Най-старата обсерватория – на Алма матер, грейва обновена в края на септември
Най-старата обсерватория – на Алма матер, блества актуализирана в края на септември
Научен център в райска градина е ситуиран в центъра на София – най-старата астрономическа обсерватория в България в Борисовата градина от 1897 година събира будни учени, студенти и фенове.
Целият комплекс в никакъв случай не е прекъсвал активността си с малко изключение.
В него са Големият купол, или Стареца, както галено го назовават преподавателите от катедра “Астрономия ” на Софийския университет, дребният купол, меридианният кръг и огромната административна постройка с лекционна зала, написа 24 часа.
Изключението от работния график на обсерваторията е през последните няколко години,
когато учените чакат да се направи ремонт. А той към този момент е финализиран и след последната дума на комисията телескопите ще бъдат калибрирани, ще се подредят всички принадлежности, а формалното
разкриване е планирано за 27 септември, събота, когато е Световният ден на астрономията.
“Идеята да се направи обсерваторията е на проф. Марин Бъчеваров, първия професионален астроном в България. През 1892 година той стартира да чете първия курс по астрономия в Софийския университет.
Малко по-късно е назначен за професор и стартира да оборудва практическите си занятия с
разнообразни принадлежности. Телескопът на Петър Берон, който е дарен на университета, е част от тях. Неговата съществена цел е да бъде издигната астрономическа обсерватория, както има във всяка столица в Европа ”, споделя ръководителят на обсерваторията доцент Евгени Овчаров.
Целта била обсерваторията да е покрай София. Трябвало е да се намира на мрачно място,
без светлини в близост. Тя е била издигната в околност, която се е наричала Пасището на село Слатина. Борисовата градина е била по-малка – към Орлов мост. Мястото тогава е било поляна, не е имало дървета. Имало е предпоставки за правене на просвета на мрачно нощно небе.
“Още от първите години тук е имало деен теоретичен и публичен живот.
През есента на 1900 година като студент Кирил Попов, който по-късно става най-успешният математик учен, основава кръжок по астрономия. Той съществува и до през днешния ден ”, изяснява доцент Овчаров.
След като бъде открита ремонтираната обсерватория, чието възобновяване е за към 1 млн. лева,
ще има лекции и на практика занятия за студенти, кръжочни действия, визити по разнообразни мотиви като Ден на астрономията, Европейска нощ на учените и така нататък От няколко години има опция и за платени визити. “Надявам се да станат чести и дейни, за което би трябвало
да се събере екип ”, възнамерява доцент Овчаров, който управлява работата на обсерваторията от 10 година
Срещу скромна такса посетителите слушат къса известна лекция, има наблюдения на Слънцето денем. При вечерните визити главният акцент са наблюдения на планети или други, по-ярки обекти. “За страдание, в днешно време сме в центъра на града и има доста светлинно и прахово замърсяване, само че въпреки всичко за образование и да се огледа ярка планета, е отлично. ”
Може би към момента доста хора не знаят, че обсерваторията дълги години е била службата за точно време на България
Оттук със специфичен зенитен телескоп или меридианен кръг, който се е намирал в най-малката постройка в двора, се следят избрани звезди, които минават през тъкмо избрана линия на небето. Знае се по кое време би трябвало да преминат оттова, сверява се доста акуратен часовник и отсам се е давало точното време първо за жп транпорта, по-късно за радио, за телевизия и така нататък Един от тези
прецизни точни часовници е непокътнат в Политехническия музей, другият е в обсерваторията.
Според доцент Овчаров всяко наблюдаване на небето е тип изобретение, тъй като постоянно се случва нещо забавно През 1910 година Кирил Попов като помощник тогава следи Халеевата комета при предпоследното ѝ прекосяване наоколо до Слънцето. Последното е през 1986 година Тогава съумява да посочи нейните орбитни детайли и
разгласява резултатите, което се счита за първата научна астрономическа обява на български астроном.
През последните 15 година студентите по физика и астрономия са малко. От няколко години обаче има забележим растеж, удовлетворен е ученият. Явилите се на изпит по физика тази година са два пъти повече, в сравнение с през последните години. В бакалавърската компетентност “Астрофизика, метеорология и геофизика ” бройките са се запълнили и има хора, които не са съумели да влязат на първо класиране. Интерес към просвета постоянно е имало и ще продължава да има – това са нещата, които дърпат човечеството напред, споделя веруюто си астрономът.
Научен център в райска градина е ситуиран в центъра на София – най-старата астрономическа обсерватория в България в Борисовата градина от 1897 година събира будни учени, студенти и фенове.
Целият комплекс в никакъв случай не е прекъсвал активността си с малко изключение.
В него са Големият купол, или Стареца, както галено го назовават преподавателите от катедра “Астрономия ” на Софийския университет, дребният купол, меридианният кръг и огромната административна постройка с лекционна зала, написа 24 часа.
Изключението от работния график на обсерваторията е през последните няколко години,
когато учените чакат да се направи ремонт. А той към този момент е финализиран и след последната дума на комисията телескопите ще бъдат калибрирани, ще се подредят всички принадлежности, а формалното
разкриване е планирано за 27 септември, събота, когато е Световният ден на астрономията.
“Идеята да се направи обсерваторията е на проф. Марин Бъчеваров, първия професионален астроном в България. През 1892 година той стартира да чете първия курс по астрономия в Софийския университет.
Малко по-късно е назначен за професор и стартира да оборудва практическите си занятия с
разнообразни принадлежности. Телескопът на Петър Берон, който е дарен на университета, е част от тях. Неговата съществена цел е да бъде издигната астрономическа обсерватория, както има във всяка столица в Европа ”, споделя ръководителят на обсерваторията доцент Евгени Овчаров.
Целта била обсерваторията да е покрай София. Трябвало е да се намира на мрачно място,
без светлини в близост. Тя е била издигната в околност, която се е наричала Пасището на село Слатина. Борисовата градина е била по-малка – към Орлов мост. Мястото тогава е било поляна, не е имало дървета. Имало е предпоставки за правене на просвета на мрачно нощно небе.
“Още от първите години тук е имало деен теоретичен и публичен живот.
През есента на 1900 година като студент Кирил Попов, който по-късно става най-успешният математик учен, основава кръжок по астрономия. Той съществува и до през днешния ден ”, изяснява доцент Овчаров.
След като бъде открита ремонтираната обсерватория, чието възобновяване е за към 1 млн. лева,
ще има лекции и на практика занятия за студенти, кръжочни действия, визити по разнообразни мотиви като Ден на астрономията, Европейска нощ на учените и така нататък От няколко години има опция и за платени визити. “Надявам се да станат чести и дейни, за което би трябвало
да се събере екип ”, възнамерява доцент Овчаров, който управлява работата на обсерваторията от 10 година
Срещу скромна такса посетителите слушат къса известна лекция, има наблюдения на Слънцето денем. При вечерните визити главният акцент са наблюдения на планети или други, по-ярки обекти. “За страдание, в днешно време сме в центъра на града и има доста светлинно и прахово замърсяване, само че въпреки всичко за образование и да се огледа ярка планета, е отлично. ”
Може би към момента доста хора не знаят, че обсерваторията дълги години е била службата за точно време на България
Оттук със специфичен зенитен телескоп или меридианен кръг, който се е намирал в най-малката постройка в двора, се следят избрани звезди, които минават през тъкмо избрана линия на небето. Знае се по кое време би трябвало да преминат оттова, сверява се доста акуратен часовник и отсам се е давало точното време първо за жп транпорта, по-късно за радио, за телевизия и така нататък Един от тези
прецизни точни часовници е непокътнат в Политехническия музей, другият е в обсерваторията.
Според доцент Овчаров всяко наблюдаване на небето е тип изобретение, тъй като постоянно се случва нещо забавно През 1910 година Кирил Попов като помощник тогава следи Халеевата комета при предпоследното ѝ прекосяване наоколо до Слънцето. Последното е през 1986 година Тогава съумява да посочи нейните орбитни детайли и
разгласява резултатите, което се счита за първата научна астрономическа обява на български астроном.
През последните 15 година студентите по физика и астрономия са малко. От няколко години обаче има забележим растеж, удовлетворен е ученият. Явилите се на изпит по физика тази година са два пъти повече, в сравнение с през последните години. В бакалавърската компетентност “Астрофизика, метеорология и геофизика ” бройките са се запълнили и има хора, които не са съумели да влязат на първо класиране. Интерес към просвета постоянно е имало и ще продължава да има – това са нещата, които дърпат човечеството напред, споделя веруюто си астрономът.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ