само че в нищожно количество, оповестяват проверяващите. Преди няколко дни до нас стигна и новината, че казусът “Дебора ” се е повторил в столицата. 36-годишен мъж нападнал брачната половинка си и свиреп я нарязал по цялото тяло и лицето с макетно ножче.
И какво от това? Този път нямаше шествия и митинги. Дори нямаше вълна от отвращение в обществените мрежи. Единствено Дебора, която цялостен живот ще носи своите белези от макетно ножче, излезе с някакъв апел. Но той потъна на дъното на публичното внимание, откакто се оказа, че новата нарязана жена пази своя брачен партньор и желае да си го прибере назад вкъщи.
При изброяването на детайлности за първия случай окръжният прокурор от Перник загатна, че предния ден мъжът бил уволнен от работа. Но го направи с такава интонация, като че ли това е смекчаващо виновността събитие. Европа е на прага на криза. В Германия, да вземем за пример, " Фолксваген " затваря три завода, уволнява десетки хиляди чиновници, а на останалите счита да понижи заплатите с 10 %. Това „ ехтене “ несъмнено ще стигне и до България под някаква форма. И какво ще стане, в случай че всеки уволнен стартира да пребива и убива, с цел да му олекне?
Вторият случай пък ми напомни Йовковата героиня Божура, която споделя: „ Лош бил, пийнал бил! Аз така го желая! Да пие. Да лудува. Аз така го желая! И дано ме бие, дано ме тъпче с краката си… “ Пострадалата софиянка явно счита да продължи да живее с индивида, който я е рязал като феодален инквизитор. Но сходно държание у нас май не е изолиран случай, а по-скоро традиция, както излиза наяве от Йовковия откъс. И това е потресаващо!
Изолацията по време на Ковид пандемията и перманентното безпокойствие в последвалите времена на икономическа и политическа неустановеност отключиха нови психопатии у българина и обостриха старите. А съответните медицински грижи и предварителни защити съвсем отсъстват. Поправете ме, в случай че бъркам, само че у нас даже няма развита мрежа от клубове на анонимните алкохолици.
Най-страшното е, когато народът свикне и стартира да възприема насилието като нещо обикновено. А аз виждам по какъв начин това се случва сега. Затова измежду няколкото милиарда в новия бюджет за опазване на здравето включете най-малко няколко скромни милиона за психическо здраве и предварителни защити.
Тази седмица два страховити случая оглавиха новините на всички медии. Мъж от Радомир умъртви грубо дамата, с която живее. Удрял я неведнъж с бутилка и дъска. Във съдбовната вечер и двамата използвали алкохол, само че в нищожно количество, оповестяват проверяващите. Преди няколко дни до нас стигна и новината, че казусът “Дебора ” се е повторил в столицата. 36-годишен мъж нападнал брачната половинка си и свиреп я нарязал по цялото тяло и лицето с макетно ножче.
И какво от това? Този път нямаше шествия и митинги. Дори нямаше вълна от отвращение в обществените мрежи. Единствено Дебора, която цялостен живот ще носи своите белези от макетно ножче, излезе с някакъв апел. Но той потъна на дъното на публичното внимание, откакто се оказа, че новата нарязана жена пази своя брачен партньор и желае да си го прибере назад вкъщи.
При изброяването на детайлности за първия случай окръжният прокурор от Перник загатна, че предния ден мъжът бил уволнен от работа. Но го направи с такава интонация, като че ли това е смекчаващо виновността събитие. Европа е на прага на криза. В Германия, да вземем за пример, " Фолксваген " затваря три завода, уволнява десетки хиляди чиновници, а на останалите счита да понижи заплатите с 10 %. Това „ ехтене “ несъмнено ще стигне и до България под някаква форма. И какво ще стане, в случай че всеки уволнен стартира да пребива и убива, с цел да му олекне?
Вторият случай пък ми напомни Йовковата героиня Божура, която споделя: „ Лош бил, пийнал бил! Аз така го желая! Да пие. Да лудува. Аз така го желая! И дано ме бие, дано ме тъпче с краката си… “ Пострадалата софиянка явно счита да продължи да живее с индивида, който я е рязал като феодален инквизитор. Но сходно държание у нас май не е изолиран случай, а по-скоро традиция, както излиза наяве от Йовковия откъс. И това е потресаващо!
Изолацията по време на Ковид пандемията и перманентното безпокойствие в последвалите времена на икономическа и политическа неустановеност отключиха нови психопатии у българина и обостриха старите. А съответните медицински грижи и предварителни защити съвсем отсъстват. Поправете ме, в случай че бъркам, само че у нас даже няма развита мрежа от клубове на анонимните алкохолици.
Най-страшното е, когато народът свикне и стартира да възприема насилието като нещо обикновено. А аз виждам по какъв начин това се случва сега. Затова измежду няколкото милиарда в новия бюджет за опазване на здравето включете най-малко няколко скромни милиона за психическо здраве и предварителни защити.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ