Крепчанският скален манастир – пазител на най-стария надпис на кирилица
Най-старият до момента откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Той бил открит още от Карел Шкорпил, само че е разчетен доста по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който съумял да прочете и датата, на която е бил изработен – 921. Това значи, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни до момента.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
В надписа се загатва за
аскет на име Антоний
който е основал манастира и е умрял там. Негов почитател на име Михаил споделя за гибелта на Антоний и декларира твърдо, че там постоянно ще има черква и че тя в никакъв случай няма да стане хамбар. Надписът е ситуиран в пет реда, съдържа общо 134 букви. Професор Казимир Попконстантинов намира и втори надпис, който се състои от девет реда и е достигнал до нас доста развален. Запазените са 59 букви. Четат се относително ясно първите три реда. Това, което е непокътнато, гласи: „ В 921 година през месец октомври умря раб божи Антон… “
Надписът е неповторим с информацията, която дава за умрелия отец Антоний. Видно от наличието, той е заровен в 921 година, т. е. шест години преди гибелта на цар Симеон Велики и 25 година преди Св. Иван Рилски, считан за учредител на отшелничеството в средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета „ свят отец “ пред името на умрелия създател на скалната обител, приказва за почитта, с която се е употребил. С по този начин обозначената си година на изписване, графитът се явява най-ранно датираният на кирилица в света.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
В Крепчанския скален манастир интерес съставляват и шестте староеврейски и рунически надписа. Наличието на многочислени надписи и рисунки в манастирския комплекс демонстрира, че в него са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това приказват и
два печата на цар Симеон
открити в покрайнините на скалната обител.
Крепчанският скален манастир се намира на 2 км от с. Крепча и на 20 км от гр. Попово. През 2007 година манастирът е трансфорат в по-достъпен туристически обект. До него е построен метод посредством стълба с парапети. Манастирът е построен на три равнища в скалите и включва отшелнически килии, крипта и черква. До междинната тераса, където се намира църквата „ Всички български светии “, има сложени дървени стълби, които улесняват туристите.
Скалната обител край Крепча крие благоприятни условия за развиване на културно-исторически и поклоннически туризъм. Още повече, че той има стратегическо местонахождение – среща се наоколо до пътя Попово-Русе и средновековния Червен. Ако сте решили да го посетите, наложително посетете и намиращата се на 10 км Гаговска гробница от времето на траките. В землището на близкия гр. Опака има още две тракийски гробници.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
Манастирът е може би най-южният от един огромен комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били изключително известни и тачени от царете в Първото българско царство.
Значението на надписа от Крепча е голямо, тъй като той е следващото доказателство, че кирилицата е почнала да се употребява точно в България.
Според археологът проф. Николай Овчаров не се обръща задоволително внимание на основаването на кирилицата и това води до комплициране. „ Дори в нашите учебни заведения надали не децата остават с усещането, че кирилицата е основана от братята Кирил и Методий “, изяснява Овчаров и добавя, че в Русия пък се приказва малко за основателите на писмеността и просто се споделя, че това е славянската книжовност. Овчаров напомня, че Кирил и Методий са основали не кирилицата, а глаголицата и са я популяризирали във Велика Моравия.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
Археологът е безапелационен, че появилата се по-късно кирилица е основана точно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили леговище от княз Борис I. Според Овчаров те може да са основали писмеността, на която пишем през днешния ден в някой от манастирите на първата българска столица, най-вероятно в манастира на
Голямата базилика
Археологът изяснява, че кирилицата е основана на основата на говоримия български език, а не просто на славянския и това я прави преди всичко българска писменост. Едва по-късно други славянски нации стартират да я употребяват, като първите кирилски надписи в Русия да вземем за пример чак от края на Х век.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
В надписа се загатва за
аскет на име Антоний
който е основал манастира и е умрял там. Негов почитател на име Михаил споделя за гибелта на Антоний и декларира твърдо, че там постоянно ще има черква и че тя в никакъв случай няма да стане хамбар. Надписът е ситуиран в пет реда, съдържа общо 134 букви. Професор Казимир Попконстантинов намира и втори надпис, който се състои от девет реда и е достигнал до нас доста развален. Запазените са 59 букви. Четат се относително ясно първите три реда. Това, което е непокътнато, гласи: „ В 921 година през месец октомври умря раб божи Антон… “
Надписът е неповторим с информацията, която дава за умрелия отец Антоний. Видно от наличието, той е заровен в 921 година, т. е. шест години преди гибелта на цар Симеон Велики и 25 година преди Св. Иван Рилски, считан за учредител на отшелничеството в средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета „ свят отец “ пред името на умрелия създател на скалната обител, приказва за почитта, с която се е употребил. С по този начин обозначената си година на изписване, графитът се явява най-ранно датираният на кирилица в света.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
В Крепчанския скален манастир интерес съставляват и шестте староеврейски и рунически надписа. Наличието на многочислени надписи и рисунки в манастирския комплекс демонстрира, че в него са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това приказват и
два печата на цар Симеон
открити в покрайнините на скалната обител.
Крепчанският скален манастир се намира на 2 км от с. Крепча и на 20 км от гр. Попово. През 2007 година манастирът е трансфорат в по-достъпен туристически обект. До него е построен метод посредством стълба с парапети. Манастирът е построен на три равнища в скалите и включва отшелнически килии, крипта и черква. До междинната тераса, където се намира църквата „ Всички български светии “, има сложени дървени стълби, които улесняват туристите.
Скалната обител край Крепча крие благоприятни условия за развиване на културно-исторически и поклоннически туризъм. Още повече, че той има стратегическо местонахождение – среща се наоколо до пътя Попово-Русе и средновековния Червен. Ако сте решили да го посетите, наложително посетете и намиращата се на 10 км Гаговска гробница от времето на траките. В землището на близкия гр. Опака има още две тракийски гробници.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
Манастирът е може би най-южният от един огромен комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били изключително известни и тачени от царете в Първото българско царство.
Значението на надписа от Крепча е голямо, тъй като той е следващото доказателство, че кирилицата е почнала да се употребява точно в България.
Според археологът проф. Николай Овчаров не се обръща задоволително внимание на основаването на кирилицата и това води до комплициране. „ Дори в нашите учебни заведения надали не децата остават с усещането, че кирилицата е основана от братята Кирил и Методий “, изяснява Овчаров и добавя, че в Русия пък се приказва малко за основателите на писмеността и просто се споделя, че това е славянската книжовност. Овчаров напомня, че Кирил и Методий са основали не кирилицата, а глаголицата и са я популяризирали във Велика Моравия.
Сн.: Крепчански феодален скален манастир/Facebook
Археологът е безапелационен, че появилата се по-късно кирилица е основана точно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили леговище от княз Борис I. Според Овчаров те може да са основали писмеността, на която пишем през днешния ден в някой от манастирите на първата българска столица, най-вероятно в манастира на
Голямата базилика
Археологът изяснява, че кирилицата е основана на основата на говоримия български език, а не просто на славянския и това я прави преди всичко българска писменост. Едва по-късно други славянски нации стартират да я употребяват, като първите кирилски надписи в Русия да вземем за пример чак от края на Х век.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ