Рени Пейчева, която събира в един отбор бизнеса и хладния ум на IT специалистите
Рени Пейчева не е човек, който чака смяната да стане комфортна. При нея има съвсем нетърпеливо чувство, че всичко може да стане още по-добро, по-бързо и разясни.
Тя е в ПроКредит Банк от 2001 година от самото ѝ учредяване, а през днешния ден е изпълнителен шеф и член на Управителния съвет.
Когато в един миг от сектор Бизнес би трябвало да стартира да дава отговор за IT направлението в ПроКредит Банк, просто го прави.
Не се крие зад позицията, а прави по-трудното: стартира да учи.
Поводът за срещата ни с Рени Пейчева са 25 години ПроКредит Банк в България, само че диалогът с нея е доста повече за хора и за бъдеще, в сравнение с за пари и финанси.
Дигитализацията трансформира ли по някакъв метод ДНК-то на една институция, на банката?
Променя я доста. Първо, трансформира хората, които работят в институцията.
За да функционираш в цифрова среда, би трябвало да промениш метода си на мислене, в резюме – отвън общоприетото, отвън рамките, от време на време даже и самоуверено, с готовност за непрекъсната смяна.
Не всеки е подготвен да одобри това – има хора, които обичат да работят с хартия, има други, които избират новостите и технологии.
Същото важи и за клиентите. Не всеки клиент би се припознал в институция, която работи напълно цифрово.
Променят се също и вътрешните процеси, те стават много автоматизирани – може би това е най-хубавата част. С това обаче влизат и голям брой системи в работа, а човек би трябвало да може да работи с технологиите.
Кои бяха главните стадии на смяна в ПроКредит Банк?
По отношение на дигитализацията – първата стъпка беше да решим, че желаеме да вървим в тази посока.
Това беше мъчно решение за една обичайната банка, в която се работеше доста на хартия и с доста възприятие и страст към клиентите.
Трябваше да решим по какъв начин да подходим към дигитализацията, тъй че да оставим и човешкия образ на банката. Искахме да запазим своя контакт с клиентите. Имаше дълъг интервал на модифициране на самия бизнес модел.
Преминахме през стадий на вътрешно разбиране, с цел да могат сътрудниците да прегърнат концепцията за промяна на профила от една класическа банка към по-дигитална.
Нужно беше да се разделим с някои остарели разбирания и да приемем нови.
Това беше развой на непрекъснати образования, надграждане на знанията на хората, което е много сериозен труд.
Същото важи и за клиентите. С тях също би трябвало да се работи доста тясно.
Сега към този момент сме в нова обстановка - технологиите толкоз бързо навлизат, че би трябвало да се прави доста тънък баланс сред опциите, които пазарът предлага, упованията на клиентите и на хората в банката, както и желанието да бъдеш понятен, а не комплициран.
Въпросът е къде и по кое време да кажете „ Не “, нали по този начин?
За някои неща в действителност споделяме не. За нас е извънредно значимо всички нововъведения да бъдат лесни и разбираеми. Да не усложняват работата на клиента с Банката и да утежняват потребителското прекарване. Смятаме, че с прибавянето на от ден на ден и повече благоприятни условия рискуваме да стигнем до миг, в който клиентът ще стартира да се губи.
Потребителят желае да влезе в една платформа и за две минути да си свърши работа, а не да се лута сред менюта и бутони.
Колко пътища има дигитализацията? Един и същи развой еднообразно ли наподобява на хартия и, в случай че се прави цифрово?
Това е едно от първите и едно от най-важните решения, както и стадии, през които се минава, когато една компания поеме пътя на цифровизация.
Трябва да решите по какъв начин ще наподобява всичко – желаете да го оставите по настоящия метод или да го дигитализирате? Какъв % от него желаете да дигитализирате? Какъв % от клиентите да обхванете? Това са тежки решения и водят до доста сериозна полемика.
Ако просто дигитализирате настоящия развой и хартията единствено се замести от цифрови документи, това постоянно не е работещо и клиентите усещат закъснение, мудност. Смисълът на дигитализацията е да опрости стъпките, да отстрани непотребното по целия път на всяка интервенция и да ги автоматизира. Колкото се може да има по-малко човешка интервенция – тогава точно се усеща бързината и лекотата на работата за всички страни, включително и вътре в Банката. Едновременно с това би трябвало да кажем, че за банките това е мъчно, освен тъй като сме една от най-регулираните промишлености, а и тъй като се стараем равнището на сигурност да е най-високо във всеки един миг.
Годините на работа ни демонстрираха скъпи уроци и през днешния ден нашата рецепта за сполучлива цифровизация е:
Започнете с един главен процес;Дигитализирайте тази част от него, която най-вече се употребява от клиентите и екипа;Дайте си време да наблюдавате какво би трябвало да измененията и провокирайте противоположна връзка от всички участници в процеса – клиентите, само че и екипа. IT хората приказват ли бизнес езика? И сътрудниците ви от направление Бизнес схващат ли екипа от IT сферата? Трябва ли някой, който да превежда?
Това е може би най-голямото предизвикателство на всички хора, които работят в IT сферата.
Ако приказваме за вътрешната връзка в една IT компания, там няма проблеми. Всички приказват на еднакъв език. Въпросът е по какъв начин той да стане и езикът на клиента. Често там се чупят нещата. Затова и има IT решения, които в никакъв случай не стават добър пазарен артикул, а просто си остават на равнище „ приложение ”.
В банката обстановката е друга. Имате бизнес, който цели да обхване необятна потребителска група и да задоволи потребностите на тези хора.
Отсреща стоят IT експертите, които схващат себе си като снабдители на услуга и знаят софтуерно какво би трябвало да се направи.
Допреди към 5 години бизнес отделите и IT екипът ни говореха на друг език. Променихме това като обединихме компетентността на двата екипа – сътрудници от Бизнес отделите минаха в софтуерната част и всички работеха взаимно по нововъведенията. Това оказа помощ да доближим двете култури.
Освен това, част от IT експертите ни минаха голям брой образования на тематика потребителско прекарване, усещане и настройка – по какъв начин се трансформира мисленето, по какъв начин би трябвало да създадем продукта комфортен за клиента.
Ръководителите на нашите бизнес отдели вземат участие в планиранията на дилемите на IT.
Сега се схващат доста по-добре. Може би не е съвършено. Има още доста път да се извърви в тази посока, само че считам, че тя е вярната.
AI промени ли въпроса за сигурността в банковия бранш. Хакерските офанзиви стават надали не държавни политики в изискванията на районни спорове?
И в България, и в международен мащаб има непрекъснати офанзиви от всевъзможен тип.
Най-често срещаните са фишинг офанзивите. Те се случват всекидневно и има значително проблеми свързани с това.
Последните съвременни офанзиви са ransomware офанзивите – към този момент имаше няколко пъти публикации на пазара за подобен вид пробиви против разнообразни огромни предприятия. (бел. р. Хакерите проникват през инфектиран линк или софтуерен недостатък, заключват файловете ви посредством криптиране и изискват откуп в криптовалута, с цел да ви върнат достъпа до тях.)
Сигурността на клиентите е приоритет освен на банките, а на всяка една институция. Иска се доста запас, доста пари, доста технологии, само че и доста мислене и информация.
Съществуват разнообразни платформи за мониторинг, които отново стъпват на AI. Всеки би трябвало да може да избере коя тъкмо прави работа и коя е с най-високо равнище на сигурност.
В същото време би трябвало да се откри салдото, тъй като колкото повече стъпки се вкарват за по-висока сигурност за клиентите, толкоз по-сложен те усещат пътя, който би трябвало да извървят, с цел да изпълнят една интервенция
Тази година ПроКредит Банк става на 25 и вие сте част от тази професионална годишнина. Колко години напред гледате?
В софтуерно отношение – нормално са 5 години напред. За повече не дръзвам да мисля, тъй като с това развиване на технологиите, мисля, че даже и 5 години са доста време. Всеки ден излиза нещо ново.
За тези 25 години, в които съществува банката, се случиха ужасно доста промени, които съм сигурна, че единици банки са направили за този интервал.
Минахме през трансформации, хрумвания, пробвахме разнообразни неща, не се опасяваме да опитваме – и това е нещо доста хубаво за тази банка.
Търсим нови пътища да станем по-добри, като вървим напред дружно с клиентите си.
С времето в ПроКредит Банк изградихме разбирането, че качественото обслужване се крие в вярната композиция от непосредственост до клиента, човешко отношение и иновация, осъществени сигурно и елементарност.
В същото време 25 години са и малко, тъй като ми се искаше да имам още несъмнено 25-30 години опция да опитвам и да направя нещата по-добри.
IT експерти ProCredit Bank цифровизация ПроКредит Банк Рени Пейчева
Тя е в ПроКредит Банк от 2001 година от самото ѝ учредяване, а през днешния ден е изпълнителен шеф и член на Управителния съвет.
Когато в един миг от сектор Бизнес би трябвало да стартира да дава отговор за IT направлението в ПроКредит Банк, просто го прави.
Не се крие зад позицията, а прави по-трудното: стартира да учи.
Поводът за срещата ни с Рени Пейчева са 25 години ПроКредит Банк в България, само че диалогът с нея е доста повече за хора и за бъдеще, в сравнение с за пари и финанси.
Дигитализацията трансформира ли по някакъв метод ДНК-то на една институция, на банката?
Променя я доста. Първо, трансформира хората, които работят в институцията.
За да функционираш в цифрова среда, би трябвало да промениш метода си на мислене, в резюме – отвън общоприетото, отвън рамките, от време на време даже и самоуверено, с готовност за непрекъсната смяна.
Не всеки е подготвен да одобри това – има хора, които обичат да работят с хартия, има други, които избират новостите и технологии.
Същото важи и за клиентите. Не всеки клиент би се припознал в институция, която работи напълно цифрово.
Променят се също и вътрешните процеси, те стават много автоматизирани – може би това е най-хубавата част. С това обаче влизат и голям брой системи в работа, а човек би трябвало да може да работи с технологиите.
Кои бяха главните стадии на смяна в ПроКредит Банк?
По отношение на дигитализацията – първата стъпка беше да решим, че желаеме да вървим в тази посока.
Това беше мъчно решение за една обичайната банка, в която се работеше доста на хартия и с доста възприятие и страст към клиентите.
Трябваше да решим по какъв начин да подходим към дигитализацията, тъй че да оставим и човешкия образ на банката. Искахме да запазим своя контакт с клиентите. Имаше дълъг интервал на модифициране на самия бизнес модел.
Преминахме през стадий на вътрешно разбиране, с цел да могат сътрудниците да прегърнат концепцията за промяна на профила от една класическа банка към по-дигитална.
Нужно беше да се разделим с някои остарели разбирания и да приемем нови.
Това беше развой на непрекъснати образования, надграждане на знанията на хората, което е много сериозен труд.
Същото важи и за клиентите. С тях също би трябвало да се работи доста тясно.
Сега към този момент сме в нова обстановка - технологиите толкоз бързо навлизат, че би трябвало да се прави доста тънък баланс сред опциите, които пазарът предлага, упованията на клиентите и на хората в банката, както и желанието да бъдеш понятен, а не комплициран.
Въпросът е къде и по кое време да кажете „ Не “, нали по този начин?
За някои неща в действителност споделяме не. За нас е извънредно значимо всички нововъведения да бъдат лесни и разбираеми. Да не усложняват работата на клиента с Банката и да утежняват потребителското прекарване. Смятаме, че с прибавянето на от ден на ден и повече благоприятни условия рискуваме да стигнем до миг, в който клиентът ще стартира да се губи.
Потребителят желае да влезе в една платформа и за две минути да си свърши работа, а не да се лута сред менюта и бутони.
Колко пътища има дигитализацията? Един и същи развой еднообразно ли наподобява на хартия и, в случай че се прави цифрово?
Това е едно от първите и едно от най-важните решения, както и стадии, през които се минава, когато една компания поеме пътя на цифровизация.
Трябва да решите по какъв начин ще наподобява всичко – желаете да го оставите по настоящия метод или да го дигитализирате? Какъв % от него желаете да дигитализирате? Какъв % от клиентите да обхванете? Това са тежки решения и водят до доста сериозна полемика.
Ако просто дигитализирате настоящия развой и хартията единствено се замести от цифрови документи, това постоянно не е работещо и клиентите усещат закъснение, мудност. Смисълът на дигитализацията е да опрости стъпките, да отстрани непотребното по целия път на всяка интервенция и да ги автоматизира. Колкото се може да има по-малко човешка интервенция – тогава точно се усеща бързината и лекотата на работата за всички страни, включително и вътре в Банката. Едновременно с това би трябвало да кажем, че за банките това е мъчно, освен тъй като сме една от най-регулираните промишлености, а и тъй като се стараем равнището на сигурност да е най-високо във всеки един миг.
Годините на работа ни демонстрираха скъпи уроци и през днешния ден нашата рецепта за сполучлива цифровизация е:
Започнете с един главен процес;Дигитализирайте тази част от него, която най-вече се употребява от клиентите и екипа;Дайте си време да наблюдавате какво би трябвало да измененията и провокирайте противоположна връзка от всички участници в процеса – клиентите, само че и екипа. IT хората приказват ли бизнес езика? И сътрудниците ви от направление Бизнес схващат ли екипа от IT сферата? Трябва ли някой, който да превежда?
Това е може би най-голямото предизвикателство на всички хора, които работят в IT сферата.
Ако приказваме за вътрешната връзка в една IT компания, там няма проблеми. Всички приказват на еднакъв език. Въпросът е по какъв начин той да стане и езикът на клиента. Често там се чупят нещата. Затова и има IT решения, които в никакъв случай не стават добър пазарен артикул, а просто си остават на равнище „ приложение ”.
В банката обстановката е друга. Имате бизнес, който цели да обхване необятна потребителска група и да задоволи потребностите на тези хора.
Отсреща стоят IT експертите, които схващат себе си като снабдители на услуга и знаят софтуерно какво би трябвало да се направи.
Допреди към 5 години бизнес отделите и IT екипът ни говореха на друг език. Променихме това като обединихме компетентността на двата екипа – сътрудници от Бизнес отделите минаха в софтуерната част и всички работеха взаимно по нововъведенията. Това оказа помощ да доближим двете култури.
Освен това, част от IT експертите ни минаха голям брой образования на тематика потребителско прекарване, усещане и настройка – по какъв начин се трансформира мисленето, по какъв начин би трябвало да създадем продукта комфортен за клиента.
Ръководителите на нашите бизнес отдели вземат участие в планиранията на дилемите на IT.
Сега се схващат доста по-добре. Може би не е съвършено. Има още доста път да се извърви в тази посока, само че считам, че тя е вярната.
AI промени ли въпроса за сигурността в банковия бранш. Хакерските офанзиви стават надали не държавни политики в изискванията на районни спорове?
И в България, и в международен мащаб има непрекъснати офанзиви от всевъзможен тип.
Най-често срещаните са фишинг офанзивите. Те се случват всекидневно и има значително проблеми свързани с това.
Последните съвременни офанзиви са ransomware офанзивите – към този момент имаше няколко пъти публикации на пазара за подобен вид пробиви против разнообразни огромни предприятия. (бел. р. Хакерите проникват през инфектиран линк или софтуерен недостатък, заключват файловете ви посредством криптиране и изискват откуп в криптовалута, с цел да ви върнат достъпа до тях.)
Сигурността на клиентите е приоритет освен на банките, а на всяка една институция. Иска се доста запас, доста пари, доста технологии, само че и доста мислене и информация.
Съществуват разнообразни платформи за мониторинг, които отново стъпват на AI. Всеки би трябвало да може да избере коя тъкмо прави работа и коя е с най-високо равнище на сигурност.
В същото време би трябвало да се откри салдото, тъй като колкото повече стъпки се вкарват за по-висока сигурност за клиентите, толкоз по-сложен те усещат пътя, който би трябвало да извървят, с цел да изпълнят една интервенция
Тази година ПроКредит Банк става на 25 и вие сте част от тази професионална годишнина. Колко години напред гледате?
В софтуерно отношение – нормално са 5 години напред. За повече не дръзвам да мисля, тъй като с това развиване на технологиите, мисля, че даже и 5 години са доста време. Всеки ден излиза нещо ново.
За тези 25 години, в които съществува банката, се случиха ужасно доста промени, които съм сигурна, че единици банки са направили за този интервал.
Минахме през трансформации, хрумвания, пробвахме разнообразни неща, не се опасяваме да опитваме – и това е нещо доста хубаво за тази банка.
Търсим нови пътища да станем по-добри, като вървим напред дружно с клиентите си.
С времето в ПроКредит Банк изградихме разбирането, че качественото обслужване се крие в вярната композиция от непосредственост до клиента, човешко отношение и иновация, осъществени сигурно и елементарност.
В същото време 25 години са и малко, тъй като ми се искаше да имам още несъмнено 25-30 години опция да опитвам и да направя нещата по-добри.
IT експерти ProCredit Bank цифровизация ПроКредит Банк Рени Пейчева
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ