Българското посещение в Битоля е фашистки марш
Най-старото проправителствено сръбско издание " Политика " повтори всички антибългарски трудове от районен съд Македония от последните две седмици. Този път мотив за " общата скопско-белградска офанзива " е откриването на Културния център „ Иван Михайлов “ в Битоля.
В текста не е пропусната нито една опорка от антибългарската реторика на македонските политици, само че изданието си разрешава да дефинира българската делегация в Битоля като " фашистки марш ", оповестяват от БГНЕС. Изданието неотдавна бе закупено от непосредствен до президента Александър Вучич " бизнесмен ".
Публикуваме без съкращения текста в " Политика ", който е озаглавен: Българската подривна активност на фашистките колаборационисти разгневи македонците
Приказките нормално стартират с изречението: „ Имало едно време... “, носят някои уроци за добродетели и дефекти и имат благополучен край. Но случилото се неотдавна под македонското слънце в Битоля - града на почетните консули, колкото и нереално да наподобява, за жалост, не е приказка.
Затова можем да стартираме сагата за това събитие по този начин: 77 години след успеха над фашизма в Северна Македония този камшик от предишното се трансформира в настояща тематика. „ Добросъседската” страна изпрати в Северна Македония своята делегация, състояща се от министър-председателя на България, вицепремиер, министъра на външните работи, някогашния министър на външните работи и някогашния министър на защитата, с цел да унижи за следващ път македонския народ посредством разкриване на Българския културен център в Битоля,.наречен „ Ванчо Михайлов”. А той беше уверен помощник на Хитлер, Мусолини, Павелич, българския цар Борис III...
През тези мрачни времена идентичността на македонския народ освен беше оспорвана, само че беше и потъпкана от фашисткия ботуш. Дали името на културния център в действителност крие посланието „ Това е България “? В страна, където сътрудниците на Хитлер, като част от окупационната българска войска и полиция, затварят всички евреи от Щип, Скопие, Кичево и ги изпращат в лагера Треблинка. 7 144 от тях са убити. 30 000 сърби са откарани с вагони за добитък от Скопие в окупационната зона на Вермахта, а по-малък брой в лагери в Германия и България. Тези данни се намират в Мемориалния център на Холокоста на евреите от Македония в Скопие.
Този български акт, който оправдава нацистката и фашистка идеология, беше разпространяван ни повече, ни по-малко от Кирил Петков, българския министър-председател. И това не беше всичко. Нокаутът е изявлението му, че е „ мост сред две страни “ в миг, в който българската публична политика счита, че Северна Македония може да влезе в Европейски Съюз единствено като страна, обитаема с хора от български генезис и че българите би трябвало да са част от Конституцията РСМ. Разбира се, с изключение на твърдата позиция, че в Македония живеят над 3 500 публични българи и че са им отнети правото на самоопределяне, Петков и неговите сътрудници считат, че в България няма македонци. Въпреки че Европейският съд по правата на индивида в Страсбург постанови, че правата на македонците в България са отнети и страната би трябвало да им разреши да живеят като македонци.
Петков е ученик на Харвард с прозападна ориентировка, за разлика от Румен Радев - президента на България, който е възприеман като проруски надъхан. Сблъсъкът на две идеологии, идващи от София, сподели сходен проблем в Украйна, където се сблъскаха неонацисти и антифашисти.
Македонското управление, като се стартира от президента, премиера, външния и вътрешния министри, съобщи, че това е директна провокация, а Димитър Ковачевски се опита да заключи целия проблем, като акцентира: " Антифашистката ориентировка е част от нашата национална еднаквост ", признавайки, че този ход на българските държавници разсъниха духовете от предишното на македонския народ, като насърчиха езика на омразата и породиха още веднъж съмнение към тези, които се бориха сполучливо. „ Затова изцяло разбирам гнева на македонския народ “, уточни Ковачевски.
Но остават редица отворени въпроси.
Как " домарширува " българската делегация към Северна Македония? Не може ли Министерството на правораздаването да излезе с позиция, че този български център не може да бъде регистриран под това име? Възможно ли е никой от изпълнителната и правосъдната власт на Македония да не знае с какво желание Петков влиза в Северна Македония и никой да не попречи на желанията му? Ако пък е правилно, че не са знаели за българския проект, тогава за какво не участваха на откриването на КЦ като домакини и не поддържаха предлагания от Петков „ мост на другарството “?
Призракът на фашизма обаче още веднъж се появи под македонското небе. „ Ясното слънце “ залезе.
В текста не е пропусната нито една опорка от антибългарската реторика на македонските политици, само че изданието си разрешава да дефинира българската делегация в Битоля като " фашистки марш ", оповестяват от БГНЕС. Изданието неотдавна бе закупено от непосредствен до президента Александър Вучич " бизнесмен ".
Публикуваме без съкращения текста в " Политика ", който е озаглавен: Българската подривна активност на фашистките колаборационисти разгневи македонците
Приказките нормално стартират с изречението: „ Имало едно време... “, носят някои уроци за добродетели и дефекти и имат благополучен край. Но случилото се неотдавна под македонското слънце в Битоля - града на почетните консули, колкото и нереално да наподобява, за жалост, не е приказка.
Затова можем да стартираме сагата за това събитие по този начин: 77 години след успеха над фашизма в Северна Македония този камшик от предишното се трансформира в настояща тематика. „ Добросъседската” страна изпрати в Северна Македония своята делегация, състояща се от министър-председателя на България, вицепремиер, министъра на външните работи, някогашния министър на външните работи и някогашния министър на защитата, с цел да унижи за следващ път македонския народ посредством разкриване на Българския културен център в Битоля,.наречен „ Ванчо Михайлов”. А той беше уверен помощник на Хитлер, Мусолини, Павелич, българския цар Борис III...
През тези мрачни времена идентичността на македонския народ освен беше оспорвана, само че беше и потъпкана от фашисткия ботуш. Дали името на културния център в действителност крие посланието „ Това е България “? В страна, където сътрудниците на Хитлер, като част от окупационната българска войска и полиция, затварят всички евреи от Щип, Скопие, Кичево и ги изпращат в лагера Треблинка. 7 144 от тях са убити. 30 000 сърби са откарани с вагони за добитък от Скопие в окупационната зона на Вермахта, а по-малък брой в лагери в Германия и България. Тези данни се намират в Мемориалния център на Холокоста на евреите от Македония в Скопие.
Този български акт, който оправдава нацистката и фашистка идеология, беше разпространяван ни повече, ни по-малко от Кирил Петков, българския министър-председател. И това не беше всичко. Нокаутът е изявлението му, че е „ мост сред две страни “ в миг, в който българската публична политика счита, че Северна Македония може да влезе в Европейски Съюз единствено като страна, обитаема с хора от български генезис и че българите би трябвало да са част от Конституцията РСМ. Разбира се, с изключение на твърдата позиция, че в Македония живеят над 3 500 публични българи и че са им отнети правото на самоопределяне, Петков и неговите сътрудници считат, че в България няма македонци. Въпреки че Европейският съд по правата на индивида в Страсбург постанови, че правата на македонците в България са отнети и страната би трябвало да им разреши да живеят като македонци.
Петков е ученик на Харвард с прозападна ориентировка, за разлика от Румен Радев - президента на България, който е възприеман като проруски надъхан. Сблъсъкът на две идеологии, идващи от София, сподели сходен проблем в Украйна, където се сблъскаха неонацисти и антифашисти.
Македонското управление, като се стартира от президента, премиера, външния и вътрешния министри, съобщи, че това е директна провокация, а Димитър Ковачевски се опита да заключи целия проблем, като акцентира: " Антифашистката ориентировка е част от нашата национална еднаквост ", признавайки, че този ход на българските държавници разсъниха духовете от предишното на македонския народ, като насърчиха езика на омразата и породиха още веднъж съмнение към тези, които се бориха сполучливо. „ Затова изцяло разбирам гнева на македонския народ “, уточни Ковачевски.
Но остават редица отворени въпроси.
Как " домарширува " българската делегация към Северна Македония? Не може ли Министерството на правораздаването да излезе с позиция, че този български център не може да бъде регистриран под това име? Възможно ли е никой от изпълнителната и правосъдната власт на Македония да не знае с какво желание Петков влиза в Северна Македония и никой да не попречи на желанията му? Ако пък е правилно, че не са знаели за българския проект, тогава за какво не участваха на откриването на КЦ като домакини и не поддържаха предлагания от Петков „ мост на другарството “?
Призракът на фашизма обаче още веднъж се появи под македонското небе. „ Ясното слънце “ залезе.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ