Най-старият трик на политиците е да заблуждават обществото, че воюват

Най-старият трик на политиците е да заблуждават обществото, че водят война между тях, водени от кардинални съображения. Такъв претекст обаче няма. Зад всяка политическа борба стои безумен блян към власт, прикриващ се зад баналното опрощение, че съперникът би трябвало да бъде победен в името на публичния интерес. А самият властови нагон е просто израз на атрофирало его, жадно да отхапе колкото е допустимо по-голямо парче от res publica - политическата общественост.

Няма по-добър образец за сходно съревнование в родната политическа реалност от

от време на време разгарящата се война сред президента Радев и премиера Борисов .

Още когато Радев завоюва изборите за държавен глава през 2016 година, се разбра, че двамата въобще няма да могат да мелят брашно дружно. И не тъй като някогашният военачалник от Военновъздушни сили беше подсилен от Българска социалистическа партия - върлия зложелател на ГЕРБ. А тъй като стана явно, че Радев е единствената политическа фигура в България, която е в положение не просто да се съревновава, само че и да победи Бойко Борисов в борбата за “народната обич ” - другояче казано, за рейтинга.

Всеки е наясно, че личността на Борисов (прословутата харизма, както ласкаво се показват придворните му псевдоанализатори) постоянно е имала огромно значение за изборните триумфи на неговата партия. И ненадейно, безусловно от нищото се появи Радев - друга фигура с очевидно значими политически упоритости, която можеше да засенчи лидера на ГЕРБ. Оттам нататък беше единствено въпрос на време двама сходни политици да стартират постоянно да се сблъскват между тях. Както и че битките им ще бъдат предизвикани по-скоро от личностни, в сравнение с от кардинални съображения.

И това напълно ясно се вижда от

 

смайващо сходния метод, по който протичат свадите сред президента и премиера

 

Например при започване на 2018 година, когато подаде оставка тогавашният шеф на НСО Ангел Антонов. Той беше сменен от Данчо Дяков - по това време боен консултант на Радев. Точно този миг избра  Борисов, с цел да нападна дясната ръка на президента - началника на политическия му кабинет Иво Христов. Водачът на ГЕРБ разгласи, че Христов е работил в телевизия на депутата от Движение за права и свободи и медиен магнат Делян Пеевски, и го нарочи за “сивия кардинал ” в президентството. И предложи на Радев „ да не слуша беквокалите и тенорите си, както аз не чувам моите ”.

Неприкритият намек на премиера, че Пеевски има собствен човек на „ Дондуков ” 2, накара президента да подскочи като жилнат. „ Г-н Борисов получи коледен подарък с цялостната поддръжка безусловно от господин Доган. Партията на господин Борисов гласоподава единомислещо импортирания от господин Пеевски Закон за КТБ ”, изреждаше Радев връзките сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. И контраатакува с поредност от въпроси за контактите сред Борисов и Пеевски, дали имат общи бизнес ползи и дали държавното управление подкрепя политика от Движение за права и свободи да печели публични поръчки.

Изнервен, Борисов видя във въпросите на Радев „ вероломно нахлуване против държавното управление без никаква причина ”. „ Абсолютно ми е чиста съвестта. Ако има каквито и да било данни за мой бизнес, тъй като това е безспорна неистина, за нещо, което съм направил с Делян Пеевски, да сезира прокуратурата, КОНПИ, която желае институция, още през днешния ден ”, обърна се яростно той към президента.

Депутатът от Движение за права и свободи пък се обиди от метода, по който Радев и Борисов го намесват в своята свада. „ Каквито и проблеми министър председателят и президентът да имат между тях, персонални или институционални, да ги вземат решение отсега нататък като огромни момчета, генерали, без да намесват един народен представител от опозицията, тъй като аз нямам никакво отношение към техните разногласия за самолети, танкове, търгове или всякакви комисии ”, разгласи Пеевски в намерено писмо.

За похлупак по същото време имаше случай със брачната половинка на президента Десислава Радева, когато употребеният от нея автомобил на НСО беше спрян за инспекция от чиновници на Министерство на вътрешните работи. А началникът на службата в оставка Антонов беше пратен от държавното управление за консул в Санкт Петербург, без да има дипломатически опит.

Тази преживелица бързо потъна в забвение поради други кавги. Фрапиращото обаче е, че през последните дни двамата затънаха в нова свада, която включваше същите детайли - оставка в НСО, държанието на първата дама, одиозно дипломатическо предопределение в чужбина, неуместни въпроси към Борисов (Пеевски отсъства, най-малко засега). Този път се отдръпна Данчо Дяков - по персонални аргументи, както твърди. Борисов обаче разгласи, че поради „ големите кавги в президентската институция ген. Дяков е трябвало да бъде изритан “. Това, което той не се осмели да изкаже обществено, го сториха близки до ръководещите медии, които непосредствено показаха Десислава Радева като индивида, виновен за отдръпването на Дяков, защото се намесвала в работата на НСО.

Излизаше, че президентът е командорен от личната си брачна половинка - намек, който Радев нямаше по какъв начин да преглътне, в случай че не искаше да пострада репутацията му на мощен и независим мъж и политик. Затова той упрекна Борисов в интригантстване и го удари, където най-вече го боли - в (не)успехите на ръководството на ГЕРБ, което по думите му „ закотви на дъното на Европа “ България. И задочно изиска посредством медиите от премиера да изясни претекстовете си да прати за консул във Валенсия Пламен Георгиев - ексшефа на държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ), макар замесването му в аферата „ Апартаментгейт ” и цялостната липса на дипломатически опит и подготовка.

Така съумя да приклещи в ъгъла Борисов, който беше заставен да разяснява тематика, усърдно отбягвана от ръководещите. И го направи по метод, който разсмя и кокошките: „ Пламен Георгиев е с няколко образования, хиляди награди, с милиарди арестувани и иззети средства, с няколко езика... Взехме решение, изпратихме го консул във Валенсия. Хиляди такива консули има. “

Това, което демонстрират тези случаи, е, че

„ огромните момчета ” (по израза на Пеевски) се разгорещяват най-вече,

когато политическият им съперник ги засегне персонално - поради непосредственото им обграждане, околните им хора, личните им кадрови решения. Очевидно е, че идеологическите възгледи (ако изобщо има такива), държавните ползи и публичните потребности (ако вълнуват някого) изобщо не влизат в сметката. Егото, както и неговата отбрана и облекчаване - това движи водещите държавни мъже.

И защото наближават избори с голям залог - вотът за кметове и общински съветници през октомври, можем да чакаме, че ще следим все по-често сходни битки. Бойко Борисов е лицето на своята партия. Румен Радев от ден на ден се изявява като лице на опозицията, изключително при растящата беззащитност на лидера на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, която осъзнава тежкото си състояние и безусловно гледа в устата президента - да вземем за пример като повтори обвиняванията му към ГЕРБ за закотвената на дъното на Европа България.

Няма ги към този момент буферите сред премиера и президента - Цветан Цветанов и Иво Христов. Преди Цветанов беше поел (с забележима охота) ролята на острие на партията против президента, с което позволяваше на Борисов да твърди, че всичко сред него и Радев е наред. А с неналичието на Христов отпадна и индивидът, който водачът на ГЕРБ винеше за проблемите и разминаванията с президентството.

Така Радев и Борисов остават сами, лице в лице, с цел да решат кой ще бъде най-високорейтинговият политик на нацията. Местните избори ще катализират този неминуем спор, който започва още в края на 2016 година, само че надали ще бъдат кулминационната точка му, в случай че не настъпи непредвидена обстановка като рухване на държавното управление. В публичен проект обаче тази битка няма изключително значение, защото е лична политическа борба и няма да докара до смяна на статуквото в страната.