Най-старото ми дърво е лимон с гъсто преплетени клони. Неотдавна

Най-старото ми дърво е лимон с гъсто преплетени клони. Неотдавна един градинар ме попита дали знам по какъв начин умират цитрусовите дървета...
Когато едно дърво остарее, в случай че е съумяло да преживее суши, заболявания и безчет офанзиви на гъби и паразити, то стартира да дава щедро плодове. 
В края на виталния си цикъл дървото дава последната си богата годишна продукция от лимони. Това се случва след идването на последната пролет, когато цветовете избухват в големи съцветия, изпълвайки въздуха с такава опияняваща наслада, че гърлото ви дращи и носът ви сърби още на две пресечки от дървото. 
Плодовете узряват едновременно, а клоните се чупят под тежестта им и след няколко седмици земята под дървото е покрита с гнили лимони. 
Беше необичайно, сподели той, да видиш такова обилие тъкмо преди гибелта. 
Същото се случва и в животинския свят: сьомгата се чифтосва, до момента в който умре; хиляди милиони херинги оцветяват водите на Тихия океан в бяло – тази диря от яйца се простира на стотици километри.

Дърветата обаче не са животни и протестът на плодородието не е свойство на растенията, а по-скоро остатъкът от нашия тип, който пораства неконтролируемо във всички направления. 
Попитах какъв брой дълго ще живее моето лимоново дърво. Кой знае, отговори той. Можете, несъмнено, да го отрежете и да преброите пръстените, само че кой би се сетил за такова нещо?
Из книгата „ Кога престанахме да разбираме света “, Бенхамин Лабатут