Най-старата банка в света, от която Италия продължава да не може да излезе
Най-старата банка в света Banca Monte dei Paschi di Siena SpA в последните години сервира и най-продължителната сапунена опера на италианските финанси. Нейните корени датират от 1472 година, когато Леонардо да Винчи е бил на 20 години и изцяло чужд за света, а Америка към момента не е била открита от Христофор Колумб. Тогава банката е финансирала селскостопанска и комерсиална активност в Сиена, а по-късно се уголемява из целия полуостров.
Няколко века по-късно точно тя се трансформира в един от най-големите кредитори в Италия. Експанзията ѝ стартира от началото на 2000 година, когато тя дебютира на локалната фондова борса. След това тя закупи няколко районни банки и стремително стартира да уголемява клоновата си мрежа и портфолиото си. Така през 2007 година банката купи още една италианска банка – Banco Antonveneta. Тогава финансовата институция от Сиена заплати 9 милиарда евро на испанската Santander.
Експанзията обаче се случи точно преди финансовата рецесия от 2008 година да постави…
…началото на мъката
Банката стартира да натрупа загуби за милиарди, а мениджърите се ангажираха с дейности, които след това ги забъркаха в години на правосъдни процедури. За да скрият част от загубите от финансовите си доклади, висшето управление на банката подписа секрети контракти за деривати с Deutsche Bank и Nomura. Това съглашение докара до присъди за затвор за 13 банкови ръководители (бел. р. – те след това бяха отменени).
Така се стигна и до огромния миг – италианското държавно управление закупи контролния пакет акции на банката през 2012 година
Сега държавното управление на Италия желае да приключи историята като слее банката, която към този момент е на пето място по величина в страната, с локален съперник. Това ще даде на премиера Джорджа Мелони право да се хвали с разрешаването на един видимо безконечен проблем, с който редица управници през годините не могат да се оправят.
В проекта липса единствено покупател
Правителството няма публична власт да принуди различен заемодател да закупи неговия дял от 64% в банката. Въпреки че банката наподобява постоянна, нейното скандално минало я прави сложна за продажба.
Планът на Мелони за италианската банка най-малко ще резервира институцията под локална благосъстоятелност. Така ще бъдат спазени и регулациите на Европейския съюз, които позволиха национализацията при изискване, че банката стане още веднъж частна – в началото до края на 2021 година, само че по-късно срокът бе продължен до края на 2024 година
Monte dei Paschi е в доста по-добра форма, в сравнение с бе единствено преди няколко години. Стратегия за възобновяване, водена от основния изпълнителен шеф Луиджи Ловалио, и растящите доходи от лихви сложиха банката напът да регистрира годишна облага от над 1 милиарда евро за първи път от 2007 година
Заради многократните неуспехи по продажбата държавното управление в този момент възнамерява да предложи единствено до 15% от банката в по-малко разпространение и търси съветници за продажбата. Това ще завоюва време на държавното управление, ще покаже, че е ангажирано с проблема пред европейските управляващи, и ще направи оставащия дял по-евтин за всеки евентуален покупател.
Сред италианските банки евентуалните купувачи от мащаба, който планува държавното управление, се свеждат до двама. Това са основаната в Милано Banco BPM SpA, която споделя, че не се интересува от евентуална договорка всякога, в който се появят спекулации. Основната причина за отхвърли съгласно шефовете на банката е, че това би блъснало акциите на банката.
Другият евентуален претендент е основаната в Модена BPER Banca SpA.
Всеки от тях би се затруднил с цялата сума по договорката.
Най-съществения прогрес за възможна продажба се състоя преди две години, само че евентуалният покупател в лицето на UniCredit се отдръпна от договарянията.
Чуждестранните банки с интервенции в Италия като Credit Agricole SA и BNP Paribas SA имат благоприятни условия, само че продажбата на толкоз скъпа компания на непознат заемодател опонира на възгледите на държавното управление на Мелони.
Въпреки че крайният период е надалеч, това не оказва помощ на страната, защото евентуалните купувачи биха предпочели да изчакат наближаването на крайния период в опит да извлекат по-изгодни условия.
Няколко века по-късно точно тя се трансформира в един от най-големите кредитори в Италия. Експанзията ѝ стартира от началото на 2000 година, когато тя дебютира на локалната фондова борса. След това тя закупи няколко районни банки и стремително стартира да уголемява клоновата си мрежа и портфолиото си. Така през 2007 година банката купи още една италианска банка – Banco Antonveneta. Тогава финансовата институция от Сиена заплати 9 милиарда евро на испанската Santander.
Експанзията обаче се случи точно преди финансовата рецесия от 2008 година да постави…
…началото на мъката
Банката стартира да натрупа загуби за милиарди, а мениджърите се ангажираха с дейности, които след това ги забъркаха в години на правосъдни процедури. За да скрият част от загубите от финансовите си доклади, висшето управление на банката подписа секрети контракти за деривати с Deutsche Bank и Nomura. Това съглашение докара до присъди за затвор за 13 банкови ръководители (бел. р. – те след това бяха отменени).
Така се стигна и до огромния миг – италианското държавно управление закупи контролния пакет акции на банката през 2012 година
Сега държавното управление на Италия желае да приключи историята като слее банката, която към този момент е на пето място по величина в страната, с локален съперник. Това ще даде на премиера Джорджа Мелони право да се хвали с разрешаването на един видимо безконечен проблем, с който редица управници през годините не могат да се оправят.
В проекта липса единствено покупател
Правителството няма публична власт да принуди различен заемодател да закупи неговия дял от 64% в банката. Въпреки че банката наподобява постоянна, нейното скандално минало я прави сложна за продажба.
Планът на Мелони за италианската банка най-малко ще резервира институцията под локална благосъстоятелност. Така ще бъдат спазени и регулациите на Европейския съюз, които позволиха национализацията при изискване, че банката стане още веднъж частна – в началото до края на 2021 година, само че по-късно срокът бе продължен до края на 2024 година
Monte dei Paschi е в доста по-добра форма, в сравнение с бе единствено преди няколко години. Стратегия за възобновяване, водена от основния изпълнителен шеф Луиджи Ловалио, и растящите доходи от лихви сложиха банката напът да регистрира годишна облага от над 1 милиарда евро за първи път от 2007 година
Заради многократните неуспехи по продажбата държавното управление в този момент възнамерява да предложи единствено до 15% от банката в по-малко разпространение и търси съветници за продажбата. Това ще завоюва време на държавното управление, ще покаже, че е ангажирано с проблема пред европейските управляващи, и ще направи оставащия дял по-евтин за всеки евентуален покупател.
Сред италианските банки евентуалните купувачи от мащаба, който планува държавното управление, се свеждат до двама. Това са основаната в Милано Banco BPM SpA, която споделя, че не се интересува от евентуална договорка всякога, в който се появят спекулации. Основната причина за отхвърли съгласно шефовете на банката е, че това би блъснало акциите на банката.
Другият евентуален претендент е основаната в Модена BPER Banca SpA.
Всеки от тях би се затруднил с цялата сума по договорката.
Най-съществения прогрес за възможна продажба се състоя преди две години, само че евентуалният покупател в лицето на UniCredit се отдръпна от договарянията.
Чуждестранните банки с интервенции в Италия като Credit Agricole SA и BNP Paribas SA имат благоприятни условия, само че продажбата на толкоз скъпа компания на непознат заемодател опонира на възгледите на държавното управление на Мелони.
Въпреки че крайният период е надалеч, това не оказва помощ на страната, защото евентуалните купувачи биха предпочели да изчакат наближаването на крайния период в опит да извлекат по-изгодни условия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ